Решение № 3447 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3447 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100503579 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3579/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д. В. Н. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №21724 от 27.11.2025 г постановено по гр.д.

№73649/2024 г на СРС , 141 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че Д. В. Н. дължи сумата от 393,11 лв стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.********, с аб.№249165 , ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането ; сумата от 109,75 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.12.2020 г. до 09.08.2023 г.; и сумата от 7,20 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №26370 от 04.09.2023 г по ч. гр. д. №46137/2023 г. по описа на СРС, 141 състав; както и Д.

В. Н. ЕГН ********** от гр.София осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София сумата от 323,52 лв. разноски пред СРС и 38,82 лева разноски в заповедното производство.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . СТЕ е дала заключение само въз основа на изготвени от ищеца изравнителни сметки и без данни 1 за законосъобразно отчитане на доставената топлинна енергия . В имота няма радиатори и не се ползва топла вода . Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването е отменена , а чл.145 ал.2 ЗЕ не следва да се прилага . Изводите на СРС за давността са необосновани .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Третото лице „Далсия“ ООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 09.01.2026 г, поради което въззивната жалба от 23.01.2026 г /по ел.поща/ е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част като краен резултат .

Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал приетата пред СРС СТЕ. Същата установява , че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда , в която има абонатна станция и монтиран общ топломер . Третото лице е извършвало редовен отчет на уредите за дялово разпределение .

ЗЕ и Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването предвиждат реда , по който се извършва измерването и отчитането на доставената топлинна енергия , като в това отношение водеща е ролята на третото лице-помагач , което е избрано и е в договорни отношения с етажната собственост на ответницата . В закона няма изискване СТЕ да работи „по други документи“ , още повече , че няма данни такива да са били съставени , а процесната топлинна енергия е отдадена и консумирана и вече не е част от обективната реалност .

Според СТЕ в имота на ответницата няма монтирани отоплителни тела , съответно няма топлоразпределители. В имота има два водомера за топла вода , но топлинна енергия за такава не е начислена . Начислявана е топлинна енергия за сградна инсталация и за отопление на имот /за лира в банята без топлоразпределител / .

Отмяната на т.6.1.1 от Методиката - Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от Преходните и Заключителните разпоредби на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за 2 топлоснабдяването на министъра на енергетиката; с решение №1037 от 10.02.2025 г по адм.дело №85/24 г на ВАС , 5-членен състав няма за последица автоматично и пълно отпадане на задълженията на ответника за заплащане на топлинна енергия , още повече че т.6.1.1 от Методиката касае само топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти .

Междувременно е постановено Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 , с което е прието , че е допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите на решението е посочено , че в определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т.6.1.1 от методиката СЕС е посочил , че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.

В случая по делото не са представени доказателства , от които съдът да заключи , че процесната сграда-етажна собственост има специфични характеристики , които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответниците по Методиката респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия . Възможно е и обратното – да са начислени на ответника по-ниски сметки от действително дължимите . По тази причина и на основание чл.162 ГПК , тъй като искът за главница за топлинна енергия е доказан по основание , съдът счита , че следва да приеме същият за доказан и по размер .

Не могат да се споделят мотивите на СРС , според който липсват задължения за главница , които принципно не са погасени по давност . Съгласно чл.33 ал.1,2 ОУ /2016 г/ месечните задължения се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят . Следователно задълженията за м.05.2020 г и м.06.2020 г принципно са погасени по давност , защото заявлението за издаване на заповед за изпъленение е подадено на 17.08.2023 г . Спирането на давността с чл.3 т.2 ЗМДВИП за периода 13.03.2020 г – 20.05.2020 г е неотносимо , защото за задълженията за посочените периоди давността е започнала да тече през м.07. и м.08.2020 г , а тогава няма мораториум .

От друга страна т.нар.“съсобственик“ Н. С. Н. всъщност е съпруг на ответницата .

Съгласно чл.32 ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Такива задължения са и процесните за топлинна енергия за имот в СИО , поради което ответницата поначало дължи в цялост процесните задължения , а не 3 половината от тях , както е приел първоинстанционният съд . Следователно и при погасени по давност задължения за главница /респ.за лихви за забава/ за периода м.05.2020 г и м.06.2020 г , ответницата безспорно дължи процесните суми .

Налага се изводът , че като краен резултат решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №21724 от 27.11.2025 г постановено по гр.д.№73649/2024 г на СРС , 141 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че Д. В. Н. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 393,11 лв стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.********, с аб.№249165 , ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането ; сумата от 109,75 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.12.2020 г. до 09.08.2023 г.; и сумата от 7,20 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №26370 от 04.09.2023 г по ч. гр. д. №46137/2023 г. по описа на СРС, 141 състав; както и Д. В. Н. ЕГН ********** от гр.София осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София сумата от 323,52 лв. разноски пред СРС и 38,82 лева разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Д. В. Н. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 , гр.София сумата от 51,13 евро разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева /сега 2556,46 евро/ по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5