Присъда № 11 от 20.01.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 11/20.01.2026 година по НОХД № 5028/2023г. на БРС.

Делото е образувано по повод постъпил в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас, съставен по досъдебно производство № 115/2022 г. по описа на ОСлО при ОП – гр.Бургас; пореден № 2091/2022 г. по описа на същата прокуратура.

Обвинителния акт е съставен против Я. Я. Г., ЕГН: **********, *, с настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, за това, че на 04.09.2022 г., около 20,35 часа, в гр.

Бургас, ж.к. „*“, по ул. „*“ до бл. 72, в посока ул. „Георги КалоЯ.“, управлявал МПС - л.а.

„Фолксваген голф“ с peг. № *, след употреба на наркотични вещества или техни аналози „канабис-25“, установено по надлежния ред с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“ с фабричен номер № ARLB 0021, проба №41- престъпление по чл. 343б, ал. 3 /ДВ, бр. 74/2015 г./ от НК.

На първо място следва да се отбележи, че съдът не констатира основания за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24 от НПК или основания за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Тази преценка на съда, извършена още на етапа на разпоредителното заседание по чл. 248 от НПК е била потвърдена с Определение № 778/12.07.2024 г. по ВНЧД № 248/2024 г. по описа на ОСБургас.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия, като изтъква, че фактическата обстановка се установява по безспорен начин от доказателствения материал. По отношение на наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание в минимален размер.

Защитникът на подсъдимия- адв. В. К. от САК, поддържа, че от доказателства не се установява наличие на употреба на наркотични вещества при управлението от страна на подсъдимия, като моли за оправдаване.

Подсъдимият моли да бъде оправдан.

Делото протече по общия ред, като съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Я. Я. Г., ЕГН: **********, е *, с настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“ бл.

*, вх. *, ет. *, ап. *.

1

На 04.09.2022 г. Свидетелите Я. Р. и М. В. - полицейски служители при 05 РУ на МВР-Бургас, изпълнявали служебните си задължения по патрулно-постова дейност. Около 20,35 часа двамата се намирали в района на ж.к. „*“. Те предприели по установения ред спиране за проверка на л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № *, който се движел по ул. „*“ до бл.

72 в посока ул. „Георги КалоЯ.“. Автомобилът бил управляван от подсъдимия Я. Г.. Същият бил правоспособен водач и притежавал валидно издадено на 18.04.20 г. СУМПС № 283950357. Също така, към процесната дата подс. Г. се считал за служител на МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 157, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР същият бил назначен като „стажант“ до успешно завършване на курс за професионално обучение.

В хода на проверката подс. Г. съобщил, че е стажант в ЦСПП гр. Казанлък и е разпределен да служи в РУ на МВР - Приморско. Легитимирал се с временен пропуск, издаден от МВР. Полицейските служители разяснили на подс. Г., че следва да му бъде извършена проверка с техническо средство за евентуална употреба на алкохол и наркотични вещества. Подс. Г. се съгласил да му бъде извършена проверка. Свидетелите Р. и В. потърсили съдействие от служители на сектор „ПП“ при ОДМВР – Бургас. На място пристигнал екип, в който били свидетелите Х. К. и И. З.. Св. К.- мл. автоконтрольор, извършил тестването, като пробата за алкохол била отрицателна. При тестването с „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер № ARLB 0021 пробата, извършена в 21,38 часа на 04.09.2022 г., отчела положителен резултат за употреба на наркотично вещество „канабис“.

По отношение на другите наркотични вещества апаратът отчел резултати „отрицателен“ или „невалиден“.

Във връзка с положителния резултат бил издаден протокол А 0003481 за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Подсъдимият Г. първоначално изразил несъгласие с показанията на техническото средство. За да се подложи на кръвно изследване му бил връчен съответен талон № 118869, като бил отведен до МБАЛБургас от полицейските служители. Там подс. Г. отказал да предостави кръвна проба за химически анализ, което било вписано в протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество серия А, № 0012482.

Св. К. съставил АУАН серия АД бл. № 285786 от 04.09.2022 г. за нарушение на ЗДвП и иззел СУМПС. Подс. Г. вписал възражения в съставения му АУАН, че тестът бил невалиден и че извършената проверка с техническото средство била негодна, а впоследствие бил задържан по реда на ЗМВР.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: от показанията на разпитаните свидетели Х. Х. К. /л. 37, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК на л. 38, том 2 от ДП /; Я. Ч. Р. /л. 43-гръб, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 10, том 1 от ДП/; М. С. В. /л. 46-гръб, л. 52-гръб/; Н. Д. Т. (л. 68-гръб), Д. Г. К. (л. 69), И. Т. З. (л. 1122 гръб), С. С. И. (л. 113), частично от обясненията на подсъдимия (л. 35), заключение на съдебна химикотоксикологична експертиза /л. 147/; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози /л.28, том 1 от ДП/; Талон за медицинско изследване /л. 25, том 1 от ДП/; Протокол за медицинско изследване /л. 46, том 1 от ДП/, АУАН /л.23, том 1 от ДП/; Справка за съдимост, както и от другите писмени доказателства събрани по досъдебното производство; веществено доказателство- тесткасета.

На първо място, следва да се обърне внимание, че настоящият състав счита, че липсват процесуални нарушения при процеса на събиране на доказателства на досъдебната фаза. Първоначално делото е било разпределено на 04.09.2022 г. на разследващ полицай от 05 РУ-Бургас, като производството е образувано като бързо на основание чл. 356, ал. 2 от НПК. На 07.09.2022 г. е изпратено писмо (л. 36, том 1 от ДП) със запитване дали подс. Г. е държавен служител. С писмо УРИ 251р 34 338 от 12.09.2022 г. на Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР - Бургас (л. 37, том 1 от ДП) е отговорено, че към процесната дата подс. Г. се счита за служител на МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. На 22.11.2022 г. делото е било разпределено на следовател от ОСлО при Окръжна прокуратура-Бургас (л. 1, том 2 от ДП).

С оглед изложеното единствените опорочени следствени действия са привличането на обвиняем и неговия разпит на 10.11.2022 г. (л. 61-62, том 1 от ДП), тъй като те са извършени след като вече е било ясно, че подс. Г. е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като съгласно чл. 194, ал. 1, т. 2 от НПК разследването на престъпления, извършени от тази категория служители се извършва от следовател. Тази разпоредба на НПК определя предметна компетентност на следователите, която е абсолютна. Ето защо извършеното привличане от разследващ полицай на 10.11.2022 г. е ненадлежно, тъй като към 12.09.2022 г. вече е било ясно, че разследването следва да се извърши от следовател. Това нарушение обаче е отстранено, тъй като е било извършено ново привличане на Г. в качеството му на обвиняем на 13.01.2023 г.

Що се касае до останалите действия по събиране на доказателства, както бе посочено вече, съдът счита, че макар разследването да е трябвало да се извърши от следовател, липсват нарушения. Това е така, тъй като статутът на подс. Г. е изяснен на 12.09.2022 г., поради което и извършените до този момент действия, в частност- разпити на свидетели, запазват своята стойност, съгласно правилото на чл. 203, ал. 3 от НПК. В този смисъл е и правната теория- „Досъдебното производство по НПК. Теория и практика”, Сиела, 2013, проф. д-р М. Ч., стр. 72. Що се касае за събраните в периода от 12.09.2022 г. до 22.11.2022 г. писмени доказателства, то същите няма как да бъдат опорочени, тъй като тяхното съдържание няма как да бъде променено, независимо кой е разследващият орган.

В тази връзка, съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, като същите са събрани и изготвени по законовия ред и спрямо тях не бяха направени възражения. Най-съществената част от писмените доказателства- АУАН, талон за медицинско изследване и протокол за химико-токсикологично изследване за изготвени в 3 присъствието на подсъдимия и са с положени от негова страна подписи, поради което не може да има съмнение, че същите са манипулирани по някакъв начин.

Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената по делото експертиза, като вещите лица са отговорили пълно, ясно и точно на поставените въпроси и дават категорично становище по поставените задачи. Във връзка със заключението на експертизата следва да се отбележи и че няма основание приложеното веществено доказателство- тест-касета, да бъде изключвано от доказателствената маса, тъй като вещите лица дават заключение, че същото е било годно към датата на деЯ.ето, а и самите те са извършили изследване на пробата.

На практика, единствените противоречия в доказателствата са съсредоточени в гласните такива и по-точно между обясненията на подсъдимия от една страна и показанията на свидетелите В., К. и Р. от друга. Основното противоречие е по отношение на това дали полицейските служители казвали на подс. Г., че е по-добре да не дава проба за изследване, което било и основният мотив за него да не го направи.

При съпоставката на доказателствените източници, съдът кредитира изложеното от полицейските служители по отношение на това как е протекла проверката. Техните показания са вътрешно последователни и непротиворечиви, както и взаимно кореспондиращи си. По мнение на съда следва да се направи едно важно уточнение.

Проверката на подс. Г. е била съсредоточена върху извършения тест за наличие на употреба на наркотични вещества, за което впоследствие е образувано и досъдебното производство.

При това е логично свидетелите да бъдат разпитвани по отношение на обстоятелства, които са най-пряко свързани със съответния престъпен състав. С оглед на това е ирелевантно дали свидетелите си спомнят други подробности от проверката, като това кой бил свалил регистрационните табели на автомобила, например. Цялата проверка е продължила около час и половина- два, при което е възможно да са се случили много неща, които обаче ако не са особено съществени, няма как да се очаква от свидетелите да възпроизведат.

В подкрепа на показанията на тримата полицейски служители са и показанията на свидетелите И., Т. и К., които са били на смяна в ЦСМП към МБАЛ-Бургас, където е бил откаран подсъдимият за даване на кръвна проба. Същите не заявяват да си спомнят случай, при който полицейски служители да са убеждавали лице да не дава проба. Свидетелят И. заяви, че лично пита съответното лице дали ще даде кръв. Изложеното от тези свидетели влиза в противоречие с изложеното от подсъдимия в обясненията му, който заявява: „…дори пред доктора полицаите ми казаха да не давам кръв. Седях на стола с белезници и докторът ме пита дали ще дам кръв, аз станах с белезниците и казах, че ще дам, но те отново започнаха да казват да не давам кръв.“. Служителите в МБАЛ-Бургас не могат да се считат по никакъв начин заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът кредитира изложеното от тях и счита, че техните твърдения подкрепят изложеното от полицейските служители и обратно- оборват тезата на подсъдимия.

В допълнение към изложеното може да се отбележи, че не се съзира никакъв мотив в това полицейските служители по някакъв начин да са искали да подведат подсъдимия по време на проверката. На място е имало общо четирима служители, като едва ли не следва да 4 се заключи, че те са се наговорили да казват на Г. да не дава кръвна проба. Липсва каквато и да е логика в тази хипотеза, още повече че решението е изцяло във волята на проверяваното лице.