Решение № 657 от 12.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Кюстендил, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520102707 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от В. Я. Г. срещу "Титан-96" ЕООД искове, както следва:

1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 167/28.08.2025 г. на работодателя;

2) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в размер на 3231.00 лева, представляващо брутното трудово възнаграждение за периода 28.08.2025 г. - 02.11.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.09.2025г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че е била служител на ответника по трудов договор №**/07.04.2010г. Твърди, че на 03.09.2025г. й била връчена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение. Счита тази заповед за незаконосъобразна. Обосновава своето становище с доводи, че не е извършила вмененото й нарушение за неявяване на работа в два последователни дни, че от съдържанието на заповедта не ставало ясно за какви точно нарушения на трудовата дисциплина е санкционирана, доколкото имало противоречие между фактическо описание и правна квалификация на нарушението, както и че работодателят не е извършил надлежна преценка относно тежестта на нарушението при избора на наказание. Т.е. заповедта за уволнение била издадена в нарушение на чл. 189 и чл.

195 КТ. Моли предявените искове да бъдат уважени. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв, с който оспорва предявените искове. Признава, че ищцата е работила по трудово правоотношение съгласно сключен между страните трудов договор на длъжност „обслужващ бензиностанция, газстанция“, както и че със Заповед № 167/28.08.2025 г. на работодателя трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 28.08.2025 г. /отбелязва допусната в 1 последната техническа грешка при изписване датата на сключване на трудовия договор/.

Твърди обаче, че оспорената заповед е законосъобразна. Сочи, че на 22.08.2025 г. и 25.08.2025 г. ищцата не се явила на работа, а на 26.08.2025 г. отказала да получи искане по реда на чл. 193 КТ за даване на писмени обяснения, както и да застъпи смяната си. Релевира, че оспорената заповед е мотивирана и от нея личи основанието за уволнение. Счита, че извършеното нарушение е тежко, поради което е наложено и най-тежкото дисциплинарно наказание. Твърди, че процедурата по налагането му е спазена. Досежно претендираното обезщетение твърди, че няма доказателства, че ищецът е останал без работа, както и такива, доказващи претендирания размер. При тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В проведените открити съдебни заседания страните са редовно представлявани.

Ищцата оспорва представените от насрещната страна графици като фиктивни. Проведен е разпит на допуснатите свидетели. Изслушано е вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза по делото. По делото са събрани и приложени писмени доказателства. От ищцата са подадени становища по съществото на спора. Страните представят списъци на разноските и писмени бележки в предоставения им от съда 3-дневен срок.

Между страните не е постигнато споразумение в хода на проведената процедура по медиация.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, поради което с доклада по делото съдът отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „обслужващ бензиностанция, газстанция“ въз основа на трудов договор № **/07.04.2010г., който бил прекратен от работодателя с процесната заповед – заповед 167/28.08.2025г., считано от 28.08.2025г.

Приложена е длъжностна характеристика за длъжността „обслужващ бензиностанция“, подписана от ищцата.

Видно от Допълнително споразумение от 02.01.2025г. към Трудов договор № **/07.04.2010г., основното трудово възнаграждение на служителя е в размер на 945 лева от 01.01.2025г.

От приложената заповед №167/28.08.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение № 41/01.01.2025г. се установява, че управителят на дружеството „Титан 96“ ЕООД като работодател е наложил на ищцата, в качеството й на работник, дисциплинарно наказание „уволнение“ за три последователни неявявания на работа: на 22.08.2025г. - нощна смяна; на 25.08.2025г. – дневна смяна; на 26.08.2025г. – нощна смяна. Посочено е, че трудовото правоотношение (ТПО) се счита прекратено от 28.08.2025г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, както и че служителят дължи обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 945 лева – брутно месечно възнаграждение за срока на предизвестието. В заповедта не е отразено кога е връчена на работника. Същата е подписана от двама свидетели – Д. Т. С. и С. Н. И..

Приложено е уведомително писмо и заявление /л.21/ за прекратяване на трудов договор на основание чл.327 КТ, датирано от 27.08.2025г., с което ищцата моли ТПО с ответника да бъде прекратено на основание чл.335, ал.1, т.3 от КТ.

По делото е представено писмо-искане от работодателя до работника, с което се иска в срок до 27.08.2025г. последният да даде обяснения по повод описаното в писмото нарушение, изразяващо се в неявяване на работа в два последователни дни: на 22.08.2025г. нощна смяна; на 25.08.2025г. – дневна смяна. Върху писмото е отбелязано, че В. Г. отказва да получи поканата за даване на обяснения. Това е удостоверено с подписите на С. Н. И. и 2

В. Н. /не се чете/.

От приложения график на „Титан 96“ ЕООД за месец август 2025 г. е видно, че В. Г. е била разпределена нощна смяна на 22.08.2025г.; дневна смяна на 25.08.2025г. и нощна смяна на 26.08.2025г.

Съдът извърши констатация на представената в съдебно заседание на 07.05.2026г. трудова книжка серия И № ******, издадена на името на В. Я. Г., при която се установи, че на лист 22 от същата е отразено, че ищцата е постъпила на работа при ответното дружество на 07.04.2010 г., като липсва отразяване на прекратяването на това трудово правоотношение.

Последващи отразявания в трудовата книжка не се установяват.

Разпитана като свидетел е П. П. Г., майка на ищцата, която заяви, че дъщеря й се оплаквала, че й с удържат неправомерно пари от заплатата. По график два дни работела, два дни почивала, а много пъти се налагало да работи по 3 дни и да почива един, поради това, че нямало кой да отиде на работа. Според свидетелката на 25.08.2025г. ищцата отишла на работа дневна смяна, но не й предоставили график. Прибрала се, защото не я приели на работа. Тогава подала и молба за напускане, но не била приета от управителя. Отишла на 26и за нощна смяна и пак се върнала, тъй като отново не я допуснали. На 27-ми ищцата и свидетелката отишли в офиса на ответника на ул. “Христо Ботев“, за да подаде В. Г. молба за напускане, но там нямало никого. Направили си снимки пред сградата /приложени към исковата молба/.

Свидетелят К. Я. Г., брат на ищцата, заяви, че знае, че сестра му В. Г. работи „на бензиностанцията на „Белият камък“… може би повече от 15 години“. За датите 22.08, 25.08 и 26.08.2025г. ищцата му споделила, че има „някакви разправии с началника си“.

Показанията на горните свидетели съдът цени в светлината на чл.172 ГПК с оглед близката им роднинска връзка с ищцата и косвения характер на информацията, която възпроизвеждат.

От показанията на свидетеля С. Н. И. се установи, че същата от 2023 г. работи на бензиностанция „** ***“ на длъжност „Обслужващ бензиностанция и газстанция“. Познава ищцата като колежка. На 22.08.2025 г. свидетелката била на работа нощна смяна, а ищцата не дошла на работа. Свидетелката я потърсила във „Вайбър“ с въпрос дали ще идва на работа, но не получила отговор. В тази връзка, съдът констатира по представеното от свидетелката мобилно устройство, кореспонденция „чат“ по „Вайбър“ с лице, обозначено „В.

***“, тел: ********** от 22.08.2025 г. в 19:25 ч., именно изпратени от свидетелката съобщения на посоченото лице и телефонен номер, както следва: „В., ще идваш ли да те чакам или да си тръгвам? Имам ангажимент с майка ми. Кажи ми да знам, какво да правя?“.

Свидетелката И. сочи, че нощната смяна на 22.05.2025г. била от 19:00 ч. до 08:00 ч.

Графикът й съвпадал с този на ищцата. Наложило й се да излезе по лични причини, но към 21.00 ч. се върнала. Ищцата не се появила на работното място. На 25-и свидетелката била на работа дневна смяна от 08:00 ч. до 19:00 ч., трябвало да работи с ищцата, но тя не дошла. На 26-и била нощна смяна на работа, отново трябвало да работи с колега на име В. и с ищцата, но последната не се появила преди 19:30 ч., когато отишла „в офиса при шефа“. Твърди, че собственикът на бензиностанцията й дал писмо-искане за обяснение относно дните, в които не е работила, а ищцата отказала да напише обяснения, като постоянно повтаряла „нещо за пари“, след което си тръгнала. Заявява, че графикът, изготвен от управителя за следващия месец, се виждал от всички служители, защото бил закачен на видно място в бензиностанцията. Сочи, че не е имало забавяне при изплащане на възнагражденията й.

От показанията на свидетеля Д. Т. С. се установи, че работи като „администратор, координатор“ при ответното дружество на бензиностанция „** ***“ на входа на ул.

“Дупнишко шосе“. Имало месечен график на смените, който се поставял „на бюрото в папка, изготвена от счетоводителя“ четири дни преди началото на следващия месец. Заявява, че седалището на дружеството - ул.“Христо Ботев“ № 23а – 109, не съвпада с адреса на 3 бензиностанцията. Твърди, че на 21.08.2025 г. ищцата била на работа. Комуникацията им била обичайна. На 22.08.2025г. ищцата не дошла на работа, въпреки че я чакали. Свидетелят и друг колега я търсили по телефона, но тя не отговорила. Впоследствие свидетелят разбрал от управителя, че ищцата не е дошла на работа и на 25-ти, съответно и на 26-ти. Твърди, че няма забавяне при изплащане на трудовите възнаграждения.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице М. В., се установява, че месечното брутно трудово възнаграждение на ищцата е било 1 0980,09 лева, респ. за 6 месеца – 6 588,54 лева. Съдът кредитира заключението на експерта като обективно и компетентно изготвено.

По отношение приложения заверен препис от документите по ДП № 277-ЗМ25/2026г. по описа на ОДМВР – Кюстендил, образувано за престъпление по чл.311, ал.1 от НК, съдът намира, че същите са неотносими към разглеждани трудовоправен спор и не следва да бъдат коментирани.

Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно доказана на база събрания и преценен в неговата съвкупност доказателствен материал.

Съдът, при така установените факти и въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата, установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор, разпределено в негова доказателствена тежест с доклада по делото. Именно работодателят следва при условията на пълно и главно доказване - съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на уволнението, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на дисциплинарното наказание е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.