Решение № 4343 от 05.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4343 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330115798 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, срещу О. В. З., ЕГН **********, З. С. З., ЕГН ********** и В. С. З., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат разделно на ищеца сумата от 1880,04 лева, разпределена по 626,68 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 09.11.2016 г. – 30.03.2023 г. за имот, находящ се в гр. П., бул. "С." №..., ап. ..., с потребителски номер *****, както и сумата от 519,31 лева, разпределена по 173,10 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на мораторната лихва върху главницата за периода 28.02.2017 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 31.05.2023 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1

3567/01.06.2023 г. по ч. гр. д. № 7849/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 09.11.2016 г. – 30.03.2023 г., в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. П., бул. "С." №..., ап. ..., са генерирали задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 1880,04 лева. Изтъква се, че ответниците са ползватели на услугите, тъй като собственици на имота в процесния период. Сочи се, че за потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Претендира се и мораторна лихва върху главницата в общ размер от 519,31 лева за периода 28.02.2017 г. – 30.04.2023 г. Ответниците фигурирали в базата данни на оператора с потребителски номер *****, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни Общи условия. Твърди се, че измервателното устройство в имота на потребителите в процесния период не е отговаряло на изискванията на Закона за измерванията, в която връзка било връчено известие за нередовен водомер, като предоставените в имота ВиК услуги били определяни съгласно чл. 26, ал. 1 от Общите условия. Посочва се, че измервателните устройства в имотите на потребителите са индивидуални, поради което подмяната им, респективно поставянето им, е задължение на потребителите, като това нормативно изискване произтича от закона и операторът не следва да уведомява потребителя за същото. Поради това се начислявали количества вода по тарифа съгласно Общите условия на ищцовото дружество, като в конкретния случай било начислявано количество вода по 5 куб.м за двама обитатели.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответниците била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции. Моли същите да бъдат уважени. Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците, чрез назначения особен представител адв. К., с който се оспорват 2 предявените искове, както по основание, така и по размер. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ответниците имат качеството потребители на предоставената от ищеца услуга. Твърди се, че между страните не е налице валидно облигационно отношение, по което ищецът да е извършил доставка, а ответниците да са потребявали начислените количества вода. Възразява се, че в процесния период за посочения в исковата обект са доставяни твърдените ВиК услуги по доставка на питейна вода и се оспорва реалното потребление на същите. Възразява се срещу методиката на изчисление на претендираните от ищеца суми. Оспорват се твърденията, че за процесния период измервателното устройство в имота не е отговаряло на изискванията на Закона за измерванията, както и че е връчвано известие за нередовен водомер. Според ответниците, не са налице предпоставки за служебно начисляване на стойност на ВиК услуги по тарифа в хипотезата на чл. 26, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество. Оспорват се описаните в исковата молба фактури, доколкото 67 от описаните 69 фактури, с посочени номера, са с идентична дата, а именно: 09.02.2023 г., а същевременно се отнасят за различни месечни периоди на потребление. Оспорват се представените от ищеца карнети и справки за водомерите на абонати, като се сочи, че същите съдържат единствено благоприятни за издалата ги страна данни. Оспорва се приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение, доколкото същата е адресирана до друго лице, което не е страна в настоящото производство, като се изтъква, че по делото не са налице доказателства за това каква е връзката между посоченото в поканата лице и ответниците. Освен това абонатният номер не съответствал на посочения в исковата молба.

Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 7849/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, XVIII гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 3567/01.06.2023 г. Заповедта е връчена на 3 длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86 ЗЗД е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответниците по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответниците са потребители на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., бул. "С." №..., ап. ..., че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответниците имат качеството на „потребители” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

От представената по делото Декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 030232134/28.05.1998 г. на Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, се изяснява, че като собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. П., бул. "С." №..., ап. ..., са вписани С.З. и О. З.. Видно от приетото по делото Удостоверение за наследници изх. № ГР-321/06.06.2024 г., издадено от Община Пловдив, Район „Западен“, С.З. З. е починал на 22.07.2017 г. и е оставил за наследници О. В. З. /съпруга/, З. С. З. /син/ и В. С.

З. /син/ - ответниците по делото. С оглед изложеното, съдът приема, че ответниците са титуляри на вещното право на собственост на основание наследствено правоприемство по отношение на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. имат качеството на потребители на процесния имот, които имат задължението да заплащат потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

4

По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – така чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл. 20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че измервателното устройство в процесния имот не е отговаряло на изискванията на Закона за измерванията, поради което начисляването на потребеното количество вода е извършено по правилата на чл. 26, ал. 1 ОУ според средномесечния разход за съответния период през предходните три години. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. По делото не е представено известие за нередовен водомер, поради което изложените в тази насока твърдения не са подкрепени с доказателства. Не се установи водомерът да не е отговарял на съответните изисквания за годност, нито от кога евентуално е бил неизправен или кога е монтиран такъв. Не се установи и да са били извършвани каквито и да било проверки в тази връзка. При установени повреди или несъответствия, съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г., представител на оператора е следвало да направи предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срок за отстраняването й. В тази насока от страна на ищеца не са ангажирани нито гласни, нито писмени доказателства за нередовност на измервателното устройство. По този начин същият не установи изправността си в изпълненията на задълженията по договора, а именно: доставено количество питейна и отведена вода, която да е отчетена по надлежния ред, за да възникне задължението на ответниците за нейното заплащане.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че исковата претенция се явява неоснователна, доколкото ищецът не установи дали е доставял количество питейна и отведена вода, респ. неговото начисление. Предвид 5 неоснователността на главната претенция, то и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, право на разноски имат ответниците, които не претендират и представят доказателства за извършени такива, поради което не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.

Пловдив, ЕИК 115010670, срещу О. В. З., ЕГН **********, З. С. З., ЕГН ********** и В. С. З., ЕГН **********, обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат разделно на ищеца сумата от 1880,04 лева, разпределена по 626,68 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 09.11.2016 г. – 30.03.2023 г. за имот, находящ се в гр. П., бул. "С." №..., ап. ..., с потребителски номер *****, както и сумата от 519,31 лева, разпределена по 173,10 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на мораторната лихва върху главницата за периода 28.02.2017 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 31.05.2023 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3567/01.06.2023 г. по ч. гр. д. № 7849/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с.

Разпечатката съдържа 27 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/daca977c-0630-4c50-af9c-08e3fea6960d