Решение № 12 от 15.02.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. ***, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Славена Койчева при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова в присъствието на прокурора Ал. Хр. Ал. като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224200600003 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия ЮР. Б.

Ш., чрез упълномощения защитник адв. В.П. – ГАК, срещу присъда № 48 от 20.12.2021 г., постановена по НОХД № 1051 по описа за 2021 г. на Габровски районен съд, обявена в съдебно заседание на същата дата.

С горната присъда РС- Габрово е признал подсъдимия Ю.Ш. за виновен в това, че на 26.11.2021г. в гр. *** пред магазин за хранителни стоки на улица *** извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи ясно неуважение към обществото – предизвикал скандал с Т.И.И. от гр. ***, одрал го по врата, скъсал работната му престилка и счупил стъклото на входната врата на магазина и с това осъществил престъпление, поради което и на основание чл. 325, ал.1 и чл. 54 НК е осъден да изтърпи наказание пробация, със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на изпълнение два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и обществено порицание. На подсъдимия са възложени направените по делото разноски и дължимите държавни такси.

1

В законния срок присъдата е обжалвана от подсъдимия ЮР. Б. Ш., чрез упълномощения защитник адв. В.П. - ГАК. В постъпилата въззивна жалба се излагат доводи в посока на това, че присъдата е неправилна и следва да бъде отменена поради несъставомерност на деянието.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав адв. П. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Излага аргументи срещу крайния извод на съда за осъществяването на груби и непристойни действия, с които подсъдимият е демонстрирал явно неуважение към обществото. Към момента на възникването на словесен конфликт между подсъдимия и св. И. подс. Ш. не е употребил вербална агресия чрез използване на ругатни, псувни или заплашителни изрази. Единственият мотив за възникване на скандала помежду им се състоял в отправената претенция по повод ощетяването на подсъдимия като клиент на магазина при закупуване на бутилка алкохол в същия ден. Повод за дърпането на престилката на свидетеля И. станал отправеният от свидетеля въпрос защо подсъдимият е ритнал бутилка вино, намираща се пред магазина. Действията на подсъдимия били извършени на улица пред магазина в отсъствието на други хора, като спорът не станал достояние на преминаващи граждани или обитатели на жилищния блок в непосредствена близост. След счупването на стъклото на входната врата на магазина подсъдимият останал на място, изчакал пристигането на полицейския екип и не оспорил обстоятелствата пред полицейските служители. Като причина за счупване на стъклото защитникът посочва отказът на свидетеля И. да отвори вратата на магазина, за да продължи инициирания от подсъдимия разговор относно цената на продадената бутилка алкохол. Защитникът излага доводи, че с нито едно от описаните действия подсъдимият не е проявил неуважение към обществото, като между него и св. И. не е било осъществено съприкосновение. Поради тези съображения описаното деяние неправилно било квалифицирано като съставомерно под престъпния състав на чл. 325, ал.1 НК. Отправя искане обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият Ю.Ш. да бъде признат за невиновен.

Подсъдимият не се яви в съдебно заседание, не изложи становище и не упражни правото си на последна дума пред въззивния съдебен състав.

Представителят на държавното обвинение изразява становище, че 2 обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Счита, че приетата в първоинстанционната присъда фактическа обстановка е безспорно установена и съдът правилно е обсъдил фактите и обстоятелствата по делото, за да наложи наказание, съответстващо на извършеното престъпление.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е проведено по реда на гл. XXIV от НПК.

Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл. 13 и чл. 14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимият критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите.

Правилно първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ю.Ш. често посещавал магазин за хранителни стоки на ул.

*** гр. ***, в който като продавач-консултанти работели Т. И. и Д.П.. На 26.11.2021 г. подсъдимият закупил от търговския обект бутилка ракия и след това отишъл в дома на свидетеля В.Р., за да я изпият заедно. По-късно пред същия ден около 19:30 – 19:45 часа подсъдимият под въздействие на консумирания алкохол решил отново да посети магазина, за да закупи още алкохол. По пътя към магазина се срещнал с познат на свидетеля Р., който му казал, че цената на бутилка ракия в магазина възлизала на 7 лева. Това провокирало подсъдимия да влезе в спор със свидетеля Т. И. относно цената на бутилка ракия. Подсъдимият упрекнал св. И., че му е продал ракията на цена от 10 лева. Във възникналия спор се намесила свидетелката Д.П., която потвърдила, че цената на бутилка ракия в магазина възлиза на 10 лева, след 3 което влязла в магазина, последвана от св. И.. Подсъдимият продължил да изразява недоволство от цената на продадената бутилка алкохол на висок глас. Той видял разположената пред търговския обект бутилка с вино, хвърлил я на земята и започнал да я рита. Свидетелят И. видял това, излязъл от магазина и тръгнал към подсъдимия, за да я вземе. При навеждане да вземе бутилката, подсъдимият замахнал с ръка към него и го одрал по врата, след което хванал работната му престилка, дръпнал я силно и я скъсал. Свидетелят И. тръгнал към магазина и при влизането си извикал свидетелката П., за да се обади на телефон 112. Свидетелят И. се опитал да затвори вратата, за да осигури възможност на св. П. да заключи, но в този момент подсъдимият Ш. започнал да дърпа бравата и да нанася удари по стъклото. Докато свидетелката П. се обаждала на телефон 112 и се опитвала да заключи вратата подсъдимият нанесъл пореден удар с ръка върху стъклото и го счупил. След това решил да напусне мястото, но впоследствие се върнал и изчакал пристигането на полицейските служители, които го отвели в районното управление.

В обясненията си пред първоинстанционния съд подсъдимият Ш. заявява, че на 26.11.2021 г. заедно със св. Р. посетили търговския обект и закупили бутилка ракия на цена от 10 лева, която впоследствие изпили в дома на св. Р..

По-късно отново отишли в магазина, за да закупят още една бутилка, при което срещнали познат на св. Р., от когото разбрали, че продажната цена на бутилката била шест или седем лева. Тогава подсъдимият упрекнал свидетеля И., че му е продал алкохол на завишена цена, а свидетелят от своя страна му казал да напусне магазина. След като излязъл от магазина подсъдимият и свидетелят Р. останали за кратко пред търговския обект. Малко по-късно от там излязъл св. И., който потърсил от тях бутилка вино, която била оставена отпред. Подсъдимият отрича да е виждал посочената от свидетеля И. бутилка или да е я ритал пред магазина. Отдалечавайки се от магазина, Ю.Ш. бил застигнат от свидетеля И., който го блъснал. При падането подсъдимият замахнал с ръка, хванал престилката на свидетеля и я скъсал. След това повторно отрекъл да е вземал бутилката вино и се изправил. Свидетелят И. го предупредил повече да не идва в магазина и се отправил в посока на магазина. Подсъдимият го последвал и след като свидетелят И. влязъл вътре подсъдимият го поканил да излезе с намерение да му потърси сметка за това, че го е блъснал. Свидетелката П. се намирала в магазина и се опитала да 4 заключи вратата. Тогава свидетелят И. хванал бравата от вътрешната страна, а подсъдимият от външната страна и започнали да я дърпат едновременно в срещуположни посоки. В резултат на това стъклото паднало и порязало леко подсъдимия по ръката. В обясненията си подсъдимият признава, че се намирал под въздействие на алкохол към момента на осъществяване на описаните действия. Уточнява, че съприкосновението с продавача се случило на 20-30 метра от магазина, като отрича да е посягал на св. И.. Единствените действия предприети спрямо него се състояли в замахване, вследствие на което скъсал работната му престилка. Това се случило в присъствието на св.

Р..

В подкрепа на защитната теза на подсъдимия са свидетелските показания на св. В.Р., който твърди, че конфликтът между подсъдимия и св. И. възникнал по повод отправено обвинение от свидетеля, че Ю.Ш. е взел бутилка вино, намираща пред магазина. Т. И. бутнал подсъдимия на земята, при които последният паднал и ударил крака си. След това Ю.Ш. се изправил и ударил свидетеля И.. След това подсъдимият тръгнал към магазина. На входа на магазина свидетелят И. хванал бравата отвътре, а подсъдимият отвън и започнали да я дърпат рязко. Ш. продължил да чука по вратата и счупил стъклото. След това пристигнала полиция.

В показанията си свидетелите Т. И. и Д.П. заявяват, че първоначалният спор между св. И. и подсъдимият е възникнал през магазина по повод продажната цена на бутилка ракия, която подсъдимият закупил по-рано през деня от свидетеля И.. Малко след това св. И. забелязал, че липсва бутилка с вино, оставена пред търговския обект. Подсъдимият взел бутилката и започнал да я рита, Свидетелят го последвал и при навеждане да вземе бутилката, подсъдимият посегнал към него, скъсал престилката му и го одрал по врата. След това свидетелят се отдалечил в посока към магазина, а подсъдимият го последвал, като продължавал да вика. Достигайки до магазина свидетелят И. казал на свидетелката П. да се обади на тел. 112.

Докато набирала тел. 112 Ш. продължавал да вика пред търговския обект, да заплашва и да се държи агресивно. След това ударил стъклото на входната врата на магазина с юмрук и го счупил.

В показания на св. Д. И., прочетени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.5 НПК, се посочва, че към момента на пристигане на полицейския екип 5 подсъдимият се намирал във видимо нетрезво състояние. Конфликтът между Ш. и И. възникнал във връзка с цената на която се продавал алкохолът в магазина. Подсъдимият нанесъл удар в областта на врата на свидетеля. След това при опит да влезе в магазина подсъдимият нанесъл удар с ръка върху стъклото на входната врата и го счупил.

Фактическата обстановка, възприета от РС-Габрово, се установява по безспорен и положителен начин от показанията на свидетелите Т. И. и Д.П., които са били очевидци на случилото се, както и от показанията на полицейския служител Д. И., който е пристигнал пред магазина на ул. *** след случилото си и пред когото свидетелите са разказали за възникването и развитието на конфликта и действията на подсъдимия. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на първите двама свидетели като последователни, безпротиворечиви и взаимодопълващи се.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя и от събраните писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от 26.11.2021г. и фотоалбум към него. Показанията на св. Р. не следва да бъдат кредитирани, доколкото достоверността им не се подкрепя от останалия доказателствен материал събран по делото.