Решение № 8 от 07.01.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Казанлък, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510101843 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано от „****“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ********************, чрез адв. Р.

И., САК срещу: С. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

********************, чрез адв. Е. Д., САК

Правно основание: чл. 74 КТ. С исковата си молба „****“ ООД, ЕИК ******** предявява установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване недействителността на трудов договор ******** г., сключен между страните, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона от ответника С. Т. П..

В исковата молба ищецът „****“ ООД твърди, че с ответницата никога не е сключван трудов договор в писмена форма, а е налице устна договорка между нея и баща й Т.Д. да бъде водена по ведомост като служител на дружеството, считано от ********г., без да е посочено на каква длъжност се води. Твърди, че от страна на С. П. не са изпълнявани трудови задължения, включително най-елементарните, като спазване на работно време и трудова дисциплина, от което следвало, че трудовият договор противоречи на императивни законови разпоредби. Ищецът твърди също, че дружеството е водело ответницата С. П. за свой служител и плащало осигуровки и данъци, за да може тя да придобие осигурителен стаж за пенсия, а не защото е полагала труд. Твърди също, че в случая ответницата реално не е работила, а използвала жеста на баща си и по-късно на сестра си, майка си и дъщеря си, привидно е била работник на ищеца, а в действителност не е полагала труд и е придобила осигурителен и трудов стаж.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба, с който искът е оспорен като неоснователен. Ответникът заявява, че ищецът „****“ ООД е семейна фирма, учредена от покойния Т.И.Д. през ****г., в съдружие първоначално с едната му дъщеря – М. Т. И., а от 2002г.

1 става съдружник и другата дъщеря – ответницата С. Т. П.. След смъртта на бащата през 2021г., който е съдружник и управител на фирмата, дяловете се разпределят между съдружниците както следва: М. Т. И. – 25%, С. Т. П. – 25%, Т.К.Д., ЕГН ********** – 50%, майка на двете съдружнички, придобила дяловете на покойния си съпруг. ОС избира за управител Т. Х. П., ЕГН **********, дъщеря на едната съдружничка и ответница в настоящото производство С. Т. П.. Към настоящия момент във фирмата работят двете сестри М. Т. И. и С. Т. П., дъщерята и синът на С. Т. П. - Т. Х. П. и Х.Х.П. както и съпругът на Т. Х. П. – С.С..

Ответницата твърди, че тя и сестра й са назначени във фирмата на длъжност управител преработваща промишленост. Счита за неверни, голословни и недоказани твърденията в исковата молба, относно неполагане на труд от страна на ответницата и договорки с баща й за внасяне на осигуровки с цел осигуряване на трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Представените от ищеца доказателства са ирелевантни по отношение на претенциите в исковата молба.

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на трудовия договор, който ищецът твърди за сключен през ****г., като посочва, че искът по чл.74 попада в хипотезата на чл.358 ал.2 т.2 от КТ, съгласно който давностният срок за предявяването му тече от деня, в който правото, предмет на иска, е могло да бъде упражнено, а това е денят, в който страната, позоваваща се на недействителността на трудовия срок е в известност за съответния порок, обуславящ недействителността, в случая ********г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен трудов договор на ********г., по устни договорки между тогавашния управител Т.И.Д. и ответницата С. Т. П., които са в роднински отношения, с цел заобикаляне на закона и придобиване от ответницата на трудов и осигурителен стаж без да е полагала труд, което противоречи на императивни законови разпоредби.

По делото не е представен писмен трудов договор от ********г., въпреки указанията на съда в тази връзка.

С отговора си, депозиран пред Районен съд, ответницата С. П. е направила възражение, че този иск е следвало да се предяви в тригодишен срок, като срокът за това е започнал да тече на ********г. и към датата на подаване на настоящата искова молба – ********. същият е погасен по давност. По отношение на това възражение, съдът счита, същото е основателно, тъй като правото да се предяви този иск по съображенията и на основанията наведени от ищеца в исковата молба доводи за относителна недействителност на договор е възникнало още през **** г. и е погасено през 1999 г. Срокът за предявяване на иск за обявяване на недействителност на трудов договор е три години и започва да тече от деня, в който правото на иск е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.

Само на това основание предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и погасен по давност, без да се налага районният съд да излага съображения и по останалите доводи наведени от въззивника. Това е така, тъй като сроковете, предвидени в чл. 358 от КТ, са давностни и за тях съда не 2 следи служебно. Те се вземат предвид от съда само при направено възражение от ответника, като в случай че бъде направено такова възражение, искът се отхвърля като неоснователен, тъй като това е въпрос по съществото на спора.

Въпреки, че съдът не следва да излага съображения и по същество, настоящият състав намира, че следва да изложи и тях.

За установяване на исковата претенция е допуснато и прието от съда и страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което за периода от 01.01.2023г. до 31.08.2025г. за ответницата С. Т. П. е подавана информация за осигуряване по трудово правоотношение с вид осигурен „01“ от ищеца „****“ ООД с декларация образец №1 „данни за осигурено лице“ по приложена справка. Заключението си експертът е направил от представени му от ищеца разплащателни ведомости, където е начислявано трудово възнаграждение. Във ведомостите за заплати на ответницата има начисляван платен годишен отпуск за различните години. Дължимите осигурителни вноски са декларирани с декларация Образец № 6 „данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ“ и са внесени в бюджета.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По иска по чл. 74, ал. 1 КТ.

Съдебната практика (решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС) приема, че страните по трудовото правоотношение винаги имат правен интерес и е процесуално допустимо да предявят отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и да направят възражение за недействителност на трудовия договор. В случая работодателят има правен интерес от обявяването на недействителността на трудовия договор, тъй като недействителността е от преюдициално (обуславящо) значение за дължимостта на претендираните от работника трудови възнаграждения и обезщетения по Кодекса на труда, тъй като са предпоставени от наличието на действително трудово правоотношение, поради което и съдът дължи произнасяне по предявения от работодателя установителен иск.

Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Според алинея втора на чл. 74 КТ трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава 18 от КТ. Според чл. 74, ал. 5 КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Обявяването на недействителността на трудовия договор има действие само за в бъдеще, т. е., последиците от обявяване на недействителността настъпват занапред - от влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена недействително.

В настоящия случай работодателят - ищец твърди, че сключеният между страните трудов договор е привиден, поради което е недействителен.

Доказателствената тежест досежно наличие на привидност в 3 отношенията между страните се носи от работодателя, който твърди наличие на абсолютна симулация, при която страните не са желали настъпването на правните последици на трудовия договор, а са искали да създадат привидност за наличието му пред третите лица. При този вид симулация е налице само едно съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в действителност, а искат само да създадат привидни правни последици на обвързаност. Самият работодател обаче посочва, че въз основа на сключения трудов договор в полза на работника са заплащани здравни и социални осигуровки, което като част от правата на работника е обусловено от наличието на валидно сключен трудов договор. За да докаже симулацията работодателят следваше да представи т.нар. обратно писмо, в което страните да договорят действителните си отношения, или, по правилото на чл.165, ал.2 от ГПК да посочи начало на писмено доказателство, което да прави вероятно твърдението му за симулативност и да е предпоставка за събирането на гласни доказателства. Ищецът не представи никакви доказателства, въпреки дадените му от съда указания в този смисъл.

При отговора на поставените от съда въпроси по чл.176 ГПК ответницата С. П. отрече да е имало каквато и да било уговорка межди нея и баща й. Подчерта също, че винаги е работила във фирмата и е положила много труд до момента. От друга страна свидетелите на ищцовата страна С.Г.С. и М.

Т. И. не отрекоха ответницата да е посещавала фирмата, а изтъкнаха по-скоро, че не е спазвала трудовата дисциплина. Показанията им по предявената претенция са оскъдни, откъслечни, неубедителни. Няма данни по делото на ответницата да са налагани дисциплинарни наказания, във връзка с нарушения на вътрешния ред и трудовата дисциплина при работодателя „****“ ООД.

Следва да се отбележи още, че дори да бъдат кредитирани обясненията на св. М. И. относно истинската цел на сключване на трудовия договор, именно придобиване на трудови и осигурителни права от работника, то доколкото не се спори от страните и се доказва и от заключението на ССчЕ, че по трудовото правоотношение са внасяни дължимите осигурителни и данъчни задължения, от което следва, че трудовото правоотношение има своето, макар и не толкова типично основание.

Отделно от това при извършената от вещото лице проверка в документацията на ответното дружество се установява, че на ответницата С.

Т. П. не само е начислявано трудово възнаграждение за част от процесния период, като липсват доказателства, че същото не е изплатено, което по същество сочи извънсъдебно основание за съществуването на трудово правоотношение между страните, като липсват доказателства за прекратяването му, което е видно и от представената от НАП справка за актуално състояние на действащи трудови договори.

От изложеното дотук съдът намира, че работодателят не проведе пълно и главно доказване на заявената от него привидност на трудовия договор, сключен с ответницата и водеща до нищожност на същия. Иска е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

По възражението за изтекла давност.

Ответникът е направил възражение за изтекла давност по отношение на иска, с правно основание чл.74 от КТ, който е предявен срещу него.

Възражението е направено в срока по чл.131 ГПК, поради което е своевременно и допустимо. Разгледано по същество, възражението е и 4 основателно.

Установителният иск за недействителност/несъществуване/ на трудов договор, съгласно чл. 74, ал. 2 КТ, се погасява с общата за трудовите спорове 3 годишна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, която на осн. чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ тече от деня, в който страната, позоваваща се на недействителността е узнала за обуславящия я порок. В случая на ********г. е учредено търговско дружество **** ООД, представлявано от Т.Д. П. - законен представител. Ето защо, това презумира знание за сключения трудов договор към ********г. и това е моментът, от който започва да тече давностния срок. Давностните срокове за предявяване на искове по КТ са уредени в чл.358 от КТ, като общият давностен срок е тригодишен - чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Съдът намира, че в случая се касае за специална давност, която се отнася за всички трудови спорове, включително и за тези по чл.74 КТ. Следва се приеме, че давностният срок за предявяване на иска по чл.74 КТ е започнал да тече от датата на сключване на договора – ******** г., което означава, че правото на иск на ищеца е било погасено по давност към датата на предявяване на настоящия установителен иск – ********. По изложените съображения съдът намира, че предявеният установителен иск по чл.74 КТ за обявяване недействителността на трудовото правоотношение между „****“ ООД в качеството на работодател и С. Т. П. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.