Решение № 2251 от 11.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2251 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110164310 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Л. Р. Ц., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С..., чрез адв. А. Д. от САК, срещу „Е“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., с която са предявени искове за следното:

Да се прогласи спрямо „Е“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, по договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020г. и Л. Р. Ц., в качеството му на универсален правоприемник и наследник на В П Ц.а, с ЕГН **********, за недействителен Договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020г., на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

При условие, че се отхвърли главния иск, се иска да се прогласи спрямо „Е“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, по договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020г. и Л. Р. Ц., в качеството му на универсален правоприемник и наследник на В П Ц.а с ЕГН **********, за недействителна клаузата на чл. 9. 1 от Договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020г., на основание 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

Ответникът, чрез адв. П. В., оспорва исковете изцяло.

От събраните по делото доказателства се установи, че са предявени следните установителни искове, съединени в условията на евентуалност: 1) главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020г., сключен между В П Ц.а и „Т“ ЕАД, поради противоречието му със закона и 2) евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 9.1 от договор за потребителски кредит № ...

1 от 25.06.2020г., сключен между В П Ц.а и „Т“ ЕАД, поради противоречието й с добрите нрави и неравноправност на същата.

Във фактическо отношение се установи, че на 25.06.2020г. между В П Ц.а и „Т“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ... при следните параметри: размер на кредита:

3011,11 лв.; срок на кредита: до 25.03.2024г. Съгласно чл. 9, т. 1 от договора, лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 46,15%. А съгласно чл. 9, т. 2 от договора, лихвата се изчислявала ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината. Съгласно чл. 10 от договора, годишният процент на разходите е 49,80%, а общата сума, дължима от потребителя, е 6 203,61 лв. Погасителният план е обективиран в чл. 11, т.2 от договора. Договора е сключен за срок от 43 календарни месеца, съответно с 48 бр. погасителни вноски, всяка на стойност от 144,27 лв., включваща главница и лихва, като прогресивно тежестта на лихвата във всяка една погасителна вноска спадала за сметка на главницата. Всяка вноска е с падеж 25- то число на съответния месец. Така общо дължимата главница е в размер на 3011,11 лв., а общо дължимата лихва - в размер на 3192,50 лв. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 6203,61 лв.

Ищецът Л. Р. Ц. е наследник по закон на кредитополучателя В П Ц.а, починала на 11.04.2022г. Не се спори между страните, че на 12.09.2023г. задълженията на В Ц.а по процесният договор били прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия, за което ищецът бил уведомен на 30.10.2023г.

При установеното във фактическо отношение, предявения главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020г., сключен между В П Ц.а и „Т“ ЕАД, предявен от наследникът й – нейният син Л. Р. Ц., поради противоречието му със закона, е основателен и доказан, поради следното:

Ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че между В П Ц.а и „Т“ ЕАД е бил сключен процесният договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020 г., който противоречи на императивна норма на закона – чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл. 19 от ЗПК, както и че е наследник по закон на В П Ц.а.

Съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

За да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост, договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал.2 от ЗПК и разходите, и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно разходите сред които възнаградителна лихва и такси да са упоменати в 2 договора, а е нужно той да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент /което се случва рядко/, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, както е в настоящия казус /чл.10 от договора/. В договорът за кредит трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Така изчислен под формата на процент, съгласно единна математическа формула, ГПР ще носи информация на потребителя относно общия разход по кредита. Не е достатъчно само да се посочи, че формулата е използвана, както е в процесния казус. На непосочване на ГПР в договора за кредит се приравнява ситуацията, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването му, без обаче да са представени и включени в нея данните, необходими за изчисленията.

По силата на чл. 19, ал.1-5 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери на ГПР от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, се считат за нищожни. В разглежданият по делото казус може да се направи обоснован извод, че действителният ГПР по договор № .../25.06.2020г. е по-висок от посочения там 49,80% и в реалния си размер надвишава забраната на чл. 19, ал.4 от ЗПК, предвид високия размер на годишния лихвен процент, съгласно чл. 9.1 от процесния договор от 46, 15%, който надвишава тройния размер на законната лихва /от 10%/ към датата на сключване на договора – 25.06.2020г., приет като 3 допустим, неувреждащ правата на потребителите.

По изложените съображения предявения главен иск следва да бъде уважен, а евентуалния иск да не бъде разгледан.

По разноските:

Със списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира ответникът да му заплати платената по делото държавна такса в размер на 163 лв., а на пълномощника му – адв. А. Д. за предоставена безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 847, 93 лв. с ДДС. Пълномощникът на ответното дружество прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение.

С оглед обема на предоставената правна помощ и правомощието си да преценява размера на дължимото от насрещната по делото страна адвокатско възнаграждение, по силата на решение и C-428/16, съдът следва да присъди за заплащане от ответника сума в размер на 400 лв. без ДДС или 480 лв. с вкл. ДДС. Платената държавна такса подлежи на плащане в пълен размер.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА спрямо ответника „Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., в качеството му на частен правоприемник на „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, по договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020г. и ищеца Л. Р. Ц., с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. С..., чрез адв. А. Д. от САК, в качеството му на универсален правоприемник и наследник на В П Ц.а, с ЕГН **********, за недействителен Договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020г., на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да плати на Л. Р. Ц., с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. С..., чрез адв. А. Д. от САК сума в размер на 163 лв. – платена по делото държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да плати на адв. А. Д. от САК, с личен № 1000768210, като пълномощник на Л. Р. Ц., с ЕГН **********, от гр. София, с настоящ адрес: ж.к. „Люлин 6“, бл. 624, ет. 4, ап. 47, за предоставена безплатна правна помощ, сума в размер на 480 лв. с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4