Определение № 22868 от 26.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22868 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ковачев

Членове:

Пламен Ив. Шумков

Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Пламен Ив. Шумков Въззивно частно гражданско дело № 20261100510566 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от юрисконсулт П. И. П., в качеството му на процесуален представител на заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, срещу Определение № 42272 от 12.10.2025 г., постановено по частно гражданско дело № 7006/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 28 състав.

С обжалваното първоинстанционно определение е оставено без уважение искането на юрисконсулт П. И. П. по чл. 92, ал. 2 ГПК за отмяна на наложената му с Разпореждане № 92760 от 30.06.2024 г. по същото дело глоба в размер на 76.69 евро (равностойни на 150.00 лева) на основание чл. 89, т. 2 във връзка с чл. 91, ал. 2 ГПК.

В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят поддържа, че процесуалният закон (чл. 410, ал. 2 ГПК) не съдържа детайлизирани и строго унифицирани изисквания относно формата и степента на разбивка на вземанията в заповедното производство, поради което заявителят агрегира данните от своите таксуващи системи с оглед яснота както за съда, така и за длъжника. Изтъква се, че различните съдебни състави в страната и в самия Софийски районен съд поставят различни изисквания относно детайлизацията на претенциите. Подчертава се, че по конкретното дело всички дадени от районния съд указания са изпълнени изцяло и в предоставения тридневен срок, поради което липсва каквото и да било неизпълнение на разпореждане по висящия процес. Излагат се доводи, че предвидената в ГПК законова последица при неизпълнение на указания по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК е отхвърляне на заявлението, а не налагане на глоба по чл. 89, т. 2 ГПК. Жалбоподателят сочи, че липсва умисъл за забавяне или злоупотреба с процесуални права, тъй като заявителят има интерес от максимално бързо приключване на производството.

Позовава се на формираната практика на Софийския градски съд по аналогични казуси (вкл. Определение № 10579 от 05.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 3074/2024 г.). По тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение и отмяна на наложената глоба.

Софийският градски съд, като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима — подадена е в законоустановения по 1 чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на въззивен контрол преграждащ съдебен акт Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

От данните по приложеното ч.гр.д. № 7006/2024 г. по описа на СРС, 28 състав, се установява, че производството е образувано по подадено от „А1 България“ ЕАД чрез юрисконсулт П. И. П. заявление по чл. 410 ГПК от 06.02.2024 г. срещу длъжника М.М.

П. за парични вземания, произтичащи от договор за доставка на цифрова телевизия от 08.10.2019 г. – цена на услугата, мораторни лихви, неустойки и разходи за събиране.

С Разпореждане № 92760 от 30.06.2024 г. районният съд е оставил заявлението без движение, като на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК е дал конкретни указания на заявителя в 3-дневен срок да индивидуализира всяко от претендираните вземания по източник, вид, период и размер, ведно със съответната лихва, както и да представи доказателства за представителна власт (пълномощно) с оглед изискванията на чл. 102з, ал. 1 ГПК. В разпореждането изрично е указано, че при неизпълнение на което и да е от указанията заявлението ще бъде отхвърлено.

Едновременно с даването на указанията, с диспозитива на същото Разпореждане № 92760 от 30.06.2024 г. първоинстанционният съд на основание чл. 89, т. 2 във връзка с чл. 91, ал. 2 ГПК е наложил на юрисконсулт П. И. П. глоба в размер на 76.69 евро (150.00 лева), платима по бюджета на съдебната власт. За да наложи санкцията, съставът на СРС е приел, че пълномощникът за пореден път подава пред същия състав заявление по същата бланка, без предварително да е разграничил перата на вземанията, въпреки дадените му указания и предупреждение за санкциониране с Разпореждане № 85747 от 10.07.2023 г. по друго частно гражданско дело – ч.гр.д. № 28248/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, както и че това системно поведение води до затрудняване и забавяне на работата на съда.

В предоставения от съда срок заявителят „А1 България“ ЕАД, чрез юрисконсулт П. П., е подал молба с вх. № 229873 от 12.07.2024 г., с която е извършил подробно уточнение и индивидуализация на всяко от претендираните вземания по партиден номер, услуга, адрес, периоди, видове неустойки и размери на лихвите, както и е приложил писмено пълномощно за юрисконсулта.

На 12.07.2024 г. юрисконсулт П. И. П. е депозирал и молба по реда на чл. 92, ал. 2 ГПК за отмяна на наложената му лична глоба от 76.69 евро (150.00 лева).

След постъпване на уточненията, с Разпореждане № 157195 от 12.10.2025 г. районният съд частично е отхвърлил заявлението за сумите за определени неустойки и такси за събиране поради квалифицирането им като неравноправни клаузи по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 143 и сл. от Закона за защита на потребителите, а със Заповед за изпълнение № 23092 от 12.10.2025 г. по чл. 410 ГПК е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя уважената част от вземанията за главница, мораторни лихви, неустойка за оборудване и законна лихва, ведно с пропорционалните разноски.

С обжалваното Определение № 42272 от 12.10.2025 г. СРС е оставил без уважение молбата за отмяна на глобата, като е преповторил мотивите си за системност на процесуалното поведение на юрисконсулта, за натоварване на съда с формулиране на указания и за необходимост от използване на процесуалните средства за дисциплиниране на страните, позовавайки се и на служебни справки за указания, давани от други девет състава на районния съд, както и на Определение № 390 от 28.07.2017 г. по гр. д. № 1405/2017 г. на ВКС, IV г. о.

При така установените факти въззивният съд намира, че налагането на глоба по 2 чл. 89, т. 2 във връзка с чл. 91, ал. 2 ГПК в разглеждания случай е материално и процесуално незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл. 89, т. 2 ГПК предвижда налагане на глоба за нарушение, което се състои в неизпълнение на разпорежданията на съда. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на Софийския градски съд (вж. Определение № 10579 от 05.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 3074/2024 г., Определение № 8960 от 22.04.2026 г. по в.ч.гр.д. № 2568/2026 г., Определение № 6849 от 24.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 2557/2026 г., Определение № 6678 от 23.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 2558/2026 г., Определение № 6008 от 16.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 2563/2026 г. и Определение № 15477 от 17.07.2026 г. по в.ч.гр.д. № 7192/2026 г.), нарушението по чл. 89, т. 2 ГПК се отнася единствено до неизпълнение на разпореждания и указания, дадени от съда по конкретното висящо дело, а не до актове или предупреждения, постановени в рамките на други съдебни производства.

Всяко отделно заповедно производство представлява самостоятелно процесуално правоотношение между заявителя и съда. Районният съд не разполага с нормативна компетентност чрез указания по едно частно гражданско дело да създава общи бъдещи санкционни забрани за последващи дела, нито да трансформира указанията по приключило или паралелно дело в пряко задължение, чието неспазване при първоначалното подаване на ново заявление да се третира като неизпълнение на съдебно разпореждане по смисъла на чл. 89, т. 2 ГПК. Санкционирането на процесуално поведение извън обхвата на конкретния висящ процес е лишено от законова опора.

На следващо място, сезирането на съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съставлява упражняване на конституционно и процесуално гарантираното право на съдебна защита и съдействие на материални права (чл. 2 ГПК). В случай че първоначално подаденото заявление страда от нередовности включително поради недостатъчна степен на индивидуализация на вземанията или неяснота в обстоятелствената част, съдът е задължен по силата на чл. 7, ал. 1 и чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК служебно да следи за редовността на акта и да предостави на заявителя 3-дневен срок за отстраняване на нередовностите с конкретни указания.

Даването на указания при констатирана нередовност е служебно процесуално задължение на органа на съдебната власт, с което се съдейства за правилното упражняване на процесуалните права на страните. Законът изрично, прецизно и изчерпателно е регламентирал неблагоприятната правна последица при неотстраняване на тези нередовности в предоставения срок - съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението се отхвърля изцяло или частично, като заповед за изпълнение не се издава. В процесуалния закон липсва норма, която да предвижда налагане на глоба за самото първоначално депозиране на нередовно заявление, независимо от това дали заявителят е масов кредитор или дали заявлението е част от поредица сходни заявления. По силата на общия принцип на законност и забраната по чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове за обосноваване на административнонаказателна и санкционна отговорност по аналогия, налагането на глоба на това основание е недопустимо.

По процесното ч.гр.д. № 7006/2024 г. на СРС, 28 състав, обективният състав на чл. 89, т. 2 ГПК изобщо не е осъществен. Дадените с Разпореждане № 92760 от 30.06.2024 г. указания са изпълнени от заявителя изцяло и в рамките на определения 3дневен срок с молбата от 12.07.2024 г. Вследствие на това процесуално действие районният съд е разполагал с цялата необходима информация, проверил е основателността на претенциите и е издал заповед за изпълнение за уважената част.

Нелогично и правно необосновано е едновременно с даването на указания за 3 отстраняване на нередовност на заявлението съдът авансово да налага глоба за тяхното неизпълнение, преди дори да е изтекъл срокът за тяхното осъществяване, и да поддържа санкцията при последващо точно изпълнение.

Въззивният съд напълно отчита и споделя резонните съображения на първоинстанционния съдия относно необходимостта от процесуална дисциплина, стриктно спазване на изискването за добросъвестно упражняване на процесуалните права по чл. 3 ГПК и недопускане на прекомерно натоварване на съдилищата чрез прехвърляне върху съдебния състав на задължения по първоначално структуриране на фактическите претенции. Напълно легитимно е задължението на съда да организира адекватно и срочно разглеждането на делата, намерило израз и в цитираното от СРС Определение № 390 от 28.07.2017 г. по гр. д. № 1405/2017 г. на ВКС, IV г. о.

Преследването на тази общополезна и легитимна цел обаче следва да се осъществява единствено чрез предвидените в действащия процесуален закон средства - стриктно прилагане на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и отхвърляне на заявленията при всяко неизпълнение или непълно изпълнение на указанията. Натовареността на съда, липсата на технически ресурс или фактът, че юрисконсултът е получавал указания от други съдебни състави, не могат да послужат като правно основание за разширяване на хипотезата на чл. 89, т. 2 ГПК и за налагане на глоба на представляващия заявителя юрисконсулт. Още повече, когато дадените по конкретното дело разпореждания са изпълнени в срок.

Не са налице и основания за ангажиране на личната отговорност на юрисконсулта по чл. 91, ал. 2 ГПК. В рамките на висящото производство представителят е действал в съответствие с указанията на съда, поради което липсва противоправно процесуално поведение, което съзнателно да забавя или да затруднява производството.

По изложените съображения обжалваното определение на районния съд, с което е отказана отмяната на глобата, е неправилно и незаконосъобразно. То следва да бъде отменено, като вместо него въззивният съд постанови отмяна на наложената на юрисконсулт П. И. П. глоба в размер на 76.69 евро (150.00 лева).