Решение № 2524 от 03.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2524 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110100275 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, срещу Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: град *, първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 400 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № */16.06.2022 г., сключен между „*” ООД и Б. Г. Д.; 44,49 лева – договорна лихва за периода от 16.06.2022 г. до 22.12.2022 г.; 324,51 лева – неустойка, дължима на основание чл. 8 от договора за паричен заем; вземанията, по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че между „*“ ООД и ответника бил сключен Договор за паричен заем № */16.06.2022 г. Ответникът заявил да му бъде отпусната сумата от 400 лева.

Заетата сума била усвоена в брой при подписването на договора, който имал характер на разписка. Уговорката била заетата сума да бъде върната на кредитодателя разсрочено.

Договорените погасителни вноски били 27 на брой, всяка от които в размер на 27 лева.

Първата падежна дата била на 23.06.2022 г. Страните са уговорили заплащане и на възнаградителна лихва в полза на кредитодателя. Общата дължима сума по кредита била 444,49 лева. Страните са договорили и неустоечни клаузи, съгласно които заемателят заплаща сумата от 324,51 лева в случай, че не представи на кредитодателя договореното обезпечение /чл. 8 от договора/ и 10% върху остатъчната главница след изпадане в неизпълнение на договорното си задължение /чл. 14 от ОУ към договора/.

На 12.01.2024 г. бил сключен описаният договор, с който „* ООД прехвърлило вземанията си спрямо ответника на дружеството – ищец, индивидуализирани в Приложение № 1 - неразделна част от договора за цесия. Упълномощеният цесионер е уведомил ответника за частното правоприемство, като в условията на евентуаност като се поддържа, 1 че с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, ответницата се счита за редовно уведомена.

По изложените съображения се предявяват исковите претенции. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба изразява становище по хода на делото, във връзка с доклада и по същество на спора, както и прави искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на предпоставките за същото.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява, не изразява становище, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ответникът, при проявената пасивност, а именно: липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковата претенция в първото по делото открито съдебно заседание, не е оспорил изложените от ищеца фактически твърдения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Уважаването на предявените първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловено от доказване по несъмнен начин следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност: валидно учредено облигационно правоотношение по силата на договор за кредит; изпълнение на собствените си задължения – предоставяне на процесната главница на кредитополучателя; изискуемост на главното задължение; размер на претендираните суми, вкл. договорката за възнаградителна лихва и заплащане на неустойки, както и извършеното частно правоприемство с предмет исковите вземания спрямо длъжника и уведомяването на същия за новия кредитор.

За установяване на посочените материалноправни предпоставки ищецът е ангажирал по делото писмени доказателства, а именно: Договор за паричен заем № 423636 от 16.06.2022 г., ведно с Погасителен план и Общи условия към него, Договор за прехвърляне и продажба на вземания /цесия/ от 12.01.2024 г., Потвърждение за извършена цесия, Уведомление за прехвърляне на вземания и известие за неговото получаване.

Посочените писмени доказателства се преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличието на указаните в тежест на ищеца материалноправни предпоставки за уважаване на предявените искове.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите следва да се уважат по този ред.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и сторени от него разноски, за които се съдържат доказателства по делото, както следва: 150 лева – заплатена държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: град*, ДА ЗАПЛАТИ на „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2, сумата в размер от 400 (четиристотин) лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № */16.06.2022 г., сключен между „*” ООД и Б. Г. Д.;

44,49 (четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки) лева – договорна лихва за периода от 16.06.2022 г. до 22.12.2022 г.; 324,51 (триста двадесет и четири лева и петдесет и една стотинки) лева – неустойка, дължима на основание чл. 8 от договора за паричен заем; вземанията, по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: град * ДА ЗАПЛАТИ на „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * сумата от общо 300 (триста) лева – разноски за настоящото производство, от която: 150 (сто и петдесет) лева – заплатена държавна такса и 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3