Решение № 108 от 26.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Добрич, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20263230200147 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя Л. Ц. И., срещу наказателно постановление № 08-2500404/404 от 19.12.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на упълномощен представител на санкционираното юридическо лице (ЮЛ), документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта пълномощникът на ЮЛ не се е възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.

Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, съгласно която, платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Според настоящия съдебен състав съставеният АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговското дружество в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, която правилна правна квалификация на деянието е посочена и в процесното наказателно постановление.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно описание на нарушението, като описанието му кореспондира с посочената като нарушена материалноправна норма.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е проведено и разследване. Тук е 2 мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективнопосочените в наказателното постановление документи имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

Имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съдът с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно - за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното постановление.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда (изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г.) с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

На 16.10.2025 г., инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич - свидетелите Е. И. К. и С. Н. С., извършили проверка в шивашки цех, находящ се в град Добрич, ул. „Възраждане“ № 4, стопанисван от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.

„***“ №***, ет. ***, ап. ***.

От работодателя с призовка били изискани документи относно трудови правоотношения, работно време и заплащане на труда. От представената присъствена форма за м. януари 2025 г. се установило, че Я. Н., ЕГН **********, на длъжност „машинен оператор шиене на облекла“ е била в платен годишен отпуск от 02.01.2025 г. до 03.01.2025 г. - общо 2 дни. Това обстоятелство се потвърдило както от заповед № 2025/4 от 02.01.2025 г., така и от ведомост за заплати за м. януари 2025 г., в който бил отразен отпускът на Н.. В тази връзка от работодателя с втора призовка с изх. № 25106129/10.11.2025 г. били изискани молби за ползване на платен годишен отпуск на работниците (т. 7 от призовката). В указания срок и до приключване на проверката не е била представена молба за ползване на платен годишен отпуск за упоменатия месец на Я. Н.. На 17.11.2025 г. в писмено сведение М.

П. П., в качеството си на упълномощен представител на дружеството заявила, че не разполага с такава.

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган 3 приели, че „***” ООД, ЕИК ***, в качеството си на работодател, е разрешил със заповед № 2025/4 от 02.01.2025 г. ползване на платен годишен отпуск на Я.

Н., ЕГН **********, на длъжност „машинен оператор шиене на облекла“, считано от 02.01.2025 г. до 03.01.2025 г. - общо 2 дни, без писмено искане на работника до работодателя.

Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на 02.01.2025 г., установено е на 17.11.2025 г. и е доказано от данните, обективирани в 2 бр. призовки с изх. № 25100430/16.10.2025 г. и с изх. № 25106129/10.11.2025 г., протокол за извършена проверка с изх. № ПР2541326/19.11.2025 г., трудов договор № 28/17.05.2024 г. на Я. Н., присъствена форма за м. януари 2025 г., ведомост за заплати за м. януари 2025 г., заповед № 2025/4 от 02.01.2025 г. и писмено сведение от М. П. П. с дата 17.11.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Е. И. К., С. Н. С. и С. Н. П., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства - 2 бр. призовки с изх. № 25100430/16.10.2025 г. и с изх. № 25106129/10.11.2025 г., протокол за извършена проверка с изх. № ПР2541326/19.11.2025 г., трудов договор № 28/17.05.2024 г. на Я. Н., присъствена форма за м. януари 2025 г., ведомост за заплати за м. януари 2025 г., заповед № 2025/4 от 02.01.2025 г. и писмено сведение от М. П. П. с дата 17.11.2025 г.

Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:

В случая работодателят е санкциониран за това, че с писмена заповед № 2025/4 от 02.01.2025 г. е разрешил на Я. Н., ползване на 2 (два) дни платен отпуск по чл. 155 от КТ за 2025 г., считано от 02.01.2025 г. до 03.01.2025 г., без писмено искане от работника, в нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.

Съгласно нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя.

По делото не е спорно обстоятелството, че Я. Н. не е подавала искане за разрешаване на платен годишен отпуск, както и че с писмена заповед № 2025/4 от 02.01.2025 г. работодателят е разрешил на Я. Н., ползване на 2 (два) дни платен отпуск за 2025 г., считано от 02.01.2025 г. до 03.01.2025 г., който отпуск е бил отразен във ведомостта за заплати за м. януари 2025 г.

При това положение следва да бъде даден отговор на въпроса, било ли е налице някое от изключенията, визирани в чл. 173, ал. 4 от КТ, предвиждащ за работодателя право да предостави платения годишен отпуск на работника и без негово съгласие, а именно - по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която 4 се полага.

След преценка на събраните доказателства, настоящата инстанция намира, че в случая не е налице нито една от хипотезите, уредени в чл. 173, ал.

4 от Кодекса на труда, при реализиране на които, работодателят има възможност да предостави платения годишен отпуск на работника и без негово съгласие, отчитайки и, че в нито един момент представителят на дружеството-работодател не е направил възражение в тази насока.

С оглед изложеното, съдът намира факта на извършване на административното нарушение за безспорно установен с приложените по делото писмени доказателства и документи. Те се потвърждават и от събраните гласни доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по делото свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата.