Решение № 8 от 19.01.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Сливен, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20212200500547 по описа за 2021 година Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск. М., процесуален представител на „БНП Париба Пърсънъл Фейненс“ С.А. против решение № 260462/13.10.2021 г. по гр.д. № 831/2021г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против Р. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Сливен, *** иск за признаване за установено, че въззиваемата дължи сумите 1846,83 лв. главница по договор за кредит PLUS – 12065697 от 12.12.2015 г.; 767,67 лв. възнаградителна лихва за периода от 06.12.2017 г. до 05.01.2020 г.; 1514,03 лв. мораторна лихва за периода от 05.01.2018 г. до 16.11.2020 г. и законна лихва, считано от 27.11.2020 г. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата деловодни разноски в размер на 550 лв.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че изискването на законодателят за отделно посочване на главницата и лихвата в рамките на дадена погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата, но в другите случаи не е необходимо да се изготвя погасителен план, който да показва погасяването на 1 главницата и лихвата при всяка погасителна вноска. Освен изводът на съда, за това, че процесният договор за кредит не отговаря на изискването заложено в чл.10 ал.1 от ЗПК не било обосновано. По делото не било доказано, че шрифтът на процесния договор е по-малък от законоустановения размер.

Догори да било налице такова нарушение, то щяло да има формален характер.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен предявеният иск. Претендират се деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М., пълномощник на въззививаемата Р. Д. Д., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че за да е валидно сключен договор за потребителски кредит е необходимо той да отговаря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК изисквания.

Неспазването на което и да е от тези изисквания води до недействителност на договора за потребителски кредит. В случая основателно съдът е приел, че процесният договор не е отговарял на част от посочените по-горе изисквания, поради което същият се явява недействителен.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на насрещната страна.

В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният му представител юриск. М. в писмено становище до съда заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В писмено становище процесуалният представител адв. М. заявява, че оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 26.10.2021г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 02.11.2021 г. е била депозирана въззивната жалба.

2

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Между страните е бил сключен договор за потребителски паричен кредит, за който се твърди, че е недействителен, поради неспазване на разпоредби защитаващи правата на кредитополучателя по ЗПК.

В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е въведено изискването договорът за потребителски кредит да съдържа условията за издължаване на кредита, включително същият да има погасителен план, от който да е ясна информацията за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В т.12 от чл.11, ал.1 от ЗПК е залегнало изискването погасителният план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, от която да е видно каква част от главницата и лихвата се погасяват с нея. В настоящия случай тези императивни норми не са изпълнени. По договора е приложен т. н. "погасителен план", от който обаче не става ясно с всяка една вноска каква част от главницата и лихвата се погасят. При разглеждането на параметрите и условията на договора се установя, че главницата на кредита е 2500 лв., но задължителна част от задължението е сумата от 672.00 лв., представляваща цена по застраховка “защита на плащанията“. По принцип не е проблем едно вземане да бъде застраховано, но застрахователните отношения са различни от кредитните и е недопустимо да се формира обща сума, с която да се погасяват едновременно и двете задължения, без да е ясно с конкретната погасителна вноска каква част от главницата се погасява, каква част от застраховката се плаща и каква част от лихвата се погасява. Така нареченият „погасител план“ в конкретния случай е неясен.

Кредитополучателят е поставен в ситуация да не може да разбере, какво точно погасява с погасителните вноски, които прави. Тъй като изискването на чл.11, ал.1, т.1 и 2 от ЗПК са императивни, неспазването им води до недействителност на договора.

3

Съдът намира, че са неоснователни възраженията на въззивника свързани с размера на шрифта. Той е можел да установи своите твърдения, като поиска и заплати изготвянето на съдебно-техническа експертиза.

Страната не е поискала като доказателствено искане събирането на такъв вид доказателства по делото. Съдът намира, че не е необходимо да притежава специални знания, за да може да се установи, че шрифтът който е използван за принтиране на общите условия е значително по-малък от минимално посочения от законодателя размер 12. Това също е основание договорът да се приеме за недействителен.

Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

Съобразно правилата на процеса на въззиваемана страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 550.00лв. - адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер. Въззивната страна не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което този въпрос не следва да се разглежда.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260462/13.10.2021 г. по гр.д. № 831/2021г. на Сливенския районен съд.

ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Фейненс“ С.А., със седалище и адрес на управление гр. София, ***, *** да заплати на Р. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Сливен, *** деловодни разноски в размер на 550.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5