Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3776 от 26.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7414/2025
Вид
Решение № 3776
Подписан
26.02.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 и сл. · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 61, ал. 1 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
  • чл. 318, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 3776 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело № 20251110107414 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Р. Ж. Т., с която са предявени обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл.

318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 31,92лв. за главница, представляваща цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода 01.05.2021-30.11.2021 г., с мораторна лихва в размер на 09,81 лв. за периода 15.09.2022-03.02.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на искова молба – 07.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски.

Ответникът, получил препис на искова молба, с приложенията на 19.09.2025 г., чрез особен представител деловодството на 50 с-в, съобразно разписка към съобщение на л. 51, в законоустановения едномесечен срок, изтекъл на 20.10.2025 г.,вкл. на осн. чл.60, ал.3, вр. ал.6 от ГПК, не е подал отговор на искова молба. С отговор на искова молба от 03.11.2025 г., с пощ.кл. от 31.10.2025г., подаден извън срока по чл. 131 от ГПК, дава становище като оспорва наличието на облигационна връзка между страните; правото на лихва поради липса на покана за плащане; изчисляването на топлинната енергия е неправилно в личните и общи части; позовава се на решение по дело С-760/2023 г. на СЕС за това, че действащата формула за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-ЕС не дава възможност за прозрачност и точно на отчитането на индивидуалното потребление.

1

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите писмени доказателства – заявление за откриване на партида от 21.08.2019 г. на отв. Р. Т. и Нотариален акт за прокупко-продажба на недвиижм имот №***, т. VII, рег. №****/30.11.2021 г. на Нотариус с рег. №*** на НК, се установява, че през исковия период от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г. ответницата е собственик на имота, находящ се в ************.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответник да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ето защо през исковия период ответникът като единствен собственик, без вещни ограничения, притежава имота и отговаря за неплатените суми за доставка на топлинна енергия.

От съдебна техническа експертиза, преценена по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че реално потребеното количество топлинна енергия за исковия период е сумата 16,31 евро/31,90 лв., като в нея не са включени лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Съдът приема, че е извършена доставка на топлинна енергия на тази стойност, до който размер искът за главница за цена на топлинна енергия се явява доказан и основателен, а за останалата част следва да се отхвърли отхвърли. Съдът намира, че макар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, че отмяната на посочените разпоредби относно методиката за начина за разпределяне на топлинната енергия в сградата не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. Съдът възприема установеното в Решение № 6552/31.10.2025 г. по в. гр. д. № 5992/2024 г. по описа на СГС и Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, че с Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 се приема за допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и 2 инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т. 6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сградаетажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.

1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.

32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение за дължимата главница за цена на топлинна енергия. Съдът, при условията на чл.

162 от ГПК след прилагане на служебен лихвен калкулатор за периода 15.09.2022-03.02.2025 г., приема, че дължимата мораторна лихва е 5,02 евро/09,81 лв., в който размер иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен.

Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на искова молба – 07.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата общо 459,94 евро/899,57 лв. за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице, особен представител – адвокат на ответницата, и юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП.

При условията на чл. 11 и сл. от ЗВЕРБ съдът присъжда сумите и в тяхната еврова равностойност.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. Ж. Т., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 16,31 евро/31,90 лв. – 3 главница, представляваща цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода 01.05.2021-30.11.2021 г., и сумата 5,02 евро/09,81 лв.

– мораторна лихва за периода 15.09.2022-03.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 459,94 евро/899,57 лв. – съдебни разноски; като иска над уважения размер от 16,31 евро/31,90 лв. до пълния предявен размер от 16,32 евро/31,92 лв.

- ОТХВЪРЛЯ.

Присъдената сума може да бъде платена от Р. Ж. Т. по банкова сметка на „Т.С.“ ЕАД № IBAN:***********, BIC:******** – „О. б.“ АД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4