Решение № 368 от 23.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. В., 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Славова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20213100102527 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковете на А. С. С. /А. И.

С . / , гражданин на ***, с постоянен адрес ***, с Булстат: ***, с ЕГН:

**********; Н. С. - М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, А. М. С., родена на **********г. в Б., ***, гражданин на ***, с Булстат: ***; А. К. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***; Н. Р. С. (Н. И.а С.а) , родена на **********г. в гр. ***, гражданин на ***, с Булстат: ***; Ж. Д. М. М., роден на ********** г., гражданин на Ш., с постоянен адрес: ***, Ш.; М. К. М. М.

О., родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***, Ф., И.Б. М. А. М., родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***; М. - Е. Т. К. М. , родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***, Ф., против *** ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:

***, с управител С.Г.Д.-П.а, *** ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител С.Г.Д.- П.а и *** с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Г.К., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за отричане правото на собственост на ответниците върху ПИ № *** по КК на гр. В. с площ от 1299 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***.

1

Отправя се искане за отмяна на КНА № 150, том IX, рег. № 14788, дело № 1448/21.12.2018 г. на Нотариус ЖА. Т., рег. № 214 на НК, с район на действие ВРС, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

В исковата молба се излага, че ищците са съсобственици в процесния имот, придобит по наследствено правоприемство от М. М.И. С.а, а от нея по реституция по ЗВСОНИ.

Съгласно КНА № 1, том 1, рег. №98, дело № 24/23.02.2000 г., лицата: Д.

И. С., роден 1926г., живущ в ***, А. И.а С.а (по мъж М.), родена 1927г., живуща във Ф., И. И. С. с ЕГН: **********, живущ в България, гр.В., Ф. И.а С.а (по мъж Р.), родена ***., живугця в М., П. И. С., роден ***., живущ в ***, Н. И.а С.а, родена ***., живуща в А., А. И. С., роден 1937г., живущ в ***, са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит по наследство от М. М.И. С.а и възстановен по ЗВСОНИ, а именно ДВОРНО МЯСТО, с площ от 8316 кв. м.. находящо се в гр. В., местност "***", представляващо Поземлен имот № 167, Поземлен имот № 168 и Поземлен имот № 169 /сто шестдесет и девет/ по кадастралния план от 1936 г. на местността "***", гр.

В.. Описаният в нотариалния акт имот е попълнен в кадастралния план на гр.В. със заповед № Р- 353/12.11.2001г. за попълване на КП на „Приморски парк" на имоти с № 72, 73, 74 и 75. Процесният имот с идентификатор № *** представлява част от имота посочен в описания нотариален акт и е идентичен на имот № 72, попълнен в кадастралния план с цитирА.та заповед № Р353/12.11.2001г. Ищците Н. С., А. М. С. и А. К. С. са наследници на П. И. С..

Ищците Ж. Д. М. М., М. К. М. М. О., И.Б. М. А. М., М.-Е. Т. К. М. са наследници на А. И.а С.а (по мъж М. или М.).

С УМ от 09.02.2022г. е уточнено, че квотите от съсобствеността на Поземлен имот, с идентификатор № *** за всеки един от ищците са както следва:

1.

А. С. С. (А. И. С.) - 1/7 (12/84), като син и наследник на М. М.И.

2.

М.И. С.а

Н. Р. С. (Н. И.а С.а) - 1/7 (12/84), като дъщеря и наследник на М.

С.а

3. Н. С. -1/21 (4/84), А. М. С. -1/21 (4/84); А. К. С. -1/21 (4/84), тримата като деца на П. И. С. - син на М. М.И. С.а

4. Ж. Д. М. М. -1/28 (3/84); М. К. М. М. О. -1/28 (3/84), И.Б. М. А. М. 1/28 (3/84), М.-Е. Т. К. М. -1/28 (3/84), четиримата като деца на А. И.а С.а, дъщеря на М. М.И. С.а.

2

Общия размер на притежаваните от ищците квоти е 4/7 ид. части от процесния имот.

С нотарален акт от 21.12.2018г. вписан под № 69, том XCVII, дело 21009/2018г. на АВ, СВ В. „*** " ЕАД е признато за собственик по давностно владение на Поземлен имот, с идентификатор № ***. С нотариален акт от 20.09.2019г., вписан под № 29, т LXIX, дело № 15011/2019г. на АВ, СВ - В.

*** сключва с **** договор за продажба на Поземлен имот, с идентификатор № ***. С непарична вноска, вписА. в TP към Агенция по вписванията на 03.09.2021г. **** с ЕИК: *** внася в капитала на ***, с ЕИК: *** процесния имот - Поземлен имот, с идентификатор № ***. С посочените действия ответниците оспорват правата на ищците, като се твърди, че никое от ответните дружества не е придобило правото на собственост върху процесния имот.

Ответникът ***, гр. В. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като частично недопустим и като изцяло неоснователен. Твърди се, че ищците притежават само 4/7 ид.ч. от имота, поради което за тях липсва правен интерес от предявяване на иска за разликата над притежаваните от тях ид.ч. от имота. Оспорва се качеството на Н. С. - М., А. М. С., А. К. С., Н. Р. С., Ж. Д. М. М., М. К. М. М. О., И.Б. М.

А. М. и М. Е. Т. К. М. като наследници на П. И. С. и А. И.а С.а. Оспорва се собствеността на ищците върху имота, наличието на реституционните предпоставки за възстановяване на същия, както и наличието на идентичност между описания в КНА № 1, том 1, рег. № 698, дело № 24/23.02.2000 г. и процесния. Твърди придобИ.е на имота по давност чрез владение, упражнявано в периода от 2005 г. /в процеса на изграждане на търговски комплекс ***, съгласно разрешение за строеж № 60/26.05.2005 г./ до снабдяване с КНА № 150/21.12.2018 г. Излага се, че владението на ***, гр.

В. е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно, докато с договор за продажба, обективиран в нот. акт № 181, том VII, рег. № 11531/20.09.2019 г. собствеността и владението са прехвърлени на ****, гр. В.. Последното от своя стрА. апортира имота в капитала на ***, гр. В., който се явява и негов собственик към настоящия момент. Оспорва се, че ищците са осъществявали владение върху имота, както и че владението на ***, гр. В. е прекъсвано.

Твърди се, че споразумение от 06.06.2006 г. е подписано от лице без представителна власт по отношение на дружеството. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът ****, гр. В., депозира отговор на исковата молба в срока 3 по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди се, че ищците притежават само 4/7 ид.ч. от имота, поради което за тях липсва правен интерес от предявяване на иска за разликата над притежаваните от тях ид. ч. от имота. Оспорва се собствеността на ищците върху имота, наличието на реституционните предпоставки за възстановяване на същия, наличието на идентичност между одържавения от наследодателите на ищците имот с този по КНА № 1, том 1, рег. № 698, дело № 24/23.02.2000 г. и процесния, както и наличието на наследствено правоотношение между М. М.И. С.а и ищците. Твърди се, че дружеството се е разпоредило с имота преди завеждане на настоящия иск, поради което не се явява негов собственик и не е пасивно легитимирано по делото. Излага, че праводателят му ***, гр. В. придобива на имота по давност чрез владение, упражнявано в периода от 2005 г. /в процеса на изграждане на търговски комплекс „***, съгласно разрешение за строеж № 60/26.05.2005 г./ до снабдяване с КНА № 150/21.12.2018 г. Излага се, че владението на ***, гр. В. е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно, докато с договор за продажба, обективиран в нот. акт № 181, том VII, рег. № 11531/20.09.2019 г. собствеността и владението са прехвърлени на ****, гр. В.. Последното от своя стрА. апортира имота в капитала на ***, гр. В., който се явява и негов собственик към настоящия момент. В евентуалност се позовава на придобИ.е на собствеността по давност чрез владение, упражнявано в периода от 20.09.2019 г. до 03.09.2021 г. с присъединеното владение на праводателя му ***, гр. В., упражнявано в периода от 2006 г. до 20.09.2019 г. Оспорва се, че ищците са осъществявали владение върху имота, както и че владението на ***, гр. В. е прекъсвано. Твърди се, че споразумение от 06.06.2006 г. е подписано от лице без представителна власт по отношение на дружеството.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът ***, гр. В. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като частично недопустим и като изцяло неоснователен. Твърди се, че ищците притежават само 4/7 ид.ч. от имота, поради което за тях липсва правен интерес от предявяване на иска за разликата над притежаваните от тях ид.ч. от имота. Оспорва се собствеността на ищците върху имота, наличието на реституционните предпоставки за възстановяване на същия, наличието на идентичност между този по КНА № 1, том 1, рег. № 698, дело № 24/23.02.2000 г. с процесния, както и наличието на наследствено правоотношение между М. М.И. С.а и ищците. Излага, че праводателят ***, гр. В. придобива на имота по давност 4 чрез владение, упражнявано в периода от 2000 г. - 2019 г. Излага се, че владението на ***, гр. В. е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно, докато с договор за продажба, обективиран в нот. акт № 181, том VII, рег. № 11531/20.09.2019 г. собствеността и владението са прехвърлени на ****, гр. В.. Последното от своя стрА. апортира имота в капитала на ***, гр.

В., който се явява и негов собственик към настоящия момент. Оспорва се, че ищците са осъществявали владение върху имота, както и че владението на ***, гр. В. е прекъсвано. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат исковете и молят за уважаването им. Ответниците молят исковете да бъдат прекратени частично като недопустими и отхвърлени в остА.лата им част.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа и правна стрА.:

Предявени по делото са отрицателни установителни искове за собственост върху недвижим имот с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

Не е спорно между страните, че ищците заявяват собственически права върху 4/7 ид. части от процесния имот, като твърдят, че остА.лата част от имота е собствена за трети за делото лица /наследници на М. М.И. С.а/.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 25.10.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГК , докладчик съдията З.П. е ОТКЛОНЕНО предложението на състав на І г. о. на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: „Може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част?“ С ТР е прието, че не е налице противоречие между двете решения на ВКС, доколкото и двете се позовават на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В Решение № 35 от 5.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т.Г. е прието, че претендираните от ответниците 49/50 ид. ч. от имота не засягат по никакъв начин притежаваните от ищцата права върху 1/50 ид. ч. от имота, поради което предявеният от отрицателен установителен иск за собственост на тези 49/50 ид. ч. от имота е недопустим поради липса на правен интерес.

Решение № 130 от 4.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 746/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В. А.а, е прието, че с отрицателния установителен 5 иск за собственост ищците са заявили, че са собственици на 45/100 идеални части от процесния имот, а остА.лите 55/100 ид. ч. от правото на собственост са притежание на трети за спора лица, а не на ответника, който се "намесва в съсобствеността по неправомерен начин". С оглед на това е налице правен интерес да се разреши със сила на пресъдено нещо съществуващият с ответника спор дали същият е участник в съсобствеността, наред с ищците, респ. какъв е размерът на съсобствения му дял. Подчертано е, че за ищците като собственици на 45/100 ид. ч. от имота, е налице правен интерес да отрекат със сила на пресъдено нещо претендираното от ответника право на собственост върху 50/100 ид. ч., тъй като това би разрешило със сила на пресъдено нещо съществуващият между страните спор участник ли е ответникът в съсобствеността, съотв. какъв е размерът на дела му, а внасянето на яснота и установеност в отношенията между страните би позволило на ищците законосъобразно да упражняват всички правомощия, произтичащи от правото на собственост върху притежавА.та от тях идеална част от имота и включени в съдържанието на това право.