Решение № 1507 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1507 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20241100901310 по описа за 2024 година

СГС е сезиран от длъжника „Е.К.“ ЕООД с молба по чл.625 ТЗ, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност. Твърди се от молителя, че не е в състояние да изпълни свои публични задължения за данък по ЗДДС поради изпадане в неплатежоспособност. Иска се от молителя да се открие производство по несъстоятелност поради „неплатежоспособност“, а при условията на евентуалност поради „свръхзадълженост“.

Представен е ревизионен акт N Р-16001621004680-091-001/22.07.2022 г. на НАП, с който са установени задължения на „Е.К.“ ЕООД по ЗДДС в размер на 518900,73 лв. за периода 01.01.2019 г. – 31.07.2020 г., както и за лихва от 205310,33 лв.; задължения по ЗКПО в размер на 412272,36 лв. за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., както и за лихва от 86133,83 лв.

С решение N 419/30.11.2023 г. на адм.съд – гр.Стара Загора по адм.дело N 818/22 г. е отхвърлена жалбата на „Е.К.“ ЕООД срещу решение N 493/13.10.2022 г. на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП за потвърждаване на ревизионен акт N Р-16001621004680-091-001/22.07.2022 г., а с решение N 6412/27.05.2024 г. на ВАС по адм.дело N 1411/2024 г. е оставено в сила решение N 419/30.11.2023 г. на адм.съд – гр.Стара Загора по адм.дело N 818/22 г.

Представен е междинен баланс на молителя към 25.06.2024 г., отчет за приходите и разходите за периода 01.01.2024 г. – 25.06.2024 г.; отчет за приходите и разходите за 2021 г., баланс към 31.12.2021 г., счетоводен баланс към 31.12.2020 г., отчет за приходите и разходите за 2020 г., счетоводен баланс към 31.12.2021 г., отчет за приходите и разходите за 2021 г., счетоводен баланс към 31.12.2023 г., отчет за приходите и разходите за 2023 г., 1

Представена е годишна данъчна декларация на „Е.К.“ ЕООД за 2020 г., годишна данъчна декларация за 2021 г., годишна данъчна декларация за 2023 г.

Установява се от заключението на ССЕ, че за периода 2021 г. – 25.06.2024 г. показателите на коефицентите за ликвидност са с нулеви стойности; за 2020 г. коефицентът за обща ликвидност е 1,06, а останалите коефиценти са със стойности от 0,03.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на производството пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ.

Установи се от ревизионен акт N Р-16001621004680-091-001/22.07.2022 г. на НАП, като и от решение N 419/30.11.2023 г. на адм.съд – гр.Стара Загора по адм.дело N 818/22 г. и решение N 6412/27.05.2024 г. на ВАС по адм.дело N 1411/2024 г., че молителят е в неизпълнение на публични данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО - ЗДДС в размер на 518900,73 лв. за периода 01.01.2019 г. – 31.07.2020 г., както и лихва от 205310,33 лв.; ЗКПО в размер на 412272,36 лв. за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., както и за лихва от 86133,83 лв.

Вземанията на държавата за дължими данъци по ЗДДС и по ЗКПО са публични вземания, защото попада сред посочените в нормата на чл.162 ал.2 ДОПК вземания.

Публичноправните задължения на молителя за дължим данък по ЗДДС и корпоративен данък по ЗКПО произтичат от извършваната от него търговска дейност, защото обект на облагане с този данък са предоставяните възмездно стоки и услуги – чл.2 ЗДДС, насочени към печалба, които са в обхвата на извършваната от молителя търговска дейност, както и реализираните от молите приходи от търговска дейност.

Доколкото няма данни за погасяване на данъчните задължения, съдът приема за доказано, че молителят е в неизпълнение на изискуеми публичноправни задължения. При тези факти съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин наличието непогасени от молителя публичноправни задължения, свързани с извършваната от него търговска дейност.

От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се установяват факти, които сочат, че молителят-длъжник е в продължително обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. От неоспореното заключение на СФИЕ се установява, че към изготвяне на междинния баланс на 25.06.2024 г. краткосрочните задължения на молителя надвишават по стойност многократно неговите краткотрайните активи. Показателите на коефицентите за ликвидност са с нулеви стойности, а коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на предприятието да посреща задълженията. Неговите ниски нива /под единица/ за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и към 25.06.2024 г. дават основание за 2 фактическия извод, че налице недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните си задълженията.

Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не всичките групи. Нивата на този коефицент /под единица/ за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и към 25.06.2024 г. показват по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.

При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения. В подкрепа на този извод са показателите на коефицента за бърза ликвидност и показателите на коефицентите за незабавна и абсолютна ликвидност, които също са с нулеви стойности за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и към 25.06.2024 г. От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че към настоящия момент молителят длъжник е преодолял влошеното финансово състояние. Влошаването на финансовото състояние не е преодоляно, а се задълбочава до степен на необратимост, защото към 25.06.2024 г. показателите на всички коефиценти за ликвидност са с нулеви стойности.

За начална дата на неплатежоспособността следва да се определи 31.12.2020 г., защото длъжникът още тогава се е намирал в обективна невъзможност да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Видно е от заключението на ССЕ, че при изчисляване на стойностите на коефицентите за ликвидност към 31.12.2020 г. не са били отчетени стойностите на данъчните задължения по ЗДДС и ЗКПО, констатирани/установени с ревизионен акт N Р-16001621004680-091-001/22.07.2022 г. - ЗДДС в размер на 518900,73 лв. за периода 01.01.2019 г. – 31.07.2020 г., лихва от 205310,33 лв.; ЗКПО в размер на 412272,36 лв. за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., както и лихва от 86133,83 лв. Към 31.12.2020 г. ревизионният акт не е бил влязъл в сила, дори не е бил издаден, но този акт има констативно действие, а не конститутивно. Задълженията по него са били възникнали и са съществували към 31.12.2020 г., макар и ревизионният акт да е издаден на 22.07.2024 г. и да е влязъл в сила на 27.05.2024 г. с решение N 6412 на ВАС по адм.дело N 1411/2024 г.

Констатираните с ревизиония акт данъчни задължения са били изискуеми на основание чл.25 ал.6, т.1, вр. с ал.2 ЗДДС през посочените по-горе периоди, а не от момента на неговото издаване.

Публичните задължения, констатирани с ревизионния акт, следва да се вземат предвид при изчисление на коефицентите за ликвидност не само към 22.07.2022 г., когато е издаден актът, но и към предходните години. Това е така, защото наличието на ревизионен акт е само 3 средство за доказване/установяване на публичните вземания, но данъчното задължение възниква ex lege. От мотивите на процесния ревизионен акт се установява, че посочените в него задължения за ДДС са начислени за извършени от молителя сделки, по които той е страна, което обстоятелство не се оспорва.

Видно е от ревизионния акт, че молителят е в неизпълнение на публични задължения по ЗДДС и ЗКПО, които са започнали да се натрупват още от 01.01.2019 г. Обстоятелството, че ревизионният акт е издаден на 22.07.2022 г., не означава, че посочените в него стойности на задълженията не следва да се отчитат като част от пасива за предходните години, защото този акт само констатира възникналите по силата на закона публични задължения по ЗДДС и ЗКПО през периода 01.01.2019 г. – 31.07.2020 г. и периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г..

С прибавяне на стойностите по ревизионния акт, които възлизат на 1 221 хил.лв., към задълженията по пасива към 31.12.2020 г. – 790 хил.лв. се получава пасив със стойност от общо 2 011 хил.лв., а тази стойност превишава почти три пъти стойността на краткотрайните активи - 834 хил.лв. Фактът, че към 31.12.2020 г. стойността на пасивите, формиран от размера на текущите задължения, надвишава значително стойността на краткотрайните активи - 834 хил.лв., по категоричен начин сочи, че още към тази дата молителят се е намирал в състояние на неплатежоспособност.

С определение от съдебното заседание на 04.10.2024 г., обявено по партидата на длъжника в ТР на 07.10.2024 г., съдът е указал на основание чл.629б ТЗ на длъжника и на други заинтересовани лица да внесат сумата от 5000 лв. по сметка на СГС, която е необходима за покриване на началните разноски. Тъй като не е представен документ за внасяне на определената от съда сума, необходима за покриване на началните разноски, следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност и в несъстоятелност, да се постанови прекратяване на дейността, а производството по несъстоятелност следва да се спре.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2020 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******

4

СПИРА на основание чл.632 ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, по т. дело № 1310/24 г. на СГС, VI-4 състав.

УКАЗВА на длъжника „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, и на неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски в размер на 5000 лв.

При непоискване да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност в едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул.“******* да заплати по сметка на СГС държавна такса от 250 лв.

Препис от решението да се изпрати до АВ за вписване в ТР; да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.

Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5