Решение № 1926 от 19.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ***6 гр. Варна, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. ДонЕ. при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Симона Р. ДонЕ. Гражданско дело № 20253110111853 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени субективно съединени установителни искове от С. К. П. срещу Н. Е. Л., лично и като баща и законен представител на Е. Н. Л. и М. Н. Л. за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите не са титуляри на пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху СГРАДА с идентификатор № *********** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-29/23.04.2015г. на изп. директор на АГКК, находяща се в ******, ******, брой етажи: 2, предназначение на сградата: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 113 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор № *********, учредено с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № ********г. на С.С. -помощник нотариус по заместване при Д. С. с рег. № *** в НК, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се излагат доводи, че по силата на нот. акт № *, том *, рег. №*****, дело ************г. на нотариус Е.Д. с район на действие района на ВРС, рег. №*** на НК, С. К. П. е придобил собствеността върху сграда с идентификатор № ***********, находяща се в *******, по КККР, на два етажа, със застроена площ от 113 кв. м.. Сочи, че праводателят на ищеца1 „******“ АД, е придобила имота по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в законна сила на 18.07.2023 г., вписано в СВ-Варна /акт № **, том ****, дело № ****, вх. рег. № **** от ********г./ по изп. дело.

№ ******** на ЧСИ П.И., рег. № ***. Излага, че при проведената публична продан е възложен на купувача, имотът, собственост на длъжниците - *** Л.

Л. и Ц.М. Л.. Твърди, че на ******г. с нот. акт № **, рег. № ***, дело № * от ******г. на нотариус О.Ш., в полза на „******“ АД, от страна на *** Л. Л. и съпругата му Ц.М. Л., в качеството на ипотекарни длъжници е учредена ипотека върху собствената им еднофамилна жилищна сграда в ********* с идентификатор № ***********. Сочи, че поради просрочие на задълженията към банката е образувано изп. дело №************ по описа на ЧСИ П.И., рег. № ***, с район на действие ВОС, в хода на което на 03.02.2023г. е наложена възбрана, вписана в СВ-Варна с акт № **, том *, вх. рег.

№********г. Въпреки вписаната възбрана на 22.05.2023 г. с нотариален акт №**, том *, рег. №****, дело № ********г. на С.С. - помощник нотариус по заместване при Д. С. с рег.№*** в НК *** Л. Л. и Ц.М. Л. са учредили в полза на ответниците Н. Е. Л. и двете му малолетни деца Е. Н. Л. и М. Н. Л. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху описания недвижим имот.

Посочва, че преди завеждането на изп. дело №************ на ЧСИ П.И. рег.

№ ***, с район на действие ВОС и до приключване на публичната продан по същото, недвижимият имот е бил собственост на *** Л. Л., по силата на нот. акт № **, ***, дело № ***********г. на нотариус при ВРС, в който е обективиран договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по време на брака на последния с Ц.М. Л.. Сочи, че правото на ползване е учредено на 22.05.2023г., т. е. след като върху имота е била учредена и вписана ипотека на ****** г. и след като е била вписана изпълнителна възбрана на 03.02.2023 г.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД, счита, че учреденото в полза на ответниците право на ползване върху недвижимия имот е погасено с извършването на публичната продан по изп. дело №:

************ на ЧСИ П.И., проведена на 25.04.2023 г. Намира за приложими разпоредбите на чл. 496, ал. 2 от ГПК и чл. 453, ал. 1 от ГПК. Сочи, че правото на ползване върху недвижимия имот е учредено в полза на ответниците на 22.05.2023г., след като на 03.02.2023г. върху имота е била наложена възбрана по изп. дело № ************ на ЧСИ П.И., рег. №***. Наложената възбрана е 2 вписана преди разпоредителната сделка и цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора, чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 от ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. Сочи, че съгласно ТР № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан.

Счита, че независимо обаче, че учреденото в полза на ответниците право на ползване е погасено, нотариалният акт за учредяването на това право е вписан в имотния регистър при СВ-Варна. Позовава се на съдебна практика, в която се приема, че по реда на действащия Правилник за вписванията не може да се иска заличаване на вещно право на ползване, погасено на основание чл.175, ал. 1 от ЗЗД, тъй като подобна възможност или процесуален ред не са предвидени в Правилника, както и че вещното право на ползване, учредено след първата ипотека, се погасява с извършването на публичната продан - чл.

175, ал. 1 от ЗЗД, от който момент отпада и действието на вписването на това вещно право. В заключение, посочва, че към момента на придобиването на имота по реда на публичната продан от „******“ АД вещното право на ползване, учредено след първата ипотека и след наложената изпълнителна възбрана се погасява. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответниците Н. Е. Л., лично и като баща и законен представител на Е. Н. Л. и М. Н. Л., чрез адв. Б. Б.. В същия се излагат доводи за допустимостта и неоснователността на исковете. Не оспорва, че на ******г. е учредена договорна ипотека от *** Л. и съпругата му Ц. Л. в полза на „******“ АД върху жилищна сграда с идентификатор № ***********, че от страна на банката е образувано изп. дело против съпрузите, както и че на 22.05.2023 г. същите са учредили в полза на ответниците безвъзмездно пожизнено право на ползване върху същия имот. Оспорват доводите, че правото на ползване е учредено след вписването на възбраната, доколкото в нотариалния акт не е посочено, че върху недвижимия имот има тежести.

Сочат, че са собственици на сграда с идентификатор № *********.2, 3 изградена в поземлен имот с идентификатор № *********. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

В проведеното о. с. з., както ищецът поддържа исковете. Моли за уважаване на същите. Претендира разноски.

В о. с. з. ответниците, редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения в производството нотариален акт № **, том **, дело № ** г. на нот. И. К., в който е обективиран договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, се установява, че С. Д.

Л. прехвърля на сина си *** Л. Л. собствената си постройка, изградена в държавна дворно място, съставляващо парцел **, кв. ** по плана на *****, представляваща къща, състояща се от етаж и приземен етаж, съобразно отстъпено право на строеж по силата на договор № ***от ******** г.

В производството е прието за безспорно, че нотариален акт № **, рег. № ***, дело № * от ****** г. на нотариус О.Ш., вписан с вх. рег. № *** от ****** г. на СВ- Варна, в полза на „******“ АД, от страна на *** Л. Л. и съпругата му Ц.М. Л., в качеството на първия като на съдлъжник, а на втория к а т о ипотекарен длъжник е учредена ипотека върху собствената им еднофамилна жилищна сграда в ********* с идентификатор № ***********.

Въз основата на искане с изх. № ********** г. на ЧСИ П.И., рег. № **-*по изп. дело № ******** г. до СВ-Варна е вписана възбрана върху еднофамилна жилищна сграда, находяща се в *******, *****№ * с идентификатор № *********** с площ от 113 кв. м., на два етажа за обезпечение на вземанията на „******“ ЕАД към длъжниците по изп. дело *** Л. Л. и Ц.М. Л.. Видно от поставения щемпел, възбрана е вписана в СВВарна с акт № **, дело № **, вх. рег. № 2*9*****г. /л. 13 от делото/. Същото се установява и от представената справка № 1318247 от 11.10.2023 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ-Варна.

Не се оспорва, че по силата, на нотариален акт № *****, том **, рег. № ****, дело № ********г. на С.С. - помощник нотариус по заместване при Д. С. с рег. №*** в НК, вписан с вх. рег. № ******** г. в СВ-Варна, *** Л. Л. и Ц.М.

4

Л. са учредили в полза на ответниците Н. Е. Л. и двете му малолетни деца Е.

Н. Л. и М. Н. Л. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху описания недвижим имот.

С Постановление за възлагане, влязло в законна сила на 18.07.2023 г.

ЧСИ П.И., рег. № ***по изп. дело № ******** г., въз основана проведена публична продан имотът е възложен на „******“ АД, вписано в СВ-Варна, вх. рег. № ****/******** г., акт № **, том ****, дело № ****** г.

Видно от нотариален акт № **, том ** , рег. № *****, дело № ***** г. на нотариус Е.Д., в който е обективиран договор за покупко-продажба, по силата, на който „******“ АД продава на С. К. П. сграда с идентификатор № ***********, находяща се в *******, *************, на два етажа, с предназначение еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 113 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор № ********* срещу продажна цена от 130 010 лв. /л.6-л.7 от делото/.

При така установена фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК.

По повод допустимостта на иска, съдът съобрази, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. /така ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК/. В случая ищецът твърди, че са придобил правото на собственост чрез договор за покупко-продажба с „******“ АД, последният придобил собствеността по реда на принудителното изпълнение, от публична продан, което негово право се оспорва от ответниците, доколкото в полза на същите от страна на длъжниците в принудителното изпълнение им е учредено право на ползване върху процесната сграда.

Предявеният иск е допустим, тъй е налице правен интерес от предявяване му, като представка за неговата допустимост.

Доказателствената тежест се разпределя, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК и с оглед на конкретните твърдения и възражения на страните, както следва:

По така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи при условията 5 на пълно и главно доказване фактите и обстоятелства, от които произтича правния му интерес, респ. че правото на ползване е било учредено след вписване на ипотеката и възбраната по изпълнителното дело в полза на праводателя му.

Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, а придобитите от третите лица права не могат да се противопоставят на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателя.

Според чл. 453, т. 1 от ГПК непротивопоставими на взискателя /включително и на купувачите по публична продан/ са прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната.

Правата на третите лица не могат да се противопоставят на взискателя с обезпечено вземане по аргумент от чл. 150, ал. 1 от ЗЗД - ипотеката тежи върху имота, независимо от това в чии ръце се намира той. Правата, които трети лица са придобили върху него, не могат да се противопоставят на купувача, ако не могат да се противопоставят на взискателя.