Решение № 138 от 05.04.2023, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 1147/2022
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 05.04.2023
- В сила
- 10.05.2023
- Състав
- Сияна Стойчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 32, ал. 4 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. гр.Несебър, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20222150101147 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод искова молба вх. № 9242/19.10.2022 г. на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК 812115210 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, срещу Л. О. С., БУЛСТАТ ********* и Г. В. Т., БУЛСТАТ *********, двамата граждани на Руската федерация, с регистриран общ адрес на стопанска дейност на територията на Република България: гр. Несебър, к.к. С.Б.- запад, к-с „К.*“, вх.*,ет.*, ап.**8, с която се иска от съда да осъди ответниците да му заплатят сумата от 100,48 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени главници по фактури за ползвани услуги за водоснабден обект с адрес гр. Несебър, к.к. С.Б.- запад, к-с „К.*“, вх.*,ет.*, ап.**8, с ид. № 51***.***.***.*.**, и съгласно издадена фактура от 25.11.2019 г., с отчетен период по фактури 08.11.2018 г. – 12.11.2019 г., дължима от ответниците разделно, при равни квоти или по 1/2 от главницата за всеки от тях, представляваща сумата от по 50,24 лева; сумата от 28,56 лева, представляваща мораторна лихва за забава на всяко от фактурираните вземания за периода от 26.12.2019 г. до 18.10.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, дължима от ответниците разделно, при равни квоти или по 1/2 от същата за всеки от тях, представляваща сумата от по 14,28 лева; както и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 741841, за водоснабден обект с административен адрес: гр. Несебър, к.к. С.Б.- запад, к-с „К.*“, вх.*,ет.*, ап.**8, с ид. № 51***.***.***.*.**. За ответниците, качеството „потребител“ възникнало с придобИ.е правото на собственост по отношение на водоснабдените обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по 1 възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. Второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абонатите се осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора два пъти годишно. Ответниците не изпълнили задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадена фактура от 25.11.2019 г., а именно сумата от 100,48 лева по фактура № 0039300568/25.11.2019 г., падежирала на 25.12.2019 г. Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 28,56 лева и представляваща сбор от дължимата лихва върху посочената сума, за периода от падежирането до 19.10.2022 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от ответниците, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК общ особен представител– адвокат И. Ч. от БАК, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответниците поддържа дадения отговор в открито съдебно заседание, моли за решение при преценка на доказателствата.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 6, том 1, рег. № 53, дело № 5 от 07.01.2015 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие – РС Несебър, рег. № 110 при НК /л. 60-62 от делото/, видно от който ответниците Л. С. и Г. Т. са придобили правото на собственост по отношение на самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № А 48 с ид. № 51***.***.***.*.**, с адрес на обекта: гр. Несебър, к.к. С.Б. - Запад, „К.*“, вх.*,ет.*, ап.**8. Този факт се потвърждава и от ангажирана от ищеца справка № 673270/14.06.2021 г. по партидата на имота в СВ – гр. Несебър /л. 10 от делото/, видно от която фигурират други последващи разпореждания със същия.
Съгласно заявление за открИ.е на партида /л. 63 от делото/, именно ответникът Т. е изразил желание да бъде открита партида при ищеца за притежавания от него водоснабден обект – процесното жилище, като въз основа на него и видно от протокол, в обекта е монтиран водомер № 697941 на 15.08.2017 г. и е разкрит аб. № 741841.
Видно от представена от ищеца фактура № 0039300568 от 25.11.2019 г. /л. 15 от делото/, за посочения апартамент била открита партида с аб. № 741841 към „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 7 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер е направено отчитане за периода 08.11.2018 г. – 12.11.2019 г., като водомер 1716/757 е „видян“ и старото показание е било 154 куб. метра, а новото – 188 куб. м. От фактурата се установява, че посоченото количество било остойностено като била начислена сумата от 100,48 лева за потребените в собствения на ответника обект услуги.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2019 г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните 2 води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. За 2018 г. тези цени са били, както следва: 1,353 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,380 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,559 лв. на куб. м., без ДДС и съгласно Решение № Ц34/15.12.2017 г. на КЕВР.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на ищеца, за съда се налага извода, че правото на собственост се доказва по отношение и на двамата ответници, както от представения нотариален акт, така и от справката по партидата на имота към Агенция по вписванията, която следва да се цени като официален документ за удостоверените с нея данни, до опровергаването им с други писмени доказателства по делото. Доколкото по делото не се ангажираха доказателства, ответниците да са се разпореждали във времето със съсобствения имот, съдът приема за доказано, че същите го притежават, считано от 07.01.2015 г. до понастоящем, в равни дялове, съгласно нотариалния акт. Тези обстоятелства не се оспорват и от страна на особения представител на ответниците.
Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване на съдържанието на представените от ищеца частни документи – справка и фактура, но след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответниците.
В случая отчитането на процесния водомер за обекта на ответниците е станало на 12.11.2019 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесната сума е фактурирана по отчитане, извършено през есента на 2019 г., като видно от справката-извлечение предходното такова е било през есента на 2018 г. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че с процесното отчитане, макар и извършено в известно отклонение от в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ, са избегнати по-неблагоприятни последици за ответниците, като е отчетено действително потребеното количество вода. Правата на ответниците са били запазени, като в тяхно присъствие, през периодите на пребиваването им в имота е извършено реално отчитане на потреблението в собствения им водоснабден обект, съобразно представената по делото справка.
Непосредствено след извършване на отчета е издадена и процесната фактура – на 25.11.2019 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумата по фактурата е станала изискуема 30 дни след издаването - на 25.12.2019 3 г.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените разпоредби, съдът намира, че отразеното в справките и фактурите следва да се кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните количества вода са реално потребени от ответниците. Съдът намира за нужно, във връзка с оплакванията на особения представител, да посочи, че размерът на потребените количества се въвежда ръчно от инкасатора, като се сваля директно от показанията на монтирания и запломбен водомер във водоснабдения обект. Електронното отчитане единствено гарантира физическото посещение на инкасатора до съответния водомер, което обстоятелство се удостоверява, чрез идентифициране на баркода на водомера. Т.е. при отчитане по електронен път с отбелязване „видян“, в присъствие на собственика или ползвател на обекта, се свалят на ръка показанията на водомера, като с помощта на четец и баркод на водомера се активира единствено възможността за въвеждане на данни по партидата на потребителя. В този ред на мисли, електронното отчитане гарантира реалното посещение на инкасатора в обекта на потребителя, в негово присъствие или е присъствието на негови представители, като едва след сканиране на баркода на измервателния уред е възможно въвеждането на потреблението, отчетено с него.