Решение № 556 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000501871 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 07.04.25г. /с участието на секретаря Миланова/ въззивно гражданско дело № 1871/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-18 състав от 21.03.24г. по г.д. № 7137/23г. е отхвърлен /изцяло/ иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на ЗК „Лев инс“ АД против Н.П..

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от ЗК „Лев инс“ АД.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства удостоверяват /преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/, че:

На 29.03.17г. - ответникът е причинил /при управление на МПС-во/ ПТП-е /като следствие от това Н.П. е причинил на пострадалия от инцидента Л. П. - имуществени и неимуществени вреди/. Последните са били обезщетени от ЗК „Лев инс“ АД /застраховател на делинквента по з-ка „ГО“/ като преди това имуществената отговорност на застрахователя е била ангажирана в полза на пострадалия с влязъл в сила съдебен акт /постановен в рамките на процес по чл. 432 от КЗ/.

Ищецът поддържа, че в случая е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и поради това претендира възстановяване на процесната сума /представляваща сбор от всички суми, които са били възложени в тежест на застрахователя във връзка с процесното ПТП –е/.

1

Жалбата е неоснователна:

Правилото по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ /в което се основана заявената претенция/ цели /има за предназначение/ да защити правата на застрахователя спрямо недобросъвестен /злонамерен/ водач на МПС-во /такъв, който целенасочено е напуснал мястото на ПТП-е, без да уведоми органите на полицията за настъпилия инцидент/. Съдържанието на доказателствения материал не дава основание да се направи извод в такава насока:

Съдържащите се в досъдебното производство /приложено към настоящото дело/ писмени доказателства сочат /всички – преценени в съвкупност; в това число и дадените там обяснения на самия Н.П./, че: ответникът действително е напуснал ПТП-е без да изчака органите на полицията. Преди да стори това обаче – водачът на МПС-во /делинквентът/ е оказал физическа помощ на пострадалия, изчакал е да пристигне екип на бърза помощ, оставил е свой телефон за контакт /което е позволило същият да бъде „призован“ да се яви лично пред органите на полицията/, посетил е болничното заведение, за да изрази извиненията си пред пострадалия /което вероятно е обосновало - отказа на Л. П. да заяви искане за прекратяване на процесното наказателно производство при условията на чл. 343, ал. 2 от НК/. Отделно от това /в същата връзка/: Н. П. се е явил лично /и доброволно/ пред органите на реда /веднага след като е била установена връзка с него/ и е бил проверен за алкохол /това обстоятелство вероятно е обосновало решението на разследващите органи да не повдигнат обвинение по квалифицирания състав на чл. 343, ал. 3 от НК/. Действително – последната проверка /за алкохол/ е била сторена няколко частта след инцидента. Фактът обаче, че резултатът е показал стойност от нула промила сочи /сам по себе си – макар и косвено/, че ПТП-е не е било причинено след употреба на алкохол /в противен случай измервателният уред все пак би показал някаква остатъчна стойност/.

В такава /описаната/ хипотеза не може да се приеме, че поведението на ответника /което е било добросъвестно – съобразно изложеното по-горе/ покрива правния /а и житейски/ състав на правилото по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ /“напускане“ на ПТП-е; още помалко „бягане“ от мястото на инцидента – какъвто термин е употребен в разпоредбата на чл.

343, ал. 3 от НК/. Именно поради това: в случая не е налице основание да се откаже на Н. П. да се ползва в пълен обем от защитата по процесната з-ка „ГО“ /т.е. правото на регрес в полза на застрахователя следва да бъде – отречено/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено /но единствено поради горните съображения; констатациите и изводите на първоинстанционния съдия не кореспондират със съдържанието на доказателствения материал и преди всичко с признанието на самия ответник – съдържащо се в материалите от досъдебното производство/.

Предвид изхода на спора пред САС – в полза на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА в размер на 1 000 лева.

При определяне на този конкретен размер въззивният съд съобразява следните обстоятелства:

2

Защитата пред настоящата инстанция е само правна /при отсъствие на производство по събиране на допълнителни доказателства/; оказаната правна помощ на практика преповтаря вече застъпвана теза /в рамките на първоинстанционното производство/; актуалната практика на СЕС позволява адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-18 състав от 21.03.24г. по г.д. № 7137/23г.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да плати на адвокат А. Д. 1 000 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3