Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 204 от 08.04.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 529/2024
Вид
Протокол № 204
Подписан
08.04.2025
В сила
08.04.2025
Състав
Диана Колева Стоянова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 204 гр. Варна, 08.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. С. при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. С. Търговско дело № 20243100900529 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:31 часа се явиха:

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът Е. Т. И., редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат З. С., назначена за особен представител на ответника и приета от съда от днес.

Вещото лице Е. Д. М., редовно призована, не се явява в съдебно заседание.

СЪДЪТ докладва молба вх. № 9173/28.03.2025 г. от вещо лице М., с която уведомява, че е била уведомена за назначената експертиза по телефона на 27.03.2025 г. Поради краткия срок за изготвяне моли делото да бъде насрочено за друга дата, като бъде уведомена своевременно.

СЪДЪТ докладва молба вх. № 9938/07.04.2025 г. от адвокат Х. И., пълномощник на ищеца, с която уведомява, че в случай, че не успеят да изпратят процесуален представител за насроченото заседание, моли същото да бъде гледано в тяхно отсъствие, ако са налице основания за даване ход на делото.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.

СЪДЪТ докладва, че с молба вх. № 9938/07.04.2025 г. ищецът заявява, 1 че поддържа исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства и доказателствени искания.

АДВ. С.: Поддържам отговора. Оспорвам исковата молба на изложените съображения.

Запозната съм с молбата на вещото лице, не възразявам да му бъде дадена възможност да изготви заключението.

Нямам възражения по проекто доклада.

СЪДЪТ, на основание чл. 145 ГПК, приканва страните към спогодба.

АДВ. С.: Доколкото съм особен представител, нямам пълномощия.

СЪДЪТ докладва, че с молба вх. № 9938/07.04.2025 г. ищецът изразява становище по проекто доклада, като уточнява, че акцесорната претенция касае обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, не претендират неустойка, поради което молят да бъде коригиран доклада в тази му част.

Молят, доколкото в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил факта на сключване на договора за кредит и факта на усвояването му, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК да бъдат приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.

В останалата част нямат възражения.

Изразява се становище по отговора на исковата молба. Представят лихвен лист по сметка 5411 94224449 02 4, искане за кредит от 01.06.2022 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Изразява се становище по същество.

АДВ. С.: За последното твърдение, не съм съгласна. Не може да се приеме за безспорно, че не оспорваме сключването на договора и усвояването на сумата, тъй като в отговора съм посочила, че оспорвам всички изложени в исковата молба твърдения и обстоятелства относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, на основанието посочено от ищеца, т.е. правим пълно оспорване.

СЪДЪТ намира, че на основание чл. 146, вр. 374 от ГПК изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 345 от 07.03.2025 год., следва да бъде обявен за окончателен, като докладваният иск с правно основание чл.

92, ал. 1 от ЗЗД да бъде преквалифициран по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с оглед направеното от процесуалния представител на ищеца уточнение.

Фактът на сключване на договора за кредит и усвояване на заемната сума, е спорен между страните, поради което не са налице предпоставките за признаване на това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване и отразяването му по този начин в доклада.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение № 345 2 от 07.03.2025 год. като окончателен доклад по делото, с направените уточнения.

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от „Юробанк България“ АД срещу Е. Т. И. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 33243.45лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит FL1286773/01.06.2022г., сумата от 2538.04лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 33243.45лв. за периода 01.04.2023г. до 27.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.06.2024г. до окончателното й изплащане.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски кредит № FL1286773/01.06.2022г., по силата на който „Юробанк България“ АД е предоставила на Е. Т. И. кредит в размер от 40000.00 лева за текущи нужди, като кредитополучателят се задължава да го върне, ведно с дължимите лихви в срок до 01.06.2030г.

По силата на чл. 3, ал. 1 от договора кредитът се олихвява с променлива лихва. За първите дванадесет месеца се дължи лихва, изчислена при прилагане на фиксиран лихвен процент от 6.200%. За остатъчния период на кредита се прилага променлив годишен лихвен процент в размер на 6.200%, формиран от Референтен лихвен процент Прайм на банката за съответния период на начисляване и договорна надбавка. ГПР съгласно чл. 3, ал. 8 от договора се равнява на 8.44%. Кредитът е усвоен на 01.06.2022г. Кредитът е в просрочие от 01.04.2023г. и са просрочени 12 вноски по главница и договорни лихви.

Поради забавата е начислена лихва за забава по чл. 9 от договора в размер на законната лихва.

С оглед неплащане на месечна вноска № 10 с падеж 01.04.2023г. банката е направила изявление за предсрочна изискуемост на целия кредит, което е връчено с покана на ответника на 12.03.2024г. чрез ЧСИ С.Х. и ЧСИ П. И..

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, каквато е отказано с разпореждане № 3903/09.09.2024г. за процесните суми 33243.45лв. и 2538.04лв.

По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати процесните суми.

По делото в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез особен представител.

Оспорват се предявените искове по основание и размер. Оспорва се приложената към исковата молба Методология за определяне на референтен лихвен процент да се отнася за процесния договор. На ответника не е била предоставена възможност да сравни различни предложения, което да му 3 позволи да вземе информирано решение за сключването на договор за потребителски кредит.

Твърди се, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи, които не са индивидуално договорени. Клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на Закона за потребителския кредит. Отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, води до оскъпяването на кредита. Неустойката се превръща в добавък към възнаградителната лихва, по този начин се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, праг на годишния процент на разходите /пет пъти размера на законната лихва/.

На следващо място се оспорва правото на кредитора да капитализира лихвата към главницата. Това представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, което е допустимо само при уговорка между търговци на основание чл. 294 от ТЗ.

Ответникът оспорва обстоятелството да е надлежно уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Такова уведомление не е било получено от него чрез ЧСИ на 12.03.2024г. В тази връзка не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи:

- че между него и кредитополучателя е сключен договор за кредит;

- че сумата е усвоена по посочената банкова сметка;

- че длъжникът е просрочил плащането по кредита;

- че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и изявлението й е връчено на длъжника;

- че се дължи главница в посочените размери;

- че ответникът дължи обезщетение за забава в претендираните размери за посочените периоди;

- че клаузите са индивидуално договорени и не страдат от пороци, водещи до нищожност;

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ответника, че носи доказателствената тежест за положителните факти, които изключват отговорността му.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обявява за общоизвестни и ненуждаещи се от доказване данните от електронната партида в Търговския регистър на ищеца - търговско дружество.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице факти, по отношение, на които страните не сочат доказателства.

4