Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 141 от 27.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 16647/2022
Вид
Присъда № 141
Подписан
27.03.2023
В сила
12.04.2023
Състав
ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда № 141, постановена на 27.03.2023 г., по н.о.х.д. № 16647/2022 г., по описа на СРС, НО, 129-ти състав С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение на подсъдимия Р. Р. Д., за това, че след като е бил осъден с решение на СРС III-то ГО, 80ти състав по гр.д. № 9022/2020г., влязло в законна сила на 09.03.2020г., да издържа свой низходящ – сина си А. Р. Д., роден на *******, като заплаща месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева, чрез неговата майка и законен представител – М. М. Р., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно за периода от 09.03.2020г. до 31.08.2022г. - 1 (една) непълна месечна вноска от 147,13 лв. за м. март 2020г. и 29 (двадесет и девет) месечни вноски от 300,00 лева за периода от 01.04.2020г. – 31.08.2022г. в размер на 8,700 ( осем хиляди и седемстотин) лева, като общо дължимата сума за издръжка възлиза в размер на 8 847, 13 /осем хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки/ лева престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, по искане на подсъдимия и неговия защитник.

Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като счита, че извършеното престъпление от обективна и субективна страна и неговото авторство се доказват от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и експертизи. С оглед на това моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че към съставомерността на деянието няма отношение представения медицински документ за здравословното състояние на подсъдимия, доколкото същият е от 2005 г. и е бил наличен и към момента на определяне на размера на издръжката от гражданския съд през 2020 г.. С оглед на реда на провеждане на съдебното следствие, предлага определеното на подсъдимия наказание да бъде редуцирано с една трета, на осн. чл.58а от НК.

Упълномощеният защитник на подс. Д. – адв. И.В от САК, също счита, че описаната в ОА фактическа обстановка, която бе призната от подсъдимия, се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на ДП. С оглед на това счита, че не следва да се обсъждат съставомерните признаци на деянието, като акцентира на вида и размера на справедливото наказание, според нея. Предлага на подзащитния й да бъде наложено наказание при приложение на разпоредбата на чл.55 НК, а именно пробация, с оглед на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства – ниската обществена опасност на подсъдимия, обусловена от липсата на предходни осъждания, добрите му характеристични данни, подбудите за извършване на деянието, ниската обществена опасност на самото деяние, поради наличието на плащания по изпълнителното дело при възможност за това, видно от представеното в съдебно заседание платежно нареждане. Счита, че не следва да се пренебрегне и липсата на разбирателство и комуникация между родителите по въпроса за издръжката и отглеждането на детето, направените пълни самопризнания и изразеното критично отношение към извършеното. Моли да се вземе под внимание и обстоятелството, че след пандемията от Ковид-19 подсъдимият няма трудови правоотношения, които да му осигуряват доходи в размер, който да му позволява да покрива месечната издръжка, дължима на сина му А..

Подсъдимият, в своя лична защита, изразява съгласие със становището на 1 защитника си. В последната си дума моли за решение съобразно искането на защитника.

Подсъдимият Д. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът с протоколно определение от 27.03.2023 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел направените от подсъдимия самопризнания за подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което е определил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от него самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р. Р. Д. е на 40 г., неосъждан, българин, български гражданин, роден на ******** г. в гр.София, със средно образование, неженен - разведен, с адрес: гр.София, *****************, трудово ангажиран, с ЕГН: **********.

Подс. Р. Р. Д. и свидетелката М. М. Р. били съпрузи. По време на брака им се родило детето им А. Р. Д. - роден на 29.01.2014 г. Поради неразбирателство помежду им Д. и Р. се разделили. С решение от 09.03.2020 г на СРС ГО 80 с-в, по гражданско дело №9022/2020 г., влязло в законна сила на 09.03.2020 г., бракът между лицата бил прекратен с развод, като бащата Р. Д. бил осъден да плаща ежемесечна издръжка на сина си А. Д. в размер на 300 лева месечно чрез неговата майка и законен представител М. М. Р., до настъпване на причини, които обуславят изменение или прекратяване на дължимата издръжка.

Установено е, че Д. не притежава недвижими имоти и притежава МПС. За инкриминираният период са налице вписани трудови договори, по които лицето е работило. Д. е бил запознат със съдебното решение относно издръжката на детето му.

Въпреки това подс.Р. Р. Д. съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа сина си, което се подкрепя от фактите, че същият е знаел, че дължи издръжка и в какъв размер е същата, трудоспособен е и съгл. чл.149, ал.2 от СК “Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си„ .

Видно от заключението на възложената и изготвена в хода на разследването съдебно-счетоводна експертиза, подс.Р. Д. дължи сума за издръжка на сина си А. Р. Д. в размер на 8 847,13 лева, а именно за периода от 09.03.2020г. до 31.08.2022г. - 1 (една) непълна месечна вноска от 147,13 лв. за м. март 2020г. и 29 (двадесет и девет) месечни вноски от 300,00 лева за периода от 01.04.2020г. – 31.08.2022г. в размер на 8,700 ( осем хиляди и седемстотин) лева.

На 21.02.2023 г., подс. Д. е заплатил сумата от 100.00 лева по сметка на св. М. М.

Р., с посочено основание за плащане – превод издръжка.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, като се позовава на направеното самопризнание на подс.Д. по чл. 371, т.2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, показанията на свидетелите, заключенията на вещите лица, писмените и веществените доказателства – показанията на свидетелката М. Р. Ана, заключението на СОЕ, справка за съдимост на подс.Д., 2 препис от решение на СРС III-то ГО, 80-ти състав по гр.д. № 9022/2020г., влязло в законна сила на 09.03.2020г, справки от КАТ, Агенция по вписванията, НОИ, НАП, справка по изпълнително дело №2021790040057, изпълнителен лист от 14.01.2021 г., издаден на основание Протоколно решение №64295 от 11.03.2020 г., постановено по гр.д. № 9022/2020г. на СРС, 80 състав, копие на Удостоверение за раждане на А. Р. Д., служебна бележка от „***************, представени в хода на съдебното следствие 1 бр. платежно нареждане, 3 бр. характеристични справки и 1 бр. епикриза.

По делото, по отношение на фактическата обстановка и начина на извършване на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия няма противоречия между доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка, която се подкрепя и от направеното признание на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК.

От правна страна:

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се установи по един несъмнен и категоричен начин /по смисъла на чл. 303, ал.2 от НПК/, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

С решение на СРС III-то ГО, 80-ти състав по гр.д. № 9022/2020г., влязло в законна сила на 09.03.2020г., подс. Д. е осъден да издържа свой низходящ – сина си А.

Р. Д., роден на *******, като заплаща месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева, чрез неговата майка и законен представител – М. М. Р. , до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. За периода от 09.03.2020г. до 31.08.2022г., той не е заплащал дължимата издръжка, въпреки, че е бил работоспособен и е работел и в този смисъл не е имало обективна причина за неплащане на същата.

Съдът счита за безспорно доказано съзнателно неизпълнение на задължение за заплащане на месечната издръжка от подсъдимия Д. на сумата посочена в обвинителният акт, въз основа на събраните по делото доказателства. Това е така, защото подс. Д. е знаел за задължението си, за което е осъден с горепосоченото решение, знаел е размера на дължимата издръжка за сина му А., която е осъден да плаща ежемесечно, работоспособен е и е работел по трудов договор, с оглед на което не са налице обстоятелства, които да изключват отговорността му.

От представените доказателства в хода на съдебното следствие действително е видно, че подс. Д. през 2005 г има издадена епикриза за заболяване, свързано с кръвоносните съдове на долните крайници, но същото е било факт и към момента на определяне на дължимата издръжка от гражданския съд през 2020 г., с оглед на което не може да се отчете като нововъзникнало обстоятелство, което да се вземе предвид.

От представените доказателства във връзка с трудовото правоотношение на Д. е видно, че той действително полага труд при 4-часово работно време, с оглед на което трудовото му възнаграждение е ниско, но представената по делото епикриза не е от естество да докаже твърдението, че удостовереното в него заболяване възпрепятства възможността на подсъдимия Д. да полага труд при 8-часова ставка, тъй като намалена трудоспособност се доказва само и единствено с решение на ТЕЛК, каквото по делото не е представено. С оглед на това, съдът приема, че не се касае за обективна невъзможност за заплащане на дължимата издръжка.

3

От субективна страна подс. Д. е извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването им - подсъдимият е съзнавал, че със съдебно решение е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лева на свой низходящ, както и че с неплащането на същата лишава от тази издръжка малолетния си син А., оставяйки отговорността за неговата издръжка изцяло на майката – св. Р..

Действително по делото са налични доказателства, че в хода на образуваното изпълнително дело за принудително събиране на неплатената издръжка са заплащани някакви суми от страна на подс. Д., но същите са пренебрежимо малки като размер, с оглед размера на дължимата сума, която не е била заплатена.

Предвид изложеното и въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, съдът счита за безспорно установено съзнателното неизпълнение от страна на подсъдимия на задължението за заплащане на месечна издръжка на негов низходящ – сина му А. Д., т. е. на посочената в обвинителния акт сума. Непосредствен обект на неизпълнението е задължение за издръжка на обща стойност 8 847,13 лева, като подс. Р. Д. е осъществила елементите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК чрез невнасяне на дължимите месечни издръжки в размер на повече от две месечни вноски. По този начин от обективна и субективна страна подс. Р. Д. е осъществила състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Относно наказанието:

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д., съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства ниската обществена опасност на подсъдимия, обусловена от липсата на предходни осъждания и добрите му характеристични данни.

Като отегчаващи такива отчете големия размер на неплатената издръжка и дългия период на осъществяване на състава на престъплението. Причините за извършване на престъплението очевидно са убедеността на подсъдимия, че няма да има последствия за него и липсата на усещане за родителски дълг.