Определение № 4150 от 18.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4150 гр. София, 18.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20238002102252 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния представител А. В. – държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ - Варна, против решение № 37/07.03.2023 г. по в.гр.д. № 514 по описа за 2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което като е отменено частично решение № 260024/28.07.2022 г., постановено по гр. д. № 515/2020 г. ОС – Шумен, а в другата част е потвърдено, е отхвърлен изцяло иска на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество против А. А. Д. за отнемане на основание чл. 147, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ в полза на държавата на следното имущество: изделия от злато, иззети с протокол за претърсване и изземване от 20.02.2019 г. по ДП № 26/2019 г. по описа на ОД на МВР [населено място] и съхранявани в банков сейф на ОД на МВР – Шумен в "Инвестбанк" АД, на обща стойност 8 977,84 лв.; парични средства, иззети с протокол за претърсване и изземване от 20.02.2019 г. по ДП № 26/2019 г. по описа на ОД на МВР [населено място] и съхранявани в банков сейф на ОД на МВР – Шумен в "Инвестбанк" АД, на обща стойност 30 044, 75 лв., а на основание чл.151 вр. 142, ал.2, т.1 вр. чл.141 ЗПКОНПИ и на парични суми, представляващи предоставени от А. А. Д. на трети лица заемни средства, направени от него лични вноски по банкови сметки, начислени лихви по срочен депозит и получени парични преводи от трети лица, на обща стойност 175 534,54 лв.

С въззивното решение е отменено и определение № 260036/05.09.2022 г., постановено по гр. д. № 515/2020 г. на ОС-Шумен по реда на чл. 248 ГПК и вместо него е постановено Комисията да заплати на А. А. Д. сумата от 16 581,00 лв., представляваща направени 1 разноски и заплатени адвокатски възнаграждения за двете инстанции, на основание чл. 78 ГПК, а на Държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на съда, сумата от 3 510.70 лв., представляваща дължима държавна такса за въззивното производство по подадената от нея въззивна жалба, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът КОНПИ обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата? Въпросът е повдигнат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр.д.

№ 1021/2019 г. на ІІІ г.о Посочено е още, че предвид установеното противоречие е образувано тълк. дело № 4/2021 г. на ГК на ВКС.

2/ В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпросът: Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение? Изложени са съображения, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като липсва формираната практика на ВКС по него. Посочено е по отношение на хипотезите, предвидени в чл. 151 ЗПКОНПИ е налице константна съдебна практика по отношение на първата хипотеза, а относно приложението на втората, в практиката на ВКС се определя единствено съдържанието на понятията „притежавано имущество“ и „непритежавано имущество“ / решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр. дело № 3224/2017 г. на ІV г.о., определение № 260 от 24.04.2020 г. по гр. дело № 4603/2019 г. на ІV г.о., решение № 263 от 18.12.2020 г. по гр. дело № 1293/2020 г. на ІV г.о. и решение № 208 от 12.03.2021 г. по гр. дело № 983/2020 г. на ІV г.о.

Насрещната страна – А. А. Д., чрез адв. С. Т., поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на доводите за неправилност на решението, изложени в касационната жалба. Иска се присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Постъпила е на 24.10.2023 г. молба от процесуалния представител на КПКОНПИ, с която се иска частично прекратяване на производството по делото, поради частичен отказ от иска.

Представено е решение на КПКОНПИ от 18.10.2023 г., от което се установява, че взетото решение от комисията е за частичен отказ от иска срещу А. А. Д. за отнемане в полза на държавата на парични суми в общ размер на 158 184.54 лв., подробно индивидуализирани в 2 молбата. Уточнено е, че така посочените суми представляват лични вноски по банкови сметки и начислени върху тях лихви, както и предоставени заеми, възстановени през проверявания период, които не са налични в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Искането за прекратяване на производството поради частичен отказ от иска е основателно, поради което настоящата инстанция следва да обезсили решението на въззивната инстанция и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен предявения от КПКОНПИ срещу А. А. Д. иск с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на парични средства в общ размер на 158 184.54 лв. и да прекрати производството по делото в тази му част на основание чл.233 ГПК.

За да потвърди решението на първата инстанция, с която е отхвърлен иск по чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на парични суми, представляващи предоставени от А. А. Д. на трети лица заемни средства, направени от него лични вноски по банкови сметки, начислени лихви по срочен депозит и получени парични преводи от трети лица, на обща стойност 175 534,54 лв., въззивният съд е споделил изложеното от първоинстанционния съд становище по въпросите за това какво подлежи на отнемане, съставляват ли неналичните парични средства част от имуществото, следва ли същите да бъдат включени при направата на извода на съда за установяване наличието на несъответствие и относно алгоритъма за направата на този извод. Посочил е, че същите са съобразени и с практиката на ВКС /Решение № 97/18.05.18 г. по гр. д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 191/15.02.21 г. по гр. д. № 4768/19 г., Решение № 147/16.09.19 г., по гр. д. № 1998/18 г., Решение № 263/18.12.20 г. по гр. д. № 1293/20 г. и др./, като е уточнено, че до разрешаването на тези въпроси с постановяването на тълкувателно решение по висящото т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, тази практика се споделя от състава на въззивния съд. Ето защо е приел, че предмет на отнемане може да бъде само незаконно придобито имуществото, налично в патримониума на проверяваното лице и лицата, посочени в чл. 142, ал. 2, чл. 145, ал. 2 и чл. 146 ЗПКОНПИ, незаконно придобитото имущество, с което проверяваното лице се е разпоредило по непротивопоставим на държавата начин /чл. 143, чл. 144 и чл. 145, ал. 1 ЗПКОНПИ/. Само в случаите на чл. 142, ал. 1 ЗПКОНПИ /когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл. 141/ и на чл. 151 ЗПКОНПИ /когато с имуществото е извършена възмездна разпоредителна сделка, противопоставима на държавата, стига да не е установена трансформация в друго имущество или когато имуществото липсва по причина, която може да се вмени във вина на ответника/ се отнема неговата парична равностойност. Преминалите през патримониума, в т. ч. и по банкови сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период не съставляват имущество. Същите следва да се разглеждат единствено като доход, който може да бъде отнеман само на основание чл. 53 НК. Внесените по банковите сметки на проверяваното лице суми са част от имуществото, доколкото съставляват вземане спрямо банката. С изтеглянето им вземането към банката се погасява и престава да бъде част от актива на имуществото. Изтеглените суми също престават да бъдат част от имуществото, ако са потребени, т. е. неналични в края на проверявания период и също не могат да бъдат 3 предмет на отнемане. Прието е, че разпоредбата на чл. 151 ЗПКОНПИ е неприложима към неналичните парични средства, а е относима само към оценими в пари блага по см. на § 1, т.

4 ДР ЗПКОНПИ. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи, т. е. само когато са налични, поради което и само в тази хипотеза ще участват във формирането на имуществото и определянето на неговата стойност За да отмени частично първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което за отхвърли иска по чл.153 ЗПКОНПИ в останалата му част, въззивният съд е приел, че не е налице материалната предпоставка за възникване на притезанието на Държавата за отнемане на незаконно придобито имущество - наличие на значително несъответствие по см. на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ между имуществото на проверяваните лица и техния нетен доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период. За де се направи извод дали е налице такова несъответствие, следва да се извърши съпоставка между имуществото на проверявания и на лицата по чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ и нетния доход на същите, при отчитане на дадените легални дефиниции на понятията „имущество“ и „нетни доходи“ с разпоредбите на §1, т.4 и §1, т.8 вр. §1, т.2 и т.9 от същия закон. Съдът е посочил е, че извод за значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ може да бъде обоснован, само ако се установи превишение между притежаваното в края на периода и това по отношение на което е извършено разпореждане по непротивопоставим на държавата начин имущество спрямо имуществото, притежавано в началото на проверявания период, което превишение е над 150 000 лева. Само в този случай, при отчитане и на направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период, може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на § 1, т. 3, доколкото по смисъла на § 1, т. 8, вр. т. 2 ДР ЗПКОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на § 1, т. 8 ДР ЗПКОНПИ ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по § 1, т. 3 "нетен доход минус имущество" при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/.

Въззивният съд е приел, че видно от ангажираните по делото доказателства, в частност извлечения от банковите сметки на ответника, справка от СВ относно вписванията в Имотния регистър по партидата му, заключението на СИЕ и договор за продажба на дружествени дялове, в началото на проверявания период А. А. Д. не е притежавал недвижимо имущество, същият е имал налични суми по сметки в размер общо на 5 939.27 лева. Към 12.03.2009 г. е притежавал дружествени дялове в "Адрес Диляна стил" ООД, които е отчуждил през проверявания период, съгласно договор за прехвърляне на дружествени дялове от 05.03.2015 г. за сумата от 1 600 лева, приета за действителна цена от Комисията и призната за законен доход. В периода 12.03.2009 г. – 12.03.2019 г. проверяваното лице е сключило договори за покупко-продажба на недвижими имоти, в 4 качеството му на купувач, обективирани в нот. актове № 98/2013 г., № 187/2017 г. и № 15/2018 г. Съобразно изричните твърдения на Комисията, че посочените сделки са симулативни, прикриващи изпълнение на задължения по договори за заем, предоставени от проверяваното лице на продавачите по договорите, поради което и недвижимите имоти, предмет на тези договори не са претендирани като придобито от проверяваното лице имущество. Отделно от това имотът по нот. акт № 98/2013 г. е отчужден в полза на трето лице като отправеното искане до съда е за отнемане на част от полученото, но като върната заемна сума от първоначалния продавач. С оглед на това въззивният съд е счел, че придобитите на името на проверяваното лице недвижими имоти не следва да се включват при определяне стойността на придобитото през проверявания период имущество. Това важи и за сумата от 5 000 лева, част от получената цена след продажбата на недвижимия имот по нот. акт № 98/2013 г.