Определение № 326 от 21.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. Благоевград, 21.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20231200900148 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Сдружение Туристическо дружество „Еделвайс“, ЕИК 811160697, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от председателя на УС И.Л.С., против „Синаница ВВ“ АД, ЕИК 101113393, със седалище и адрес на управление: *********, чрез управителя Л.Б. и Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – *********.

С исковата молба е поискано от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че „Синаница ВВ“АД ЕИК

101113393, със седалище и адрес на управление

:

*********,представлявано от управителя Лидия Стойчева Бахчева и Териториална дирекция на Национална агенция за приходите –София, ЕИК 1310631880221, с адрес: *********, представлявана от Директора, че Сдружение Туристическо дружество „Еделвайс“ ЕИК 811160697, със седалище и адрес на управление ********* представлявано от председателя на Управителния съвет И.Л.С. е собственик на следните недвижими имоти, срещу които е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело №1110002995-2011/10.11.2011г. по описа на ТД на НАП-София, офис Благоевград, а именно:

- БЛОК А от четириетажна масивна сграда ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР, описан в Нотариален акт №20, т.3, дело №568/1998 г. на Районен съд- Сандански, която апортна вноска е извършена с Устава на „Синаница МВ“ АД с нотариална заверка на подписа с peг.

1

№3841/23.09.2002 г. извършена от нотариус Росица Бабалева (нотариус с peг.

№198 на НК и район на действие районен съд Сандански) и който недвижим имот понастоящем представлява Сграда с идентификационен номер *** (блок „А“) съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на изп. д-р на АГКК, с адрес: *********, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 639 кв.м., предназначение – хотел, както и

- БЛОК Б от четириетажна масивна сграда ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР, описан в Нотариален акт №20, т.3, дело № 568/1998 г. на Районен съд-Сандански, която апортна вноска е извършена с Устава на „Синаница МВ“ АД, приет от Общото събрание на акционерите от 08.06.1998 г., който недвижим имот понастоящем представлява Сграда с идентификационен номер *** (блок „Б“) съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на Изп. д-р на АГКК, с адрес: *********, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ от 420 кв.м., предназначение : хотел.

По делото на 21.06.2024 г. е постъпила и молба от „Синаница – МС“ ООД (в ликвидация), ЕИК 121685471 и Л.А.М.Х., чрез адв.Бойко Братанов, с която се иска съдът да конституира по делото „Синаница – МС“ ООД (в ликвидация), ЕИК 121685471 и Л.А.М.Х., като трети лица-помагачи по делото на страната на ответника „Синаница ВВ“ АД. Изложени са подробни съображения в подкрепа на искането, които са в насока, че воденото производство по делото има симулативен характер.

След като съобрази материалите по делото и приложимия закон, съдът намира следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 269, ал.1 ДОПК е недопустим и като такъв следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 269, ал. 1 ДОПК трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си.

Заявените искове са с правно основание чл. 269, ал. 1 ДОПК, вр. с чл.124, 2 ал. 1 ГПК – специални положителни установителни искове, предвидени в ДОПК. С тези искове се цели да се установи, спрямо длъжника и взискателя в публичното изпълнително производство, че ищецът е собственик на имота/вещта, върху които е насочено изпълнението.

С установителния иск по чл. 269, ал. 1 ДОПК ищецът противопоставя на страните по изпълнението собствени права, които изключват принудителното изпълнение върху негов имот или вещ. С оглед противопоставимостта на правата по решението, искът се предявява срещу длъжника и взискателя (чл.

269, ал. 2 ДОПК), а правен интерес от този иск е налице за ищеца ако изпълнението е вече започнало, чрез запор или възбрана върху чуждото право и още не е приключило, така че може да бъде осуетено - съгласно ал. 3 на чл.

269 ДОПК.

В последователната практика на ВКС по въпроса за характера на този иск се приема, че положителният установителен иск по чл.269, ал.1 ДОПК, аналог на този по чл. 440 ГПК, но в рамките на публичното изпълнение, е предоставен за защита само на третото лице, чието право върху вещ, вещно право или вземане срещу трето лице (а не такова срещу длъжника), е засегнато от принудителното изпълнение на публичния изпълнител.

Във връзка с гореизложеното следва да се посочи следното:

На първо място, съдът намира, че ТД - НАП не е правосубектно лице, което да отговаря по исковете. Съгласно т. 5 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т.д.№3/2004 г. териториалните поделения - териториалните данъчни дирекции не са самостоятелни юридически лица и не могат да бъдат надлежни ответници по всички видове искове.

Съдът намира, че ТД на НАП, вторият ответник, срещу който е насочен искът, няма самостоятелна правосубектност, не е юридическо лице, вземането за публични задължения е към НАП. Според нормата на чл.2 от Закона за НАП, НАП е юридическо лице, а ТД на НАП са териториални структури, които осъществяват специфичните функции на НАП - установяват публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните вземания (чл. 6, ал. 3 от ЗНАП). ТД на НАП - София е териториална структура на НАП, която няма самостоятелна правосубектност, самостоятелен бюджет и не е юридическо лице. Липсата на правосубектност 3 на страна в производството е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и без довод на страните. Липсата на такава правосубектност на ответника е основание за недопустимост на производството срещу ТД - НАП.

На следващо място, като съобрази фактическите твърдение на ищеца в исковата молба, съдът намира, че ищецът не притежава качеството „трето лице, чието право е засегнато от принудителното изпълнение“, поради което няма легитимация да предяви иск по реда на чл.269, ал. 1 ДОПК.

В случая, съгласно твърденията в исковата молба, с решение №90/17.08.2022 г. по т.д.№211/2021 г. по описа на БлОС е обявена на основание чл.26, ал.1 ЗЗД нищожността на апортните вноски, с които ищецът ТД „Еделвайс“ е прехвърлил на „Синаница МВ“ АД с настоящо наименование „Синаница ВВ“ АД чрез апортни вноски в капитала на ответното дружество правото на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти. От тези твърдения ищецът извежда правният си интерес за предявяването на иска.

С посоченото решение обаче не се установяват самостоятелни права на ищеца върху процесните недвижими имоти. Съдът намира, че процесуалната легитимация на ищеца по иск с правно основание чл. 269, ал. 1 ДОПК следва да се основава на твърдение за накърнено в публичното изпълнително производство негово право върху вещни права или вземания на длъжника към трето лице, за които се твърди, че не са част от имуществото на длъжника, а принадлежат на ищеца, каквито твърдения обаче отсъстват в исковата молба (в този смисъл определение № 715/4.12.2019 г. по ч.т.д.№ 2577/2019 г., II т. о. на ВКС, определение № 500/20.07.2012 г. по ч.т.д.№ 409/2012 г. I т. о. на ВКС). В случая от справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че процесните имоти фигурират като собственост на ответното дружество, като непарична вноска.

Както се посочи и по – горе, за разлика от искът по чл. 440, ал. 1 ГПК, който е отрицателен установителен иск, т. е. третото лице иска съдът да установи несъществуването на едно право - това на длъжника върху спорната вещ, искът по чл. 269 ДОПК е положителен установителен иск - третото лице иска от съда да признае съществуването на негово самостоятелно право върху вещите или вземанията на длъжника, срещу които е насочено принудителното изпълнение.

4

Следва да се посочи също така, че след справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът е мажоритарен акционер в ответното дружество „Синаница ВВ“ АД и притежава значителна част от капитала на дружеството, което допълнително сочи на липса на правен интерес от завеждане на настоящото делото срещу дружеството.

Отделно от това, за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска и доколкото към настоящия момент от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Синаница ВВ“ АД се установява, че процесните имоти фигурират като непарична вноска в ответното търговско дружество и по отношение на същите е допустимо насочване на принудително изпълнение, което изключва наличието на собственически права в ищеца по отношение на същите, т.е. същият не притежава самостоятелни права върху вещите, които да са засегнати от изпълнението.

В заключение от изложеното и доколкото наличието на интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на положителния установителен иск, съдът намира, че искът по чл. 269, ал. 1 ДОПК е недопустим срещу първия ответник, понеже ищецът не е процесуалноправно легитимиран като надлежна страна по такъв иск. Както се посочи, искът е предоставен за защита само на трето за изпълнението лице, чието право върху вещ, вещно право или вземане срещу трето лице (а не такова срещу длъжника), е засегнато от принудителното изпълнение на публичния изпълнител (определение №135 от 04.03.2021 г. по гр. д. № 2997/2020 г., г. к., ІV ГО на ВКС), като в случая такова самостоятелно право на ищеца не е засегнато от изпълнението. Искът както се посочи и по – горе е недопустим и срещу втория ответник, поради липсата на провосубектност на ТД – НАП.

Ето защо, с оглед изложените по-горе съображения, производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на заявения иск.

При така възприетият резултат молбата за конституиране на трети лица по делото не следва да бъде разглеждана, доколкото производството по делото се прекратява като недопустимо.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№148/2023 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, поради недопустимост на предявения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-гр.София.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 6