Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 13.11.2023, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
Гражданско дело 81/2023
Вид
Решение № 124
Подписан
13.11.2023
В сила
13.11.2023
Състав
Мартина Иванова Кирова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.229 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.229 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 4а, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Е., 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е., III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря А.Д.М. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20232310100081 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на предявени искове с правно основание: иск по чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД, съединен при условията на алтернативно съединяване с иск по чл.229 ал.3 от ЗЗД, както и съединени в обективно и субективно съединяване с главния иск с осъдителни искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. Същото се разглежда по реда, визиран в чл.238 ал.1 и чл.239 от ГПК.

Ищците – М. К. Д. от гр.Я., С. К. А. от гр.С., Я. С. Д. от гр.Я., Т. И. С. от гр.П., Т. Й. П. от с.Ч., общ.К., Ж. Й. Б. от гр.П., общ.К. и Н. И. П. от гр.П., действащи чрез пълномощника си по делото - адв.С. С. от АК-С., с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа в гр.С., с исковата си молба против „С.С. 2020“ЕООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление – гр.Е., ул.“Т.“ №125, представлявано от В. Г. в качеството му на Управител, са предявили иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на Договор за наем на земед.имоти от 26.05.2021г., вписан в АВп-СВ-Е. под дв.вх.№929/26.05.2021г., като сключен при накърняване на добрите нрави, както и предявен при условията на алтернативно съединяване иск по чл.229 ал.3 от ЗЗД – в случай, че не бъде прието, че договорът е нищожен, то се желае на основание чл.229 ал.3 от ЗЗД да бъде обявен процесният договор за сключен за срок от три години, до 30.09.2024г., както и в обективно и субективно съединяване с главния иск са заявени и осъдителни искове - за заплащане от ответното дружество на обезщетение за ползване на процесните имоти, надлежно индивидуализирани в обС.ятелствената част на иск.молба, за периода от 26.05.2021г. до датата на депозиране на иск.молба - 17.02.2023г. по 40 лв. на декар годишно – общо 123 468 кв.м. или 123.5 дка, т.е. по 4 940 лв. годишно или обща цена за ползване 14 820 лв., от които на всеки от ищците: - 1. М. Д. и С. А., притежаващи общо 1/12 ид.ч. – 1 235 лв. или по 617.50 лв. за всяка; 2. Я. Д. е съсобственик с 1/12 ид.ч. – 1 235 лв.; 3. Т. С. и Н. П. са съсобственици с общо 3/12 ид.ч. – 3 705 лв. или по 1 825.50 лв. за всеки; 4. Т. П. е съсобственик с 1/12 ид.ч. – 1 235 лв. и 5. Ж. Б. е съсобственик с 1/12 ид.ч. – 1 235 лв., или общо за ищците 8 645 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на иск.молба до датата на окончателното плащане.

ОбС.ятелствата, на които ищците обосновават така заявените иск.претенции са следните: - твърдят, че са съсобственици на надлежно индивидуализирани в 1 обС.ятелствената част на иск.молба 20 /двадесет/ поземлени имоти, находящи се в землището на с.З., общ. Б., обл. Я. и 12 /дванадесет/ поземлени имоти, находящи се в землището на с. Д., общ.Б., обл.Я.. Всички тези имоти се сочи, че са предмет на процесния Договор за наем от 26.05.2021г. и са подробно описани в този договор и в нот.актове, приложени към иск.молба. Излага се, че ищците са придобили правото си на собственост върху общо 7/12 идеални части от процесните имоти, въз основа на наследяване от наследодателя им Т. П. С., роден на 16.08.1894 г. и починал на 08.06.1957 г., 1/12 ид.ч. са собственост на неучастващите по делото наследници на Я. Й. Т., а останалите 4/12 ид.ч. са собственост на ответното дружество. Последното ги е придобило от Я. Д. Д., Т. И. К. и Н. И.

Д. (наследници на И. С. Д. - син на С.Я. Д. и внук на общия наследодател Т. П. С.) чрез дарение на 1/12 идеални части и чрез покупка на 3/12 идеални части от Д. Т. Д..

В иск.молба се излага, че преди да прехвърлят собствените си идеални части, първоначално чрез дарение, а впоследствие и чрез продажба на ответното дружество, праводателите Я. Д. Д., Т. И. К., Н. И. Д. и Д. Т. Д. са сключили Договор с ответника „С.С.

2020" ЕООД за наем на описаните в обС.ятелствената част ПИ, без съгласието на останалите съсобственици. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 32 от ЗС, ищците в иск.молба изтъкват, че наемодателите, сключили процесния договор за отдаване под наем на съсобствените имоти, нямат общо над 50% от същите и не изпълняват дори функции по управлението на имотите, тъй като никой от останалите не им е давал подобно съгласие.

Още повече, че след подписването и вписването на наемния договор, същите прехвърлят имотите си на ответното дружество, с ясното съзнание за обвързване на другите съсобственици с нежелан договор, като в същото време се твърди, че ответникът понаС.ящем ползва изцяло и самоС.ятелно имотите, без да заплаща обезщетение на останалите съсобственици.

В иск.молба ищците сочат, че са правили опити да осъществят контакт с ответника, за да се реши доброволно и извънсъдебно въпроса, но поканата им е останала без отговор.

С иск.молба е заявена претенция и за присъждане в полза на ищците на направените от тях в наС.ящото производство разноски. Съобразно процесуалните правила с иск.молба са представени писмени доказателства и са заявени и доказателствени искания.

Ответникът – „С.С. 2020“ ЕООД, ЕИК ***************, представлявано от В.

Г. в качеството му на Управител, уведомен чрез връчване на съдебните книжа на адреса на управление по смисъла на чл.50 ал.4 вр.с ал.1 вр.с чл.47 ал.5 вр.с ал.1 от ГПК, в предоставения му едномесечен срок по смисъла на чл.131 ал.1 от ГПК, не се е възползвал от предоставената му процесуална възможност и не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по исковите претенции и не е посочил и представил каквито и да е доказателства.

В съдебно заседание, ищците редовно и своевременно призовани, не се явяват. За всички тях се явява процесуалният им представител – адв.С. от АК-С., която от името на доверителите си заявява поддържане на исковите претенции по основание и размер и сезира съда с искане по чл.238, ал.1 от ГПК - за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответното Дружество. В хода на устните състезания, пълномощникът на ищците изтъква съображения и доводи, че представените по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин основателността на исковите претенции, поради което се желае постановяване на неприсъствено решение, с което да бъдат уважени предявените искове.

Поддържа се и направеното с иск.молба искане за присъждане на С.рените разноски по делото, съобразно приложен по реда на чл.80 от ГПК списък на същите.

В съдебно заседание ответното ЕООД, редовно призовано по смисъла на чл.50 ал.4 изр.2-ро вр.с ал.1 от ГПК, не изпраща законен или процесуален представител, не представя становище по исковите претенции и не заявява искане делото да се разгледа в отсъствие на неговия представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от 2 ищеца чрез пълномощника му искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответното Дружество, тъй като са налице кумулативните предпоставки, визирани в цитираната разпоредба, а именно: ответникът не е представил в едномесечния преклузивен срок отговор на исковата молба и не се е явил представител на негова страна в първото съдебно заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

В същото време са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл.131 от ГПК и с призовката за съдебно заседание на ответното Дружество са указани последствията от неспазването на сроковете за размЯ. на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно заседание.

Ответникът е получил такова съобщение, връчено му по реда на чл.50 ал.4 вр.с ал.1 от ГПК на 30.06.2023г., както и е получил по реда на чл.50 ал.4 изр.2-ро вр.с ал.1 от ГПК на 12.09.2023г. призовка за насроченото за 05.10.2023г. съдебно заседание, на което не се е явил законен или процесуален представител на ответното ЕООД, няма и направено искане делото да се гледа в отсъствие на такъв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с предявените от ищците с исковата им молба и с допълнителните уточнителни молби с вх.№1754/30.03.2023г. и с вх.№2200/ 02.05.2023г. , искови претенции, квалифицирани по следния начин: иск по чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД – за прогласяване нищожността на Договор за наем на земед.имоти от 26.05.2021г. вписан в АВп-СВ-Е. под дв.вх.№929/26.05.2021г., сключен между Я. Д. Д., Т. И. К., Н. И. Д. и М. Я. Н. като пълномощник на Д. Т. Д., в качеството им на наемодатели и ответникът - „С.С. 2020“ЕООД, представлявано от Управителя В. Г. Г., в качеството му на наемател, поради накърняване на добрите нрави, предявен при условията на алтернативно съединяване иск по чл.229 ал.3 от ЗЗД – в случай, че не бъде прието, че Договорът е нищожен, то се желае на основание чл.229 ал.3 от ЗЗД да бъде обявен процесният договор за сключен за срок от три години, до 30.09.2024г., както и в обективно и субективно съединяване с главния иск са заявени и осъдителни искове по чл. 31, ал.2 от ЗС - за заплащане от ответното дружество на обезщетение за ползване изцяло на процесните съсобствени ПИ, надлежно индивидуализирани в обС.ятелствената част на иск.молба, за периода 26.05.2021г. до датата на депозиране на иск.молба - 17.02.2023г., по 40 лв. на декар годишно – общо 123 468 кв.м. или 123.5 дка, т.е. по 4 940 лв. годишно или обща цена за ползване 14 820 лв., от която на всеки от ищците съразмерно на припадащите им се ид.части от процесните ПИ: - на М. Д. и на С. А. за притежаваните от тях общо 1/12 ид.ч. – сумата от 1 235 лв. или по 617.50 лв. за всяка една от тях; на Я. Д., на Т. П. и на Ж. Б. за собствените им по 1/12 ид.ч. – сумата от по 1 235 лв. и на Т. С. и на Н. П. като съсобственици с общо 3/12 ид.ч. – сумата 3 705 лв. или по 1 825.50 лв. за всеки един от тях двамата, както и акцесорна претенция – за заплащане на законна лихва върху всяка от сумите, претендирани от ищците като обезщетения за ползване на процесните имоти, считано от датата на депозиране на иск.молба в съда – 17.02.2023г. до датата на окончателното им плащане.

Безспорно е обС.ятелството, че към датата на завеждане на иск.молба страните по делото са съсобственици на процесните ПИ. Не е спорно и че процесните ПИ са били предмет на сключено наемно правоотношение, обективирано в оспорения от ищците Договор за наем на процесните земед.имоти от 26.05.2021г. вписан в АВп-СВ-Е. под дв.вх.

№929/26.05.2021г., сключен между Я. Д. Д., Т. И. К., Н. И. Д. и М. Я. Н. в качеството му на пълномощник на Д. Т. Д., в качеството им на наемодатели и ответника - „С.С. 2020“ЕООД, представлявано от Управителя В. Г. Г., в качеството му на наемател.

Предявените искове са процесуално допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие на правен интерес от предявяването им.

Съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки за постановяване на 3 неприсъствено решение – чл.239, ал.1 от ГПК. На страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размЯ. на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че предявеният в алтернативност иск с правно основание чл.229 ал.3 от ЗЗД, както и заявените в обективно и субективно съединяване осъдителни искове по чл.

31, ал.2 от ЗС, са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обС.ятелства и представените писмени доказателства – Договор за наем с Нотариална заверка с рег.№ 816 от 26.05.2021 година на Нотариус Ж. Р. с рег.№ *************** на НК с район на действие - съдебния район на РС – Е., Нотариален акт за дарение на недвижим имот №140 т.1 рег.№817 нот.дело №121 от 2021 година и Нотариален акт №141, т.1 рег.№ 818, нот.дело №122 от 2021 година и УдоС.верение за наследници изх.№ 68 от 22.11.2018 година на кметски наместник с. Д., УдоС.верение за наследници на Р. Н. Т., починала 30.06.2019 г., изх. № 1400 от 25.05.2021 г.; Покана до „С.С. 2020" ЕООД, връчена чрез управителя на 15.09.2022 г. и Извадка от електронна партида за ответното дружество от 06.06.2022 г. с описани сделки - продажба от № 18, стр. 15-19 и дарение № 19 от стр. 19 до 24 от справката, които доказателства не са оспорени от ответника. В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на посочените искови претенции, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 от ГПК.