Решение № 271 от 12.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Пловдив, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300503390 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. Г. Г. чрез пълномощниците му адвокат П. Т. и адвокат Г. К. против Решение № 132 от 09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 647/2023 г. по описа на Районен съд – *****, I състав, с което е отхвърлен предявеният от А. Г. Г., ЕГН ********** от с. ***** против Е. Г. Г., ЕГН ********** от гр. ***** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт № *****.2017 г., т. I, рег. № ***, нот.д. № ***/2017 г. по описа на нотариус Г. Й. с район на действие Районен съд – *****, по силата на който А. Г. Г. е продал на Е. Г. Г. следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от поземлен имот ***** в кв. 116а по действащия регулационен план на гр. *****, одобрен със Заповед № РД-15-666/1994 г., цЕ.ят с площ от 485 кв. м., за който поземлен имот е отреден УПИ Х-*****, ведно с втория жилищен етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м., с източната половина от избения етаж на същата жилищна страда, която включва две избени помещения и коридор, общо с площ от 60 кв. м., с гараж и помещение в източната половина на приземния етаж с площ общо от 60 кв. м., с източната половина на тавана с площ от 60 кв. м., както и със стълбището, което обслужва източната половина от сградата, и с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, като привиден поради абсолютна симулация.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и постановяване на същото в 1 противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че съдът незаконосъобразно е извел извод, че по делото не е налице „начало на писмено доказателство“, като за такова се счита исковата молба на Е. Г. Г. по гр.д. № 3058/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I V бр.с., която, макар да е подписана от пълномощника й адвокат Ч., обективира волята на ответницата.

Направен е обстоен анализ на показанията на свидетеля А., като се твърди, че съдът не е възприел същите, съобразявайки житейската логика, а не процесуалните норми. Сочат се косвени доказателства, подкрепящи извода за симулативно прехвърляне на правото на собственост, като липсата на фактическа власт на ответницата върху имота, неплащането на данъци за имота и ниската продажна цена. Оспорват се изводите на съда за наличие на косвено представителство, като се поддържа, че по делото не са събрани доказателства в тази насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск за нищожност на договора за покупко-продажба да бъде уважен. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Е. Г. Г.. В съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат К. Г. оспорва въззивната жалба. Излага съображения по съществото на спора.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано по иск на А. Г. Г. против Е. Г. Г. за прогласяване на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *****.2017 г., т. I, рег. № ***, нот.д. № ***/2017 г., по силата на който ищецът е продал на ответницата следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от поземлен имот ***** в кв. 116а по действащия регулационен план на гр. *****, одобрен със Заповед № РД-15666/1994 г., цЕ.ят с площ от 485 кв. м, за който поземлен имот е отреден УПИ Х-*****, ведно с втория жилищен етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м., с източната половина от избения етаж на същата жилищна страда, която включва две избени помещения и коридор, общо с площ от 60 кв.м., с гараж и помещение в източната половина на приземния етаж с площ общо от 60 кв.м., с източната половина на тавана с площ от 60 кв. м., както и със стълбището, което обслужва източната половина от сградата, и с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, за нищожен поради привидност. Симулативността на сделката се обосновава с довода, че продажбата целяла единствено да бъде възможно последващото ипотекиране на имота, като нито ищецът-продавач имал намерение да продава, нито ответницата-купувач – да купува. Посочва се, че ответницата не е платила продажната цена и не е владяла имота. По реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК се навеждат твърдения за уговорка между страните след погасяване на кредита имотът да бъде прехвърлен обратно на ищеца.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че още през 2016 г. е живяла в имота на съпружески 2 начала с ищеца и със средства на двамата е извършен ремонт, като след раждането на сина им през 2017 г. са продължили да живеят на семейни начала в гр. ***** до 2021 г., когато се раздЕ.ли.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че между страните е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *****.2017 г., т. I, рег. № ***, нот.д. № ***/2017 г., с който ищецът е продал на ответницата процесния недвижим имот, а с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № *****.2017 г., т. I, рег. № *****, нот.д. № ****/2017 г. същият имот е ипотекиран в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за обезпечаване на задълженията на ответницата по договор за ипотечен кредит от 22.03.2017 г., с който й е отпуснат кредит в размер на 93 700 лева със срок на изплащане 300 месеца. В първото съдебно заседание пред районния съд ищецът признава, че му е предоставена част от отпуснатия на ответницата ипотечен кредит.

Не се спори, че от 2016 г. до 2021 г. страните са съжителствали на семейни начала и имат дете, родено на ****.2017 г.

На 28.02.2023 г. ответницата чрез пълномощника си адвокат Т. Ч. е предявила против ищеца иск за определяне на местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете К. А. Г.. В исковата молба е посочено, че в началото на 2017 г. ответникът й сподЕ.л, че има сериозни финансови проблеми и му трябват над 130 000 лева. Предложил да й прехвърли правото на собственост върху къщата си в гр. *****, след което ответницата изтеглила кредит в размер на 94 000 лева, обезпечен с ипотека на къщата, а средствата предоставила на него. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 3058/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр.с.

Към 2017 г. против ищеца е било образувано изпълнително дело № 2012*****0400522 по описа на ЧСИ Т. Л., рег. № ***** на КЧСИ с предмет: публично общинско вземане за данък, както и изпълнително дело № 16110000141/2011 г. по описа на ТД на НАП **** с предмет: публични задължения за здравни и социални осигуровки, данъци и глоби.

Свидетелят С. Г. Г., брат на ищеца, установява, че той живее на първия етаж на наследствената им къща в гр. *****, а ищецът – на втория. Преди около 2-3 години за известно време там живеела и ответницата на семейни начала с ищеца. След като се раздЕ.ли, ответницата разбила вратата, за да влезе в къщата, гледала нещо и си тръгнала. Друг път не била посещавала имота и не го ползвала. На нейно име не били открити партиди за ток и вода.

Когато бил в града, ищецът живеел в къщата.

Свидетелят Д. Н. А., без родство със страните, установява, че с ищеца са приятЕ. от 2013 г., а ответницата познава откакто живеела с ищеца на семейни начала около 2015-2016 г. През месец септември 2016 г. те го поканили на гости в къщата им в гр. *****. Ответникът го помолил да му прехвърли фиктивно къщата, защото имал задължения към НАП и други хора и се притеснявал да не случи нещо с имота. Свидетелят бил в същото положение, затова ищецът и ответницата се разбрали имотът фиктивно да се прехвърли на нейно име, защото тя нямала задължения. По-късно свидетелят разбрал, че 3 имотът й е бил прехвърлен.

Свидетелката Р. Д. Н., без родство със страните, установява, че познава страните и е кръстница на детето им. Ответницата и детето живеЕ. в къщата на ищеца в ***** за няколко месеца по време на пандемията от Ковид-19. След това ходЕ. събота и неделя. След като с ищеца се раздЕ.ли, ответницата й сподЕ.ла за сделката с имота, като й казала, че в момента тя е собственик.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради привидност. В тежест на ищеца, сега въззивник, е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдения от него порок на сделката, а именно: че страните не са целЕ. настъпването на правните последици от сключената сделка, а само създаването на привидност за съществуващо облигационно отношение между тях.

Не е спорно по делото, че ищецът не разполага с обратен документ, служещ за пълно разкриване на симулативната сделка. При липса на т.нар.

„обратно писмо“, разкриването на симулацията е подчинено на правилото, установено в чл. 165, ал. 2 от ГПК. За доказване на същата е необходимо начало на писмено доказателство – документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа признание за нея), но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно. Начало на писмено доказателство е този документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна.

Представената по делото искова молба по гр.д. № 3058/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр.с., с която се признава прехвърлянето на имота на ответницата с цел отпускане на кредит за погасяване на паричните задължения на ищеца, който да бъде обезпечен с ипотека върху имота, съставлява начало на писмено доказателство, създаващо вероятност за симулация. В същата не се съдържа пряко изявление на ответницата, че процесната покупко-продажба е симулативна, но с оглед изложените обстоятелства за причината за прехвърляне на собствеността, може да се приеме, че представлява индиция за привидност на сделката. Без значение е обстоятелството, че исковата молба е подписана от пълномощник на ответницата, доколкото законът не забранява документът, имащ характер на начало на писмено доказателство, да изхожда от упълномощено от страната лице. В случая пълномощникът е бил упълномощен да подаде исковата молба, в която се съдържа изявлението, следователно същото обективира именно волята на ответницата.

При наличие на начало на писмено доказателство свидетелски показания за установяване на симулацията съгласно чл. 165, ал. 2 от ГПК са допустими. От събраните по делото гласни доказателства обаче не може да се 4 направи извод, че сключената между страните покупко-продажба е привидна.

За да се приеме, че е налице симулация, е необходимо да се установи, че договарящите от самото начало са били с ясното съзнание, че не желаят правните последици на сделката, като само се създава привидна обвързаност между тях пред трети лица, а в случая това не се установява. Показанията на свидетеля Д. А., единствен от разпитаните свидетЕ. засягащ въпроса за евентуална симулация, не са достатъчно убедителни, за да се проведе чрез тях пълно и главно доказване на исковата претенция. На първо място показанията са твърде пестЕ.ви и общи. В тях липсва каквато и да е било конкретика по отношение на точните уговорки и изявления на страните в насока, че не са желаЕ. постигането на прехвърлителния ефект от сделката – нито, че ищецът е заявил, че в техните отношения той ще продължи да се е собственик, нито, че ответницата се е съгласила да не придобива правото на собственост, още помалко по какъв начин собствеността ще се прехвърли обратно на ищеца. На следващо място показанията се отнасят за период от няколко месеца преди сключване на сделката. Липсват доказателства тази уговорка да е била още валидна към датата на сключване на договора за покупко-продажба, като е напълно възможно страните да са променили намерението си до момента на сделката. Свидетелят също така обяснява нуждата от прехвърляне на собствеността с опасността имотът да послужи за удовлетворяване на кредиторите на ищеца, а не с възможността за отпускане на кредит за погасяване на задълженията на ищеца и ипотекиране на имота като обезпечение, в каквато насока са твърденията в исковата молба. За действителността на покупко-продажбата може да се съди и от факта, че към датата на сключването й страните са имали отношения, аналогични на съпружеските, което прави вероятно и логично намерението им за действително прехвърляне на правото на собственост на ответницата, на която ищецът е имал доверие, като по този начин от една страна ще бъде препятствана възможността за принудително изпълнение върху имота, а от друга страна същият ще остане и за в бъдеще за тяхно общо ползване.