Определение № 3099 от 30.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3099 гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502540 по описа за 2025 година Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Тета“ ООД, ЕИК:115830832, чрез адв. Г. Ч. и адв.А. С. против Определение № 9365/ 20.07.2025г. постановено по гр.д.№ 2805/ 2025г. на ПРС – ХVIII гр.с., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по компетентност на Административен съд – Пловдив. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и връщане за продължаване на съдопроизводствените действия.

Отговор по частната жалба от ответника по частната жалба Народното събрание, редовно уведомено чрез адв.А.А.С., не е постъпил.

ПОС като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна , подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезира с предявен иск от дружеството „Тета“ ООД против Народното събрание на РБългария за реализиране на отговорност за вреди от допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в приемане на законовата разпоредба – чл.74 от Закона за счетоводството, като искът квалифициран от ищеца с правно основание чл.4§3 от Договора за 1

Европейския съюз.

Не са спорни обстоятелствата, че цитираната разпоредба по чл.74 ЗС е била приложена спрямо ищеца с наказателно постановление на НАП, проверката за законосъобразност което е била реализирана по съдебен ред пред РС-Пловдив и Административен съд – Пловдив, за които обстоятелства частният жалбоподател възразява да се явяват относими към предмета на настоящия спор, свързан с характера на дейността на ответника, спрямо когото единствено е бил предявен иска.

Конкретният повод за предявяване на исковата претенция е свързан с реализирана административно-наказателна отговорност против жалбоподателя, в резултат на което с исковата молба е поискано заплащане от ответника на посоченото общо основание по чл. 2в ЗОДОВ сумите - 17 743.04 лева – главница - обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на заплатена имуществена санкция, наложена му с Наказателно постановление № 477138-F515296 от 14.11.2019 г. на ГД на НАП-Пловдив, потвърдено с окончателно Решение № 1280 от 20.07.2020 по КАНД № 1225/2020 на Административен съд – Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за периода от 20.07.2020 г. до 11.02.2025 г. в размер на 9 361.01 лева;

80 лева - главница, обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на заплатени съдебни разноски, присъдени с решението по КАНД № 1225/2020 на Административен съд – Пловдив; ведно със законна лихва върху главницата за периода от 25.08.2020 г. до 11.02.2025 г. в размер на 41.41 лева; - 1300 лева – главница - обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на заплатено адвокатско възнаграждение за представителството на ищеца пред РС – Пловдив и Административен съд – Пловдив в производството по обжалване от наложената от НАП имуществена санкция, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2025 г. до окончателното им изплащане, поради съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в приемане на чл. 74 от Закона за счетоводството, довело до налагане на имуществена санкция на ищеца с влязло в законна сила Наказателно постановление № 477138-F515296 от 14.11.2019 г. на ГД на НАППловдив, потвърдено с окончателно Решение № 1280 от 20.07.2020 по КАНД № 1225/2020 на Административен съд – Пловдив.

2

За да постанови обжалвания акт районният съд е приел, изхождайки от разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ относно исковете срещу държавата за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, позовавайки се на изричната законова разпоредба, че същите се разглеждат от съдилищата по реда на: Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1 от закона, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд /чл. 2в, ал. 1, т. 1/ и по реда на Гражданския процесуален кодекс – в останалите случаи, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ /чл. 2в, ал. 1, т. 2/.

Мотивирано е с оглед разпоредбата на чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ, че когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, те се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Вземайки предвид посочените изложени в исковата молба обстоятелства и доказателства е намерено, че предявеният иск следва да бъде разгледан по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, поради твърдението да съществува солидарна отговорност между ответника,

НАП и

Административен съд – Пловдив, тъй като е налице непозволено увреждане и съпричиняване на претърпените от ищеца вреди, при условията на разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, към която препраща разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, в който смисъл е и нормата на чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ, въпреки, че настоящият иск е само против Народното събрание на Република България.

Извършено е позоваване на разпоредбата на чл. 203, ал. 1 и ал. 3 АПК относно исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни или достатъчно съществено нарушаващи правото на ЕС актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, които се разглеждат по реда на глава ХІ „Производства за обезщетения“ от АПК, поради което е прието, че компетентен да се произнесе по иска е найблизкият родово компетентен административен съд. Въззивният съд споделя мотивираното от районния съд при определянето за разглеждане на правния спор от компетентния за това административен съд по седалището на ищеца, доколкото обстоятелствата, на които ищецът основа иска си за обезщетение за вреди на юридическо лице от прилагането на разпоредбата на чл.74 Закона за счетоводството е резултат от последователни бездействие и действия/ актове 3 при и по повод административна дейност на солидарно отговорни органи на законодателната власт, административен и съдебни органи, за които се предвижда солидарна отговорност по смисъла на чл.53 ЗЗД вр. с пар.1 ЗР на ЗОДОВ. Въпрос по същество е наличието на предпоставки за самостоятелно ангажиране отговорността на Народното събрание от незаконосъобразно или достатъчно съществено нарушение правото на ЕС поради непривеждане на разпоредбата в съответствие с регламентацията на европейското право, независимо от което специалната компетентност за разглеждане на исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, е уредено изрично с разпоредбата на специалната процесуална разпоредба на чл.203/3 /АПК тези искове да се разглеждат по реда на гл. ХI на АПК, а именно от административен съд в „Производството по обезщетения“. Това разрешение на повдигнатия процесуален въпрос относно компетентността на административните съдилища е в съответствие с т.1 на ТР № 2/ 19.05.2015г по т. д.№ 2/2014г. на ОСГК на Първа и Втора колегия на ВАС, доколкото първоначално се твърди причинените вреди да са резултат от издаденото Наказателно постановление на НАП, предмет на последващ съдебен контрол, при който атакуваният административен акт е бил отменен от Районен съд -Пловдив, но впоследствие потвърден от Административен съд – Пловдив. Следователно относим се явява правният въпрос за случаите, в които формално вредите са произтекли от поведението на повече от един държавен орган, вкл. процесуален субституент на държавата, които са допринесли с поведението си за настъпване на увреждането. Последното обуславя необходимостта от конституиране на солидарно отговорните ответници, доколкото за отговорността , че е допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, произтичаща от разпоредбата на чл.4, пар.3 ДФЕС , в случая претендирана само от Народното събрание по ЗОДОВ като обективна и безвиновна, включва нарушението освен да е достатъчно съществено, така и да има пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправния субект вреда ( съобразно решение по дела С-46/93 и С-48/93), доколкото е заявено твърдението, че вредата се явява причинена само от бездействието на законодателния орган , в чиято дискреционна власт е освен приемането на законите, но и привеждането им съответствие с правото на ЕС. Разрешаването на този правен въпрос предстои в касационното производство съобразно 4

Определение № 3424/ 30.06.2025г. по гр. д.№ 1654/2024г. на ВКС – III ГО , на която практика се позовава и жалбоподателят.

По така изложените съображения обжалваното определение на РС-Пловдив ще се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 пр.I ГПК вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9365/ 20.07.2025г по гр.д.№ 2805/ 2025г по описа на ПРС – ХVIII гр. с., с което производството по делото е прекратено и същото изпратено на Административен съд-Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5