Присъда № 72 от 19.05.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 72 по НОХД 1105/2022г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание, след подписване с КЕП, на 19.05.2022г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу АВР. М. Ш., ЕГН: ********** за това, че на 14.07.2021г. в гр. Бургас от апартамент намиращ се в ж.к. „***“ бл. ***, вх. 5, ет. 1, отнел чужди движими вещи, както следва: пари в размер на 500 лева и 50 евро, равняващи се на 98 лева по фиксиран курс на БНБ от владението и собственост на П. Н. Б. и пари в размер на 110 лева от владението и собственост на З. СЛ. Б., възлизащи на обща стойност 708 лева (седемстотин и осем лева), без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

В производството по делото беше конституиран граждански ищец - пострадалото лице З.Б..

В разпоредително заседание подсъдимият и неговият защитник адв. Л.Л. от БАК направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл.

372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира, че са налице отегчаващи обстоятелства – осъжданията на подсъдимия извън квалификацията, но намира, че са налице и смекчаващи обстоятелства – ниската стойност на предмета на престъплението, оказаното съдействие от страна на подсъдимия и предлага да се определи наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“, което да се намали с 1/3 като се получи наказание от две години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим.

Гражданският ищец заявява, че желае да й бъдат върнати парите.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Л. счита, че следва да се вземе предвид изразеното съжаление от подсъдимия и оказаното съдействие и че целите на наказанието могат да се постигнат и с наказание в минималния предвиден от закона размер, което да бъде редуцирано с 1/3.

Подсъдимият Ш. се признава за виновен и моли да му се определи по-малко наказание.

В последната си дума иска да му се даде присъда под минимума.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият АВР. М. Ш., ЕГН ********** е роден на ***. в гр. Бургас, български гражданин. Съгласно данни на подсъдимия е с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. „***“, ***, и с настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. „***“, ***, а според справка за съдимост настоящият му адрес е гр. Бургас, ж.к. „***“, ***. Понастоящем е в Затвора – Бургас, неженен, с начално образование, безработен, осъждан.

На 14.07.2021 г., през ноща, св. З.Б., дъщеря й С. Б., внукът й Е.Х., както и приятелката му П.Б., спели в апартамент в ж.к. „***“ бл. ***, вх.5, ет.1. Подсъдимият А.Ш.

1 бил осъждан и на 17.05.2021г. бил освободен от Затвор поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Преди време подсъдимият имал връзка със св.С. Б. и знаел къде живее и решил да проникне в жилището в ж.к. „***“ бл. ***, вх. 5, ет. 1 с намерение да извърши кражба.

За целта, той поставил стълба под отворения прозорец на апартамента им, намиращ се на първия етаж, покатерил се по нея и проникнал в жилището.

След като влязъл, той се отправил към кухнята, където забелязал портфейла на П.Б., в който имало пари в размер на 500 лева, както и 50 евро, равняващи се на сумата от 98 лева по фиксиран курс на БНБ. Ш. взел портфейла с парите и излязъл от кухнята, като в коридора извадил парите от портфейла и го оставил на тоалетката. Тогава забелязал чантата на пострадалата З.Б., която била закачена на закачалка в коридора, бръкнал в нея и намерил портмонето й, в което открил сумата от 110 лева. В чантата още намерил и ключове за входната врата на жилището. Ш. взел парите и ключовете, върнал портмонето в чантата на Б., отключил входната врата с намерените ключове и напуснал жилището през нея. Веднага след това изхвърлил ключовете, отишъл до прозореца, където бил оставил стълбата и я махнал от там. Преминал по ул. „Капитан Петко Войвода”, като се отправил в посока към ул. „Люлин“, след което посетил игрална зала „777“ в ж.к. „***“, където изиграл отнетата сума пари. От изготвената техническа експертиза на приложения от игралната зала видеозапис, става ясно че в 02:20 часа на 14.07.2021 г., Ш. се е намирал в залата.

Сутринта, след като З.Б. и дъщеря й С. станали за работа, З.Б. установила, че от портмонето й липсва сумата от 110 лева. Двете с дъщеря й С. също забелязали, че портмонето на П.Б. е оставено на тоалетката в коридора. Проверили прозорците и видели, че комарника на единият от тях, който не бил закрепен, е отместен.

Подсъдимият е осъждан многократно съгласно справка за съдимост като част от деянията са извършени назад в миналото. Следва да се посочи, че квалификацията на деянието касае правната страна, не е част от обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, поради което и съдът прие признанието на подсъдимия като намери, че се подкрепя напълно от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът намира за нужно обаче да се посочи, че подсъдимият съгласно справка за съдимост е осъждан по НОХД № 600/2015г. на РС Бургас в сила от 16.02.2015г. за деяние извършено на 22.01.2015г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ вр. чл. 18, ал. 1 НК на „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален „строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на 08.11.2015г.; по НОХД № 4878/2018г. на РС Бургас в сила от 30.10.2018г. за деяние извършено за времето от 28.07.2018г. до 10.08.2018г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.

29, ал. 1, б „а“ и б „б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца при първоначален „строг“ режим; по НОХД № 5518/2018г. на РС Бургас в сила от 02.02.2019г. за деяние извършено на 30.10.2018г. за престъпление по чл.

196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален „строг“ режим.; По НОХД № 4905/2020г. на РС Бургас в сила от 23.11.2020г. за деяние извършено на 14.09.2020г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца при първоначален „строг“ режим. Наказанието е изтърпяно от 23.09.2020г. до 17.05.2021г. съгласно писмо Затвор Бургас л. 66 ДП; по НОХД № 4067/2020г. на РС Бургас в сила от 19.02.2021г. за деяние извършено на неустановена дата в края на месец юни 2018г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и 2 четири месеца при първоначален „строг“ режим.

Съгласно справка за съдимост е осъждан и по НОХД № 2748/2021г. на БРС и НОХД № 674/2021г. на БРС като по тези две осъждания присъдите са влезли в сила след датата на деянието по настоящото обвинение – 14.07.2021г., съответно по НОХД № 2748/2021г. – на 29.07.2021г. , а по НОХД № 674/2021г. на БРС – на 08.10.2021г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия Ш. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:

От гласните доказателства и доказателствени средства: разпити на свидетелите Е.Х.

(л.11); П.Б. (л.13); З.Б. (л.14, л. 81); С. Б. (л. 18); М.С. (л.20); С.И. (л.79- частично); К.Т.

(л.84);

От писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л.7-10); оглед на веществено доказателство (л. 44-46); протокол за доброволно предаване (л.47); протокол за доброволно предаване (л. 48); разписка (л.49); протокол за доброволно предаване (л.53); разписка (л.55); протокол за доброволно предаване (л. 56); справка (л.66); протокол за доброволно предаване (л. 85); разписка за върнати вещи (л.87); разписка за върнати веществени доказателства (л.147); справка съдимост (л.51-57 СФ).

От експертизите: дактилоскопна експертиза (л.27); ДНК Експертиза (л.29); видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза (л. 93-98); видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза (л. 100-104);

Веществени доказателства: диск (л.54), диск (л. 57).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия.

Съдът не кредитира само частично показанията на св. И. в частта, в която се сочи, че е проведен разпит на подсъдимия преди да бъде привлечен в качеството му на обвиняем.

Както и не кредитира показанията на този свидетел във връзка с преразказа какво е възприел от представеното по делото веществено доказателство – диск. От една страна е недопустима подмяната на първични с производни доказателства. Представеният диск е бил изследван по делото, назначена е експертиза, която дава заключение, че не е възможно да се направи лицево-идентификационно разпознаване на лицето, носещо стълба. От друга страна се касае за преразказ от свидетеля на предварително снети обяснения от задържано лице, на което не са били разяснени правата като обвиняем. Независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина „беседа“ има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен практиката на ВКС е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).

3

Въпреки, че не се кредитират частично показанията на свидетеля по делото са налице еднопосочни показания на останалите свидетели, от които се установява механизма на деянието, начина, по който подсъдимият е проникнал в жилището като показанията на свидетелите се подкрепят от изготвените по делото видеотехническа и лицевоидентификационна експертизи. Съдът намира, че се касае за защитна теза изложеното от подсъдимия, че не е сигурно каква е била отнетата парична сума, тъй като от показанията на пострадалите лица П.Б. и З.Б. се установява паричната сума, която е била отнета. Св. Б. подробно описва отнетите банкноти. Липсват основания, поради които съдът да не се довери на показанията на двете свидетелки, те съвпадат по съдържание и се подкрепят от показанията на св. Е.Х.. Следва да се посочи, че в обвинителния акт прокурорът е посочил като пострадало лице П.Б. и именно този факт е признат от подсъдимия. Съдът обаче намира за нужно да посочи, доколкото се направи в съдебно заседание искане за конституиране като граждански ищец на Е. Х., че следва да се има предвид, че за обективната съставомерност на престъплението „кражба“ е достатъчно деецът да е отнел чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение за противозаконно своене. Чужда за дееца е всяка движима вещ, която не е негова собственост, но никоя от разпоредбите по чл.194-197 от НК, регламентиращи основния, квалифицираните и привилегированите състави на престъплението „кражба“, не държи сметка за това, дали владелецът на вещта при нейното отнемане е и нейн собственик, кой е собственикът на отнетата вещ, нито прави разлика дали тя е собственост на физическо, или на юридическо лице. Следователно, установяването на собственика на откраднатата вещ не е елемент от фактическия състав на престъплението „кражба“ и поради това, непосочването му в обвинителния акт не представлява отстранимо съществено нарушение на процесуални правила нито по отношение правното положение на подсъдимия, нито досежно собственици на инкриминираните вещи (арг. Определение № 500/16.09.2021г. по ЧНД № 945/2021г. на БОС).