Решение № 525 от 28.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Пазарджик, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220102218 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Д. Транс“ ЕООД, с ЕИК 201221669, със седалище и адрес на управление с. З., общ. В., обл. В., ул. „*****, представлявано от управителя М. К. Н. чрез пълномощник – адв. Ю. Д. от АК В. против „Б.

Транс“ ООД, с ЕИК 202486193, със седалище и адрес на управление с. Г., общ. Пазарджик, ул. „*****, представлявано от управителите Б. Д. Д. и Д. Б. Д., с която се иска от съда да постанови решение, по силата на което да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 22 531,20 лева, от които сумата от 4224,60 лева по фактура № 0000000157/10.03.2020 г., сумата от 4459,30 лева по фактура № 0100000034/25.03.2020 г., сумата от 4224,60 лева по фактура № 0100000035/02.04.2020 г., сумата от 4459,30 лева по фактура № 0100000037/06.05.2020 г. и сумата от 5163,40 лева по фактура № 0100000038/12.05.2020 г. поради погасяването им по давност. Евентуално поради липсата на възникнали облигационни правоотношения между страните.

В исковата молба, уточнена с допълнителна молба с вх. № 17294/18.06.2025 г., се твърди, че между страните са съществували трайни търговски отношения. Твърди се, че ищецът като спедитор възложил на ответника като превозвач по силата на сключени между тях договори за международен автомобилен превоз на стоки да извърши транспортни услуги, след изпълнението на които ответникът издал следните фактури: фактура № 0000000157 от 10.03.2020 г. за сумата от 4224,60 лева, фактура № 0100000034 от 25.03.2020 г. за сумата от 4459,30 лева, фактура № 0100000035 от 02.04.2020 г. за сумата от 4224,60 лева, фактура № 0100000037 от 06.05.2020 г. за сумата от 4459,30 лева и фактура № 0100000038 от 12.05.2020 г. за сумата от 5163,40 лева, общо за сумата от 22 531,20 лева.

1

Твърди, че вземанията по фактурите са погасени с изтичането на едногишния давностен срок съгл. чл. 32 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, респ. с изтичане на едногодишния давностен срок по чл. 366 от ТЗ. Излага подробни съображения, че в отношенията между страните са приложими посочените давностни срокове. Счита, че общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД също е изтекла.

В този смисъл счита, че вземанията на ответника спрямо ищеца са погасени по давност и не дължи сумите по фактурите.

Евентуално, ако съдът счете, че вземанията не са погасени по давност, твърди, че между страните не са възникнали облигационни правоотношения, тъй като между страните няма подписани договори, приемо-предавателни протоколи, няма доказателства, че стоките са били приети от ищеца и няма потвърждение или съгласие от ищеца по издадените фактури.

Посочва, че през 2020 г. по искане на ответника било допуснато обезпечение на бъдещи искове срещу ищеца във връзка с неплатените задължения по процесните фактури и бил наложен запор върху банковите сметки на ищеца. Впоследствие обезпечението било отменено и обезпечителната заповед обезсилена поради непредявяване на исковете в указания срок. Посочва също, че ответната страна е подала сигнал, по който е образувано ДП № 291/2024 г. по описа на ОДМВР В. срещу управителя на ищовото дружество за престъпление по чл. 227б от НК, като сигналът касаел процесните фактури.

Според ищеца правният интерес от признаване за установено недължимост на сумите по фактурите произтича от това, че макар ответникът да не ги претендира в исковото съдебно производство, чрез горепосочените действия се цели ищецът да бъде принуден да плати сумите па фактурите, засяга се доброто име на ищеца и се блокира дейността му.

Посочва, че неяснотата за съществуването на задълженията създава опасност от нови запори и увреждане доброто име на ищеца. Поради това счита, че ищецът има правен интерес да установи по съдебен ред недължимостта на сумите по фактурите.

В последното съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законен или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска от съда да уважи исковата претенция в цялост. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез пълномощник – адв. Ч. Ч. от АК Пазарджик, в който изразява становище за недопустимост на исковата претенция.

Счита за безспорно между страните съществуването на облигационно правоотношение, породено от извършените автомобилни превози от страна на ответника, възложени от ищеца, по повод на което са издадени процесните фактури.

Счита за безспорно, че ответникът има материално право на вземане за процесните фактури, но възможността да бъде защитено пред съд е ограничена предвид евентуалното 2 въвеждане от ищеца на възражение за изтекла погасителна давност, което с оглед изтичане на законово определените давностни срокове би било основателно.

Заявява, че петитумът на исковата молба за установяване на недължимост на процесните задължения не съответства на въведеното възражение за погасено право на иск и право на принудително изпълнение.

Посочва, че позоваването на изтекла давност е и преждевременно, тъй като дружеството не е потърсило защита на материалните си права чрез иск, за да може в този смисъл да му се противопоставят чрез възражение последиците на давността - погасено право на иск и на принудително изпълнение. Сочи, че между страните липсва правен спор, от който ищеца да изведе правен интерес от водене на установителни искове за недължимост на процесните суми. Едва при предприета защита от страна на ответника по отношение на вземанията, за ищеца като длъжник би се породи интерес да се позове на факта на изтеклия давностен срок.

Обосноваването на интерес от съдебно установяване на погасяването по давност на вземанията, предмет на предявените искове, с твърдения за бъдеща небрежност, свързана с пропускане от страна на ответника на съответни срокове и прекратени досъдебни производство е лишено от правни съображения.

Претендира разноски.

В проведеното последно съдебно заседание за ответното дружество се явява процесуалният му представител – адв. Ч. Ч. от АК Пазарджик, който моли съдът да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложената по делото фактура № 000000157/10.03.2020 год., че същата е съставена от ответното дружество като доставчик с получател ищцовото дружество по повод извършването на транспортни услуги CMR РВ ***** СК/РА ***** ЕМ, на обща стойност 4224,60 лева с ДДС.

Видно от приложената по делото фактура № 0100000034/25.03.2020 год., че същата е съставена от ответното дружество като доставчик с получател ищцовото дружество по повод извършването на транспортни услуги „СВ ***** КС, BG Shumen – DK Odense“, на обща стойност 4459,30 лева с ДДС. За падеж за плащане на сумата по фактурата е посочена дата 25.03.2020 г.

Видно от приложената по делото фактура № 0100000035/02.04.2020 год., че същата е съставена от ответното дружество като доставчик с получател ищцовото дружество по повод извършването на транспортни услуги „РВ ***** СК, Germania-BG Sofia“, на обща стойност 4224,60 лева с ДДС. За падеж за плащане на сумата по фактурата е посочена дата 02.04.2020 г.

3

Видно от приложената по делото фактура № 0100000037/06.05.2020 год., че същата е съставена от ответното дружество като доставчик с получател ищцовото дружество по повод извършването на транспортни услуги „РВ ***** СК, BG Shumen – DK Odense“, на обща стойност 4459,30 лева с ДДС. За падеж за плащане на сумата по фактурата е посочена дата 06.05.2020 г.

Видно от приложената по делото фактура № 0100000038/12.05.2020 год., че същата е съставена от ответното дружество като доставчик с получател ищцовото дружество по повод извършването на транспортни услуги „РВ ***** СК, DK Denmark – EL Greece“, на обща стойност 5163,40 лева с ДДС. За падеж за плащане на сумата по фактурата е посочена дата 12.05.2020 г.

Към фактурите са представени копия на международни товарителници.

Не е спорно по делото обстоятелството– изрично в о.с.з. на 11.12.2025 г. процесуалният представител на ищеца признава обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца.

По отношение на фактура № 0000000157/10.03.2020 год. в хода на производството ищцовата страна призна, че вземането по нея е платено. Отправи молба за оттегляне на исковата претенция в тази част, но съдът остави същата без уважение с оглед етапа на производството и поради липсата на съгласие от ответната страна.

От приетото като доказателство по делото ч. гр. д. № 2983/2020 г. по описа на РС Пазарджик се установява, че с Определение № 2151/29.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2983/2020 г. по описа на РС Пазарджик е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.

372, ал. 1 от ТЗ за сумата от 22 611,14 лв., представляваща цена на извършени транспортни услуги, за които са издадени общо 6 фактури от периода 25.03.2020 г. – 26.05.2020 г., който ще бъде предявен от „Б. транс“ ЕООД, ЕИК 202486193 – с. Г., общ. Пазарджик, ул. *****, срещу „Д. транс 69“ ЕООД – с. Б., общ. В., ЕИК 201221669, чрез налагане на обезпечителна мярка запор до размера от 22 611,14 лв. върху банковите сметки на „Д. транс 69“ ЕООД.

В молбата за допускане на обезпечение молителят „Б. транс“ ЕООД се е позовал на неплатени задължения по фактури с № 0100000034/25.03.2020 год. на стойност 4459,30 лева с ДДС, № 0100000035/02.04.2020 год. на стойност 4224,60 лева с ДДС, № 0100000037/06.05.2020 год. на стойност 4459,30 лева с ДДС, № 0100000038/12.05.2020 год. на стойност 5163,40 лева с ДДС, № 0100000039/25.05.2020 год. на стойност 432 лева с ДДС и № 0100000040/26.05.2020 год. на стойност 3872,54 лева с ДДС, издадени от страна на молителя за извършени транспортни услуги в изпълнение на задълженията по договори за международен автомобилен превоз с „Д. транс 69“ ЕООД като обстоятелства, на които основава бъдещата искова претенция.

С Определение № 2452/29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2983/2020 г. по описа на РС Пазарджик е отменено допуснатото обезпечение поради непредявяване на иска в указания едномесечен срок.

От разпита на свидетеля Н. Д. Н. се установява, че свидетелката в периода 2020 г.4 2024 г. е работила като счетоводител при ищцовото дружество. Дружеството е транспортна фирма и се занимава със спедиторска дейност, наемали са автомобили за превоз на територията на ЕС, извършвали транспорт на товари. През 2020 г. получили от банката съобщение за запор на сметките на дружеството по допуснато обезпечение на бъдещ иск и сметките им били запорирани. През м. юли – м. август 2025 г. свидетелката и управителят на ищцовото дружество били разпитвани по досъдебно производство във връзка с подадена от управителя на ответното дружество жалба за обявяване на ищцовото дружество в несъстоятелност по повод неплащане на фактури към тях. Комуникацията между двете дружества била само по телефона и са осъществявали такава помежду си само през 2020 г.

При ищеца нямало постъпили официални документи или покани, с които да са отправени искания от ответното дружество за плащания. Посочва, че не са получавали подписани от представител на ищеца товарителници и не е имало документи, с които да са потвърдили цените.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Н. Н. като последователни, логични и непротиворечиви.

От приетите като доказателства по делото материали по пр. преписка № 3956/2021 г. по описа на РП В. се установява, че същата е образувана по повод сигнал от управителя на ответното дружество относно неплащане на текущи задължения от страна на „Д. транс 69“ ЕООД, ЕИК 201221669 гр. Аксаково по следните фактури: фактури с № 0100000034/25.03.2020 год. на стойност 4459,30 лева с ДДС, № 0100000035/02.04.2020 год. на стойност 4224,60 лева с ДДС, № 0100000037/06.05.2020 год. на стойност 4459,30 лева с ДДС, № 0100000038/12.05.2020 год. на стойност 5163,40 лева с ДДС, № 0100000039/25.05.2020 год. на стойност 432 лева с ДДС и № 0100000040/26.05.2020 год. на стойност 3872,54 лева с ДДС, издадени във връзка с извършени транспортни услуги през 2020 г. Във връзка със сигнала била възложена проверка в отдел „ИП“ - ОД МВР В. с оглед данни за извършено престъпление по чл. 227б от НК. С постановление от 21.07.2021 г. на прокурор при РП В. е постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 3956/2021 г. по описа на РС В.. Към материалите по преписката има приложено обяснение от Н. Д. Н. от 26.04.2021 г., в което същата е заявила, че са издадени фактури за извършените услуги от „Б. транс“ ЕООД, които са вписани в дневника за покупки и справка декларация до НАП, като две от тях са платени, а по другите също ще постъпи плащане, но ще бъдат забавени. Приложено е също нотариално заверено пълномощно от 10.10.2012 г., с което управителят на „Д. транс 69“ ЕООД М. К. Н. упълномощава Н. Д. Н. да представлява от нейно име дружеството с голям обем пълномощия, което пълномощно е безсрочно.