Решение № 261326 от 01.12.2023, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е град София, 01. 12. 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II

– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Татяна Димитрова

Членове:

1. Албена Александрова

2. младши съдия Любомир Игнатов при участието на съдебния секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. дело № 1136 по описа на Софийския градски съд за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Б.т.к.“ ЕАД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, (въззивници) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Я.И.срещу решение № 74173, постановено на 21. 03. 2020 г. от Софийския районен съд, 123-ти състав, по гр. дело № 6483 по описа за 2016 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд се е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата 389 лева и 90 стотинки, представляваща възстановяване на заплатена сума за закупен неизправен мобилен апарат.

Въззивникът-ответник обжалва решението на първоинстанционния съд, твърдейки, че то е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. В мотивите към него липсвало обобщение и изложение на твърденията на страните. Фактическите констатации на първата инстанция били непълни, неизчерпателни и изложени в синтезиран вариант, който не позволявал правилното им възприемане и е довел до неправилност на решението. Не били изложени правни изводи по спорните въпроси по делото, нито мотиви и аргументи в подкрепа на решението. Не били обсъдени и възраженията, направени в хода на делото от страна на ответника. По отношение на твърдяното нарушение на материалния закон излага доводи, че всъщност не е осъществен фактическия състав на чл. 114, ал. 3 ЗЗП. При рекламацията, предявена на 18.

03. 2015 г., не бил констатиран механичен дефект, а е било нужно само обновяване на софтуера, което било направено своевременно и не съставлявало извършен ремонт по смисъла на чл. 104, ал. 4 ЗЗП. Представените от ищцата сервизни карти били бланкетни и не конкретизирали какви са били извършените действия по удовлетворяването на рекламациите. Затова трябвало да бъде ценено становището от сервиза, за чието оборване ищцата не представяла доказателства.

Поради тези причини иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски, прави евентуално възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата в първоинстанционното производство Е.И.А., ЕГН **********, съдебен адрес ***, оф. 4 (въззиваема). Оспорва въззивната жалба като необоснована и недоказана. Твърди, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон и в съответствие със събраните по делото доказателства. Излага доводи, че чл. 236, ал. 2 ГПК обобщава какво следва да посочи в мотивите си съдът без да въвежда изискване относно минимално изискуемия обем на така посоченото съдържание. В настоящия случай съдът не се отклонил от изискванията за съдържание на решението, а обстоятелството, че за излагане на възприетото от фактическа страна е препратил към исковата молба, било израз на процесуална икономия, която не следва да бъде приета за процесуално нарушение. Освен това първоинстанционният съд изградил вътрешното си убеждение въз основа на събраните по делото доказателства; подходът му да препрати към доказателствата, представени от ищцата, не бил неправилен, а бил отново израз на процесуална икономия. Ответникът бил запознат с доказателствата още с получаването на преписа от исковата молба и нейните приложения, а освен това и присъствал в хода на съдебното дирене и проверката на доказателствата пред първата инстанция.

Иска от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред въззивния съд претендира разноски.

Оспорва евентуалното възражение на въззивника-ответник по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският градски съд направи следните фактически и правни изводи.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересованo лицe чрез надлежно упълномощен процесуален представител.

Представен e документ за платенa държавнa таксa в необходимия размер. По тези съображения въззивната жалба е процесуално допустима. Макар и въззивникът-ответник да заявява, че обжалва първоинстанционното решение изцяло, той няма правен интерес да го обжалва в частта, в която първостепенният съд е оставил без разглеждане приетия от него за евентуален иск с правно основание чл. 113, ал. 3, предл. първо във връза с ал. 2 (отм.) от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Затова въззивната жалба следва да бъде тълкувана в смисъл, че се иска отменяването на обжалваното решение в частта, в която първостепенният съд е уважил главния иск с правно основание чл. 114, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 ЗЗП и постановяването на ново решение, с което въззивният съд да отхвърли главния и евентуалния иск.

Независимо от доводите на страните въззивният съд следва да подложи обжалваното решение и на проверка за валидност и допустимост (чл. 269, изр. първо ГПК). Законът не урежда пороците на съдебните актове, които обуславят тяхната нищожност. Според правната теория и съдебната практика съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена/електронна форма или е неподписано, както и когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост и е невъзможно да бъде изведена дори със способите на тълкуването (решение № 668, постановено на 15. 11. 2010 г. по гр. дело № 1790 по описа на ВКС, I г. о., за 2009 г., и цитираната в него съдебна практика). Липсата на мотиви, съответно излагането на формални или схематични мотиви към решението, стига то да е разбираемо, не обуславя нищожността му (решение № 248, постановено на 11. 06. 2012 г. по гр. дело № 572 по описа на ВКС, IV г. о., за 2011 г.; решение № 355, постановено на 03. 10. 2012 г. по гр. дело № 35 по описа на ВКС, I г. о., за 2012 г.; решение № 134, постановено на 30.

12. 2013 г. по гр. дело № 34 по описа на ВКС, II т. о., за 2013 г.). В разглеждания случай самото решение на първостепенния съд е ясно и отговаря на изискванията за валидност. Първата инстанция се е произнесла в рамките на предявения иск, който е процесуално допустим. При това положение обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността на решението въззивният съд е ограничен от доводите на въззивника-ответник (чл. 269, изр. второ ГПК) и приема следното.

Въззиваемата-ищца е предявила иск с правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1 (отм.) ЗЗП за присъждането на сумата 389 лева и 90 стотинки във връзка с развалянето на договор за покупко-продажба на стока след удовлетворяване на три рекламации. Първостепенният съд е приел, че е предявен и евентуален иск, свързан с допълнителен довод за разваляне на договора преди предявяването на иска. За да се произнесе по така предявения иск първостепенният съд е съставил доклад по делото, с който правилно го е квалифицирал. и е провел съдебно дирене, събирайки писмени и гласни доказателства. В мотивите към обжалваното решение обаче първостепенният съд съвсем схематично е декларирал, че е съобразил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, че приема за доказани по делото твърдените в изложението на обстоятелствата на исковата молба факти, както и че намира за неоснователни възраженията на ответника. Първата инстанция не е изложила същински мотиви, съдържащи конкретни фактически констатации и правни изводи, подкрепени от пълноценна анализа на събраните в хода на производството доказателства. По този начин тя е допуснала процесуално нарушение.

От друга страна, липсата на мотиви сама по себе си не обуславя неправилността на обжалваното решение. За разлика от касационния съд, въззивният съд е инстанция по фактите и при определени законови условия следва да проведе въззивно съдебно дирене. Независимо дали въззивният съд е провел въззивно съдебно дирене или не, той трябва да формира собствени фактически констатации и правни изводи, съобразявайки доводите и възраженията на страните, след което да прецени по същество правилността на първоинстанционното съдебно решение. В сходен смисъл е трайната съдебна практика (решение № 34, постановено на 26. 02. 2015 г. по гр. дело № 6256 по описа на ВКС, II г. о., за 2014 г.; решение № 13, постановено на 12. 02. 2021 г. по т. дело № 2896, по описа на ВКС, II т. о., за 2019 г.). При това положение в разглеждания случай въззивният съд формулира следните свои самостоятелни фактически и правни изводи.

Страните не спорят, а и от събраните в хода на делото доказателства се установява, че на 26. 11. 2013 г. въззиваемата-ищца е сключила с въззивника-ответник в град София, в негов магазин, договор за покупко-продажба на мобилния телефон марка и модел „HTC Desire 500 Dual SIM” със сериен номер (IMEI) 357654052378935 (мобилният телефон), като му заплатила по банков път цената в размер на 389 лева и 90 стотинки, а служител на въззивника-ответник ѝ предал мобилния телефон. С исковата молба се твърди, че мобилният телефон се оказал технически неизправен, поради което въззивницата-ищца направила в рекламационния срок общо четири рекламации – на 08. 07. 2014 г., на 18. 03. 2015 г., на 24. 04. 2015 г. и на 05. 10. 2015 г. С отговора на исковата молба въззивникът-ответник признава, че мобилният телефон е бил в сервиз „неколкократно“, но заявява, че по една от рекламациите не е открит описаният от клиента дефект и че е била извършена само софтуерна профилактика; че в крайна сметка мобилният телефон е бил върнат в магазина за получаване от ищцата в технически годно състояние. Твърди, че е удовлетворил три рекламации, но не е налице последващо несъответствие на мобилния телефон с договора, което да обуслови развалянето на договора и възстановяването на цената.

Във връзка със спорните между страните обстоятелства въззивният съд приема за установено следното. На 08. 07. 2014 г. въззиваемата-ищца занесла мобилния телефон в офис на въззивника-ответник с оплакване, че „при бял фон апаратът има млечно-бели ивици от двете страни на дисплея, постоянно влиза в режим на снимки и прави такива, изпраща SMS-и сам. При режим на текст картината се тресе. След направен reset нямаше никакво подобрение“.

Въззивникът-ответник приел рекламацията и предал мобилния телефон на доверения сервиз „Мост Компютърс“, където за негова сметка били подменени някои от елементите на вещта, а именно слушалките и екрана („тъч“). Въззивникът-ответник предал обратно на въззиваемата-ищца мобилния телефон. След това на 18. 03. 2015 г. тя отново занесла мобилния телефон в магазин на въззивника-ответник, този път с оплакване, че „при входящо обаждане не изписва име на записан контакт, на всяко едно обаждане забива дисплея при работа, СИМ-картата от гнездо 2 се вади много трудно – механизмът за избутване на картата не работи, не разпознава СИМ-карта 2 минути след като е ползвана СИМ-карта 1 в продължение на 5 – 10 минути“. Въззивникът-ответник отново приел рекламацията и предал мобилния телефон на същия доверен сервиз, където за негова сметка бил актуализиран единствено софтуерът на мобилния телефон. След това въззивникът-ответник предал обратно мобилния телефон на въззиваемата-ищца.

Сетне на 24. 04. 2015 г. въззиваемата-ищца отново занесла мобилния телефон в магазин на въззивника-ответник, този път с оплакване, че „механизмът на гнездото на СИМ-карта 2 не работи, същата карта работи при поставянето в гнездото за СИМ-карта 1, когато работи с двете СИМ-карти при входящо обаждане от СИМ-карта 2 във време на работа на двете СИМ-карти след кратко време разговорът прекъсва и губи обхват, давайки възможност само за спешно повикване, обхватът се връща след 30 секунди до минута, а понякога трябва и рестарт, след като е ползвана СИМ-карта 1 минути след това СИМ-карта 2 не се разпознава, СИМ-карта 2 не изпраща, а получава СМС-и“.