Решение № 682 от 27.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Варна, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100501053 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на М. Г. Й. чрез адвокат В.Д. против действие на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Захари Димитров, изразяващо се в определяне на разноски по изпълнително дело № 20228080400053, а именно: 350 лева адвокатско възнаграждение и 334,77 лева такси по ТТРЗЧСИ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на така извършеното действие по определяне на посочените разноски, тъй като още преди образуване на изпълнителното дело жалбоподателят е поканил взискателя да посочи банкова сметка, по която да бъде преведена дължимата сума, който обаче не се е отзовал на поканата. Освен това се сочи, че длъжникът по изпълнителното дело не е станал повод за образуването му. Иска се да бъде отменено действието на ЧСИ по определяне на така посочените разноски, евентуално да бъде намален размерът на адвокатското възнагреждение поради прекомерност.

Въззиваемата страна “Товаро-разтоварна” ЕООД – Девня чрез адвокат Д.И. в срока по член 436, алинея 3 от ГПК е депозирала отговор по жалбата, в който излага подробни съображения за неоснователността й.

Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 3 от ГПК към преписката са приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него изпълнително производство и мотиви за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от лице, легитимирано да обжалва действията на ЧСИ на основание член 436, алинея 2, точка 7 от ГПК. Правото си на жалба, то е упражнило в срок.

Жалбата отговаря на изискванията на член 436, алинея 4 във връзка с член 260, член 261 и член 262 от ГПК.

1

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист № 260018 от 02.03.2022 г., с който М. Г. Й. е осъден да заплати на взискателя “Товаро-разтоварна” ЕООД – Девня сумата от 1 285,15 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в съдебно производство.

Съгласно нормата на член 79 от ГПК разноските по изпълнителното производство, са в тежест на длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекратява по реда на член 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образуване, или са направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за сметка на взискателя.

В случая не са налице основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се твърди осъществяване на нито едно от изключенията, предвидени в член 79, алинея 1 от ГПК. Хипотезата на член 78, алинея 2 от ГПК относно разноските е приложима в исковото производство, а в изпълнителното такова се прилага специалната норма на член 79 от ГПК. Тази разпоредба не обуславя отговорността за разноски от причините и поводът за образуване на изпълнителното дело, а с оглед факта дали дължимата по изпълнителния лист сума е платена преди или след образуване на изпълнителното дело. В случая жалбоподателят не твърди да е платил задължението си преди образуване на изпълнителното дело и следователно не може да се приеме, че е основателен довода му, че не бил дал повод за образуването му.

Основателно се явява възражението за прекомерност относно определеното за събиране от ЧСИ адвокатско възнаграждение, основано на разпоредбата на член 78, алинея 5 от ГПК. В конкретния случай единствените извършени действия от процесуалния представител на взискателя до момента на постановяване на обжалвания акт на ЧСИ е депозиране на молба за образуване на изпълнително дело. Съобразно член 7, точка 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело за образуване на такова минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева.

Поради това и следва да бъде определена за заплащане от страна на длъжника посочената сума. За прецизност следва да се отбележи, че при извършване на други процесуални действия от страна на пълномощника на взискателя по изпълнителното дело, то последният би могъл отново да претендира дължимост на възнаграждение за положената от него работа.

По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд 2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действие на частен съдебен изпълнител Захари Димитров, с което са начислени разноски по изпълнително дело № 20228080400053, обективирани в призовка за доброволно изпълнение от 22.03.2022 г., дължими от М. Г. Й., за разликата над 200 /двеста/ лева до 350 /триста и петдесет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение, по жалба на М. Г. Й. ЕГН ********** от град Девня – ул. „Хан Аспарух“ № 5.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение второ от ГПК.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3