Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 24.04.2014, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
148/2014
Подписан
24.04.2014

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е № 98 гр.

Габрово, 24.04.2014 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Габровски окръжен съд в публично заседание на двадесети и четвърти април през две хиляди и четиринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ГЕРОВА

ЧЛЕНОВЕ: П.ПЕНКОВА

И. ДИМОВА при участието на секретаря В. К., сложи за разглеждане в.гр.д. № 148 по описа за 2014 г., докладвано от съдията Димова и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие - ЗЗДН, във вр. с чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н.В.С. против решение № 148 от 20.03.2014 г., постановено по гр. д. № 409/2014 г. на Габровски районен съд. С посоченото решение съдът е отхвърлил молбата на Н.В.С. с ЕГН ********** *** за издаване на заповед за съдебна защита срещу Н.А.А. с ЕГН ********** ***, като неоснователна и недоказана. Осъдил е ищцата на разноски.

Решението се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по съображения, подробно изложени в жалбата. Претендира се за отмяна на решението.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Н.А.А., чрез адв. Н.И. от ВТАК. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Излага подробни мотиви.

Въззивния съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Габровски окръжен съд провери законосъобразността на обжалваното решение във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Производството пред Габровски районен съд е образувано по молбата на Н.В.С. за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие, осъществявано спрямо нея от бащата на детето и Н.А.А.. Поискала е да бъдат наложени мерки за защита, както следва: ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката за максимално предвидения в закона срок и да му се наложи мярката по чл. 5, ал. 1, т .3 от ЗЗДН – забрана да се приближава до жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца. Молителката излага подробно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие. Ангажирала е доказателства пред първоинстанционния съд - писмени и гласни. Приложила е и декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

Посоченият в молбата като нарушител Н.А.А. оспорва твърденията за осъществен акт на домашно насилие спрямо молителката. Не отрича, че на посочената в молбата и декларацията дата – 13.02.2014 г. е срещнал съвсем случайно молителката и детето и е помолил да го види за малко, защото контактите му с него са периодични и ограничени. Молителката му е позволила да вземе детето от количката и той я е помолил за седнат на пейка, за да види дали е проходил, защото не го е виждал от десет месеца. Когато майката е отказала, ответникът е тръгнал да пресича улицата, заедно с детето и С. е „хукнала” след тях и е започнала да дърпа детето и да му се кара. Оспорва твърдението за осъществен акт на домашно насилие спрямо молителката С..

Молбата е подадена от лице, на което е предоставена възможност по смисъла на чл. 8, т. 1 от ЗЗДН за налагане на марки за защита по реда на същия закон. С оглед твърденията, че актът на домашно насилие е осъществен на 13.02.2014 г., въззивният съд намира, че правилно Районен съд – гр. Габрово е приел молбата за разглеждане, като подадена в законоустановения срок. В подкрепа на твърденията си за осъществено по отношение на нея домашно насилие молителката е приложила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Молителката е ангажирала и гласни доказателства. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗЗДН, декларацията от молителя по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства. Представената декларация от молителката, намираща се на лист 4 от делото /гр.д. № 409/2014 г. на ГРС/, съдържа твърдения, че молителката е жертва на насилие – физическо и психологическо от страна на лице, с което е била в съпружеско съжителство през периода 2008 г. - м. май 2013 г. и което лице е баща на сина и Н. Н. А. и че всичко, което е записано в подаденото искане за защита по делото от 21.02.2014 г. отговарят на истината. Като свидетели по делото са разпитани лицата, които не са присъствали на инцидента - съсед и сина на молителката.

Съобразно обстоятелствата, наведени в молбата и търсената защита, производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие. Съгласно чл. 2 от същия, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В конкретния случай, няма спор между страните, че между тях е имало фактическо съпружеско съжителство и от него е родено детето Н. Н. А.. От анализа на данните от декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона и събраните във двете инстанции доказателства, може да се направи обоснован извод, че по отношение на молителката е упражнено домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от страна на ответника на 13.02.2014 г., чрез отравяне на обиди, заплахи и отнемане на детето от ръцете и.

Първоинстанционният съд е приел, че декларацията не кореспондира с останалите доказателства по делото – писмени и устни. В обратната насока, настоящият състав цени като доказателство декларациите по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от сочения нормативен акт, съгласно която доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и декларациите по чл. 9, ал. 3. В тази насока е и нормата на ал. 3 на чл. 13 в която се казва ,че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. В случая от събраните гласни доказателства пред въззивната инстанция и обясненията на страните се установява, че на състоялата се на 13.02.2014 г. около 12,00 ч., среща между страните са присъствали очевидци – свидетелката Л.Р.. Същата потвърждава казаното от молителката и допълва, че е станала случаен свидетел на станалото, докато е била на работа – в магазин за цигари и сладки неща на ул.

„Априловска”.

Съдът кредитира свидетелски показания на св. Р., тъй като от тях става ясно, че на 13.02.2014 г. около 12,00 ч., в гр. Габрово на ул. „Априловска” е имало среща между молителката С. и ответника А., при който той е взел детето от количката и е тръгнал да пресича с него, молителката е хукнала след него и с усилие е успяла да си го върне, а ответникът е показал неприличен жест с ръка.

Тъй като е налице несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на Районен съд – гр. Габрово следва да бъде отменено и да се постанови решение, с което се наложи и мярка за защита от домашно насилие на Н.В.С. по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗЗДН: ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и да му бъде наложена глоба. Поисканата мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗЗДН, съдът счита, че не е наложително да бъде наложена в конкретния случай, с оглед целите на закона и висящия съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения, съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН.

По отношение на разноските, с оглед изхода на делото на молителката следва да се присъдят направените разноски и ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 75,00 лв. /50,00 лв. за първа инстанция и 25,00 лв. за въззивна инстанция/, на основание чл. 18 във вр. с чл. 16 от ТАРИФАТА за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. за въззивната инстанция.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 17, ал. 5, вр. с чл. 15 от ЗЗДН, Габровски окръжен съд Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 148 от 20.03.2014 г., постановено по гр. д. № 409/2014 г. на Габровски районен съд, с което съдът е отхвърлил молбата на Н.В.С. с ЕГН ********** *** за издаване на заповед за съдебна защита срещу Н.А.А. с ЕГН ********** ***, като неоснователна и недоказана и е осъдил е ищцата на разноски, вместо което ПОСТАНОВИ :

НАЛАГА мярка за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 4 на Н.В.С. с ЕГН ********** ***, осъществено на 13.02.2014 г. от Н.А.А. с ЕГН ********** *** като:

ЗАДЪЛЖАВА Н.А.А. с ЕГН **********

*** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.В.С. с ЕГН ********** *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Да се издаде, съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, нова заповед за защита на молителката Н.В.С. с ЕГН ********** *** възоснова на настоящото съдебно решение, която заедно с преписите от настоящото съдебно решение да се връчи съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН на страните и на РУ ”Полиция” - Габрово с оглед наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗЗДН. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Н.А.А. с ЕГН ********** ***, глоба в размер на 200 (двеста) лева за това, че е извършил на 13.02.2014 г. спрямо Н.В.С. с ЕГН ********** *** акт на домашно насилие.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Н.А.А. с ЕГН ********** ***, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА Н.А.А. с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса в размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ по сметка на Окръжен съд – гр. Габрово и 300,00 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждения за въззивната инстанция на Н.В.С. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

З А П О В Е Д за защита на основание чл.15, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие

Днес, 24.04.2014 г., Габровски окръжен съд, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ГЕРОВА

ЧЛЕНОВЕ: П.ПЕНКОВА

И. ДИМОВА

Въз основа на решение на Габровски окръжен съд от 24.04.2014 г. по в.гр.д. № 148/2014 година

З А П

О В Я Д В А

:

ЗАДЪЛЖАВА Н.А.А. с ЕГН **********

*** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.В.С. с ЕГН ********** ***.

Препис от заповедта да се връчи на страните и на

РУ ”Полиция”- град Габрово.

На основание чл. 21 от ЗЗДН органите на РУ ”Полиция”- град Габрово следва да следят за изпълнение на заповедта и при констатиране на нарушение на същата да задържат нарушителя и да уведомят незабавно органите на прокуратурата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.