Решение № 321 от 24.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20241000502710 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 260306 от 17.05.2024 г. по гр. д. №2703/2021 г. на Софийски Градски съд, е отхвърлен предявеният от „Блясък“ АД срещу З. А.

И. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 167 000 лева, като получена без основание чрез банков превод на 26.02.2016 г., заедно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяването на иска до окончателното плащане. Със същото решение съдът е отхвърлил и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на същата сума от 167 000 лева като главница по Договор за заем от 26.02.2016 г.

Недоволно от така постановеното решение е останало ищцовото дружество „Блясък“ АД, което в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, на 1 съществени процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че между страните в настоящото производство е възникнало валидно облигационно отношение по договор за поръчка с предмет - погасяване на парични задължения на дружествата „Хелио тур С“ АД и „Турист Продукт“ ООД – свързани чрез управлението и собствеността на капитала с третото неучастващо в настоящия процес лице Н. Й. Б.. Счита, че е недопустимо със свидетелски показания да се установява възникването и съществуването на договорно правоотношение на стойност над 5000 лв. по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ГПК.

Излага съображения, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, нито е разгледал възражението за нищожност на изразеното едностранно волеизявление в платежното нареждане за кредитен превод от 26.02.2016 г. поради нарушаване забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си. Според жалбоподателя в мотивите на решението по недопустим начин са интерпретирани показанията на разпитаните свидетели, които изнасят факти извън пределите на допустимото за установяване с гласни доказателства. От друга страна, погрешно съдът е ценил същите без да съобрази, че са вътрешно противоречиви, житейски нелогични и противоречащи на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. По отношение на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 240, ал. 4 от ЗЗД съдът неправилно приел, че процесният договор за заем не е породил правно действие и не създава правни последици за нито една от страните, опирайки се на съдебнографическата експертиза, без да съобрази, че договорът за заем е реален и негов предмет е сумата от 167 000 лева, която е постъпила в патримониума на ответницата. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания съдебен акт и вместо него д а постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск по чл. 55 , ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а в случай, че го отхвърли, моли при условията на евентуалност въззивният съд да уважи предявения осъдителен иск по чл. 240 от ЗЗД.

Въззиваемата З. А. И. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта 2 само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София намира следното:

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове от „Блясък“ АД срещу З. А. И., съответно – главен с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, за заплащане на сумата от 167 000 лева, получена при начална липса на основание, предвид нищожност на изразеното едностранно волеизявление в платежно нареждане за кредитен превод от дата 26.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, и евентуален иск с правно основание чл. 240 , ал. 1 от ЗЗД за заплащане на същата сума от 167 000 лева като дадена по договор за заем от 26.02.2016 г.

От фактическа страна пред въззивния съд не е спорно, че през м. декември 2014 г. ответницата З. А. И. е била упълномощена от управляващия и представляващ дружеството изпълнителен директор на „Блясък“ АД - Н. Й.

Б., да представлява акционерното дружество пред „Тексим Банк“ АД, като от името и за сметка на дружеството извършва всякакви банкови операции в банката, да се разпорежда неограничено със средствата по всички банкови сметки на „Блясък“ АД, като внася и тегли неограничено суми в брой и да извършва всякакви преводи с част или с цялата наличност, а при необходимост и да закрие сметките. Упълномощителната сделка е обективирана в пълномощно, заверено на 19.12.2014 г. от нотаруис Р. Б. , вписан в регистъра на НК под № ***.

Не се спори също, че на 26.02.2016 г. по личната банкова сметка на ответницата по делото З. А. И. е постъпила сумата от 167 000 лева чрез преводно нареждане от „Тексим Банк“ АД, извършено от банковата сметка на ищцовото дружество „Блясък“ АД, както и че подписът за „наредител“ върху платежното нареждане за кредитен превод от 26.02.2016 г. е поставен от ответницата З. А. И..

Получената в личната банкова сметка на ответницата З. И. парична сума впоследствие по указание на управителя Б. била преведена от нея по сметка на свързани с ищеца трети лица„Хелио Тур С“ АД и „Турист Продукт“ ООД , с цел - погасяване на техни задължения, за която свързаност свидетелстват 3 приетите пред първа инстанция извлечения от Търговския регистър, които мотивират извода, че дружеството „Блясък“ АД, както и дружествата „Хелио Тур С“ АД и „Турист Продукт“ ООД са свързани чрез управлението или собствеността на капитала с третото неучастващо в настоящия процес лице Н.

Й. Б..

Получената в личната банкова сметка на ответницата З. И. парична сума в съответствие със заключението на приетите и неоспорени от страните пред първа инстанция основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи била разпределена, както следва: 107`838,02 лева - по банковата сметка на адв.

Т. И., пълномощник на взискателите по изп. дело № 254/2015 г. по описа на ЧСИ Т. Д., с длъжник по изпълнението - „Хелио Тур С“ АД; 50`000 лева – по банковата сметка на третото лице-кредитор „БенчМарк Финанс“ АД с цел погасяване задължението на „Турист Продукт“ ООД, произтичащо от договор „ВЕ2940/2014“; - 2`500 лева - по сметка на Софийски районен съд - депозит за изготвяне на експертиза по гр.д. № 391/2012 г., по описа на 76 с-в при СРС, по което страна били семейство Б.; - с остатъка до 167 000 лева – такси и разноски по изп. д. № 254/2015 г. по описа на ЧСИ Т. Д., с длъжник по изпълнението - „Хелио Тур С“ АД, в резултат на което плащане изпълнителното дело е било прекратено.

От процесуалния представител на „Блясък“ АД с исковата молба е представен препис от Договор за заем от 26.02.2016 г . , според чието съдържание ищецът, представляван от Изпълнителния си директор Н. Й. Б., в качеството на заемодател, предоставя на ответницата З. И., в качеството на заемател, паричната сума от 167 000 лв. в заем, при годишна лихва в размер на ОЛП +1% и за срок от 1 година. И двете страни по договора отричат да са го подписвали и оспорват автентичността на подписа си в производството пред първа инстанция. От заключението на приетата съдебно-графическа експертиза се установява, че подписът „за заемодателя" в процесния договор за заем от 26.02.2016 г. не е положен от Н. Й. Б., докато подписът „за заемателя" в края на договорното съдържание е положен от З. А. И..

От показанията на свидетелката М. Ж. Н., която работила от края на 2008 г. до 2017 г. в холдинга на сем. Б. на различни длъжности, се установява, че познава лично както управителя на дружеството-ищец, така и ответницата.

Свидетелката е била пълномощник на част от дружествата, управител на 4 някои от тях, в съвета на директорите на други. Сочи, че ответницата З. И. също работела в холдинга на сем. Б. и била финансист. Свидетелката и ответницата продължително време работили почти ежедневно заедно.

Работното им място било в офиса на бул. „Витоша“ № 103 в гр. София.

Свидетелката изяснява, че единственият начин, по който са били поставяни задачи на нея и на ответницата, било чрез устни указания от Н. Б. или от Е. Б., които указания са били давани лично или по телефона, а имало случаи, в които свидетелката и ответницата били викани в къщата, където живеели сем. Б..

Ответницата З. И., като финансист, се занимавала с личните финанси на Н. Б. и с финансите на всички дружества, чийто управител бил той, между които било и ищцовото дружество „Блясък“ АД. За целта З. била упълномощена да представлява всяко едно от дружествата. Свидетелката често възприемала пряко и лично как на З. се дават нареждания за различни разплащания, като при указанията нямало ограничение относно сумите. Заявява своето категорично впечатление, че ответницата действала винаги стриктно по указание, след изрично съгласуване с Н. Б.. Сочи, че дружеството „Хелио Тур С“ АД също било собственост на сем. Б. и то притежавало имоти по морето, на територията на гр. Созопол и гр. Бургас. Свидетелката си спомня конкретно, че през 2016 г. имало изпълнително дело срещу „Хелио Тур С“ АД.

С ответницата били заедно в офиса, когато получили призовка за доброволно изпълнение от ЧСИ Т. Д., за притезание на значителна сума над сто хиляди лева. В тази връзка лично свидетелката, която е юрист, провела телефонен разговор с Е. Б., а ответницата провела разговор с Н. Б., които към онзи момент били извън територията на България. Тъй като свидетелката и ответницата имали практика за водене на разговор на високоговорител по телефона с цел най-точно възприемане на информацията и от двете, свидетелката чула как Н. Б. дал изрично нареждане да предприемат всичко възможно, да се спре това изпълнително дело и да не се допуска конкретен имот на „Хелио Тур С“ АД да отиде публична продан - защото самият имот струвал над един милион лева. В конкретния случай, Б. наредил свидетелката и ответницата да заминат веднага за Бургас, за да предотвратят публичната продан. При разговора Б. попитал ответницата З. И. колко пари са налични по сметката на дружествата, тъй като голяма част от тях били блокирани заради парични задължения: вземания от трети лица, контрагенти и от Държавата, при което ответницата уведомила Б., че има в наличност по сметка на „Блясък“ АД. Той указал по телефона да се прехвърлят парите от „Блясък“ АД и с тях да се спаси имота на „Хелио Тур С“ АД от публична продан.

Свидетелката твърди, че именно Б. наредил, да се прехвърлят парите конкретно по сметка на ответницата. Разяснява, че подобно указание не било инцидентен случай, нито прецедент и че била установена следната практика на работа: по нареждане на Б. и след прехвърляне на суми по лични сметки на сем. Б. или по сметки на служители или по сметки на „чисти от запори“ дружества от холдинга – били извършвани конкретни погасителни плащания.

В споменатия случай, ответницата З. И. изпълнила указанието на Н. Б. и двете 5 със свидетелката пътували до Бургас, където първо осъществили среща с ЧСИ, водещ изпълнителното дело, а по-късно и с адвоката на взискателите по изпълнителното дело - адвокат Т. И.. По това изпълнително дело З. платила по сметката на адвокат И., за да се разплати тя на свой ред с клиентите си взискателите в изпълнителното дело. Свидетелката сочи, че ответницата, погасявайки задължения на „Хелио Тур С“ АД с получените пари от сметката на „Блясък“ АД, за която ответницата е имала пълномощно – тя е действала именно по нареждане на Н. Б.. Операцията била извършена, като парите от сметката на „Блясък“ АД били преведени по нейната лична сметка, след което бил извършен от лична сметка на З., по сметка на адвокатката на взискателите.