Решение № 233 от 24.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Снежанка Николова Касационно гражданско дело № 20248002101865 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Подадена е от Г. Д. Н. от [населено място], на 6.03.2024 год., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 233 от 18.06.2019 год. по гр. д. № 597/2017 год. на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с решение № 116 от 10.01.2020 год. по гр. д. № 361/2019 год. на Апелативен съд - Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение № 20 от 20.01.2021 год. по гр. д. № 1810/ 2020 год. на ВКС, І г. о. С него молителят и трети лица са осъдени да предадат на Община Бургас владението върху собствения й недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 6 218 кв. м., ведно с изградените в него постройки.

Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа наличието на ново писмено доказателство – протокол А 74 от 8.02.1921 год. на Бургаска окръжна постоянна комисия, който му е станал известен след приключване на делото. Тъй като счита, че има съществено значение за делото иска отмяна на влязлото в сила решение, като представя и други писмени доказателства.

С определение № 3203 от 24.06.2024 год. по настоящото дело молбата за отмяна е оставена без движение с указания към молителя да отстрани констатираните в нея нередовности, а именно: да представи заверен и четлив препис от протокол А 74 от 8.02.1921 год. на Бургаска окръжна постоянна комисия, да изложи съображения за относимостта на този 1 документ към релевантните за спора за собственост факти, както и такива относно момента и начина, по който се е снабдил с него; да обоснове и относимостта към производството за отмяна на всички приложения към молбата, респ. наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изпълнение на тези указания от молителя е постъпила на 29.07.2024 год. /пощенското клеймо/ уточнителна молба, към която е приложен нотариално заверен препис от документа - протокол А 74 от 8.02.1921 год. на Бургаска окръжна постоянна комисия /препис/, със заявление на молителя, че го е открил през м. януари 2024 год. и същият е относим към релевантните за спора за собственост факти, твърдени от него при разглеждане на делото – дядо му е купил този имот около 1920 год. от турчин, застроил го е със сгради, след което имотът е преминал към бащата на молителя, зет на дядото, и понастоящем, към молителя.

Молителят представя и описаните както към първоначалната, така и към уточнителната молба, писмени доказателства, между които и съдебни решения, заповеди, позволителен билет, които заедно с новото писмено доказателство счита, че обосновават релевираното от него основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Молителят сочи и основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, позовавайки се на решение № 3 от 24.02.2022 год. на КС на РБ по конст. д. № 16/2021 год., както и на представените към молбата съдебни решения.

От ответника по молбата за отмяна - Община Бургас е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за недопустимост на молбата, евентуално – за нейната неоснователност.

Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 4863 от 28.10.2024 год.

В писмено становище от 06.12.2024 год. ответната по молбата Община Бургас излага аргументи за неоснователност на същата, като прилага и съдебна практика. В откритото съдебно заседание не изпраща представител.

В заседанието молителят Г. Д. Н. се явява лично и с пълномощника си адв. С.. Заявява, че поддържа молбата си, като изтъква, че ако представеният с нея протокол от 1921 год. е бил известен на съдебните инстанции, то постановените по спора решения биха били с различен изход. Моли за отмяна на влязлото в сила решение № 233 от 18.06.2019 год. по гр. д. № 597/2017 год. на Окръжен съд - Бургас и връщане на делото за ново разглеждане.

Като съобрази изложеното и след преценка на поддържаните от страните доводи, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г. о., намира молбата за неоснователна поради следните съображения:

Ищецът Община гр. Бургас твърди, че по регулационен план на м. „А.“, [населено място], с утвърдена улична и дворищна регулация през м. ноември 1926 год., територията на процесния имот, разположена северно от [улица], е показана като част от езерото „Вая“, сега Бургаско езеро. Същата е усвоена през годините като нова територия след проведени устройствени мероприятия и от водна площ е превърната в осушена територия - земя, за която не е имало кадастрален и регулационен план до 1995 год., когато със заповед № 4 от 3.01.1995 год. на кмета на общината е одобрен първият застроителен и регулационен план за 2 усвоената част от езерото, с попълване на кадастралния план на[жк]- западна част, в която попада и спорният терен. Със заповед № 165 от 16.02.1998 год. на кмета на общината е одобрен цялостен застроителен и регулационен план на кварталите „П.“ и „А.“, действащ и към момента, съгласно който спорният терен попада в квартал 3 - върху части от УПИ * отреден за заведение за обществено хранене, части от УПИ * - отреден за спортна зала и върху УПИ * - отреден за търговия и услуги, както и върху улична регулация и територия, предназначена за изолационна зеленина. При тези обстоятелства ищецът се позовава на действащи през годините законови разпоредби, които установяват държавна собственост за такива имоти, както и на законови разпоредби, установяващи държавна собственост за имоти без собственик, предвид липсата на установен друг собственик на имота. Позовава се и на пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96/05.11.1999 год./, като твърди, че са налице предпоставките за трансформация на собствеността от частна държавна в частна общинска, която не може да бъде придобита по давност. Твърди, че за сградите в имота липсва отстъпено или признато право на строеж, както и режим на търпимост, поради което същите са собствени на общината по силата на приращението /чл. 92 ЗС/. С оглед на това сочи, че ответниците владеят без правно основание имота, както и неправилно са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост.

Ответниците на свой ред твърдят, че през 1913 год. К. Г. С. закупува имота от турчина Т., като впоследствие синът на купувача Д. Г. Н. необезпокоявано го владее и през 1963 год. се снабдява с позволителен билет за узаконяване на изградените в имота постройки. На издадена от общината скица от кадастралния план от 1989 год. имотът е нанесен със съответните масивни сгради в него, а по протокол - решение № 40 от 23.11.1994 год. на ЕС към Дирекция „Териториално развитие, жил. политика и строителство“ при общината е видно, че към този момент има изградена в имота сграда на ЕФ „Възход-90“, чийто собственик е ответникът Н., което означава, че общината е признала сградите за законни.

Оспорено е правото на държавна собственост като неустановено по надлежния ред. Изтъква се, че имотът не е актуван като държавна собственост, а съседни имоти са били отчуждени през 1987 год., което сочи, че държавата не е имала претенции и признава собствеността на физически лица. Цитира се писмо от 31.03.2014 год. на МРРБ до общината за отписване на имотите в[жк]от регистъра на общината, тъй като са нанесени там противозаконно. Заявява се и че отреждането по действащия план не е за жилищно строителство или за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, каквото е изискването на пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС. Отрича се процесният терен да е усвоена нова територия като част от езерото „Вая“, тъй като в периода 1911 - 1985 год. на същото ниво и малко по-напред към езерото са открити археологически свидетелства /амфори, монети и др./, а дори и да е резултат от наноси, то тази земя би била не частна, а публична държавна собственост /чл. 12 ЗВ/, което препятства трансформацията й в общинска. Земята не е била и безстопанствена, за да може да се счита за държавна по силата на чл. 6 ЗС /отм./, и точно поради това, според ответниците, за нея не е съставен акт за държавна собственост. На последно място, същите се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност поради осъществявано необезпокоявано владение върху имота повече от 100 години, като цитират чл. 34 от Закона 3 за давността /отм./.

При така очертания предмет на правния спор, за да приемат за основателен предявения от Община Бургас ревандикационен иск съдебните инстанции възприемат следните фактически и правни изводи:

Съгласно констатациите на вещите лица по проведените единична и тройна технически експертизи, през 1926 год. за предградие „А.“ е одобрен план за регулация, който не обхваща процесния имот. Планът е със схематичен характер като не позволява точното определяне на границите на брега на езерото. По този план, както и по всички изследвани от експертите подробно описани планове за терена до 1944 год., процесната сграда /така както е изобразена в кадастралния план от 1989 год./ се намира в полосата на брега, съвсем до границата на водата. С оглед на това е формиран извод, че поземленият имот също попада в терен, обхващащ брега и границата с водата. За пръв път процесният имот, ведно с две сгради в него, е отразен на скица № 836 от 18.04.1995 год., издадена от общината по плана от 1989 год., като същият е без планоснимачен номер. През 1995 год. е одобрен ЗРП на[жк], който заменя действащия до тогава план от 1926 год., като е попълнен и кадастралният план на север от [улица]между новопостроения главен път Е-9 /„ [улица]/, [улица], [улица]и спортен терен. Процесният имот е заснет с две масивни сгради и отново без планоснимачен номер. През 1998 год. са одобрени кадастрален, застроителен и регулационен план на[жк]и[жк]. Процесният имот не е отразен в този план, като теренът на същия попада в УПИ *, * и * от кв. 3, отредени за „кафе-ресторант“, „спортна зала“, „търговия и услуги“ и улична регулация. През 2009 год. са одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър на землището на [населено място], където процесният имот и 5 сгради в него са заснети, имотът е обозначен с идентификатор *** и е записан на Г. Н. на основание констативен нотариален акт № 107/31.05.2016 год.

При тези данни по делото е прието от съдилищата, че към 1926 год. процесният имот е бил обществена държавна собственост, на основание чл. 39, т. 4 и чл. 88 от Закона за имуществата, за собствеността и сервитутите /ДВ, бр. 29 от 1904 год., в сила до 16.12.1951 год./, тъй като е попадал върху граничен терен на брега и водите на естественото езеро „Вая“. Крайбрежните земи, в това число и процесният имот, са били периодично заливани от водите на езерото, поради което към 1954 год. е изградена северно от [улица]крайбрежна земнонасипна дига, върху която през 1972-1974 год., с допълнително разширение с насип към езерото, е изграден път с широчина 7 метра - понастоящем [улица]. Наносите при заливането на сушата, както и посочените мероприятия са довели до цялостното засушаване на процесния имот и състоянието, в което той е отразен на кадастралния план от 1989 год.

Бидейки държавна собственост към 1926 год., според последващата уредба - чл. 1 от Закона за водостопанството /отм./, чл. 1 от Закона за водното стопанство /отм./, Закона за водите /ДВ, бр. 29/1969 год./, този статут е запазен и към датата на влизане в сила на пар. 42 от ПЗР на ЗОбС /ДВ, бр. 96/05.11.1999 год./, независимо, че не е бил съставен акт за държавна собственост. В тази връзка е уточнено, че при действие на Конституциите на Народна република България от 1947 год. и 1971 год., определящи държавната собственост като общонародна и съставляваща единен фонд, процесният имот е бил със статут на единната 4 държавна собственост. Регламентиране на отделни видове - публична и частна държавна собственост, е направено отново с действащата Конституция от 1991 год. Към момента на нейното приемане процесният имот е вече засушен, намира се извън водната площ и леглото на езерото „Вая“, не попада в категорията на имотите изключителна държавна собственост, нито е от вида имоти, прогласени с чл. 2, ал. 2 от Закона за държавната собственост за публична държавна собственост, поради което е придобил характера на частна държавна собственост. По силата на закона - пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС, е настъпила трансформация на държавната собственост в общинска, тъй като са били налице условията на посочената законова разпоредба - според действащия и понастоящем застроителен и регулационен план на[жк]от 1998 год. същият попада в терен, отреден за кафе и ресторант, спортна зала, търговия и услуги и улична регулация, съставляващи обществени и благоустройствени мероприятия на общината по смисъла на посочената законова разпоредба. В случая отреждането на процесния имот е за обществено мероприятие, което обслужва нуждите на общината и не е обект с национално предназначение, поради което на основание пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС имотът е преминал по силата на закона в собственост на общината.

Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dacd689b-912b-4674-837b-b8d8132f86f3