Решение № 76 от 17.04.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Габрово, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20264200500050 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищцата по делото А. С. К. срещу Решение №238/14.11.2025г. по гр.д.№381/2025г. по описа на Районен съд Севлиево, в частта, в която е отхвърлена претенцията й за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В жалбата се твърди, че първоинстанционото решение, в обжалваната му част е неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон, а именно не е спазен принципа заложен в чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди. По категоричен начин било доказа наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно - противоправно деяние, настъпила вреда, причинна връзка между тях и вина. Спорен бил въпроса за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд се произнесъл в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Заместващото обезщетение представлявало парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворена пострадалата, като емоционално да бъдат подтиснати изживените неблагоприятни последици от причинените й болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - края на 2024г. и наложилите се морални норми в обществото справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания, да е в размер на 10000лв. Неправилно било решението и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ЗК „*****" АД направените по производството разноски.

При постановяване на своето решение съдът следва да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка и значението на всяко едно от тях спрямо справедливото обезщетение.

Моли съда да отмени първоинстанционото решение в обжалваната му част и да 1 постанови друго, с което да присъди допълнително още 3000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като ида бъде отменено решението в частта, в която жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника разноски. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата оспорва същата. Моли съда да остави подадената въззивна жалба без уважение и да присъди сторените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице помагач не е взело становище по подадената въззивна жалба.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.

С обжалваното Решение №238/14.11.2025г. по гр.д.№381/2025г. по описа на Районен съд Севлиево ответника ЗК „*****“ АД е осъден да заплати на ищцата – жалбоподател сумата от 7000лв.- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 120лв.- обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 25.08.2024г. в гр.Севлиево, на кръстовището между ул.***** и ул.***** ПТП, по вина на водача на лек автомобил „***** С *****“, с ДКН № ЕВ ***** ХХ, застрахован при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от 09.09.2024г. до окончателно изплащане на сумите, отхвърлил е иска за горницата до предявения размер от 10000лв. ответното дружество е осъден ода заплати на пълномощника на ищцата сумата от 563лв.- адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв., осъден е да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 284,80лв., а ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 376лв. – разноски по делото.

Решението е обжалвано в частта, в която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 7000лв. до претендирания размер от 10000лв., както и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество разноски по делото. В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови решението си съдът приел, че безспорно е установено, че към момента на настъпване на процесното ПТП е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил „***** С *****“, с ДКН № ЕВ ***** ХХ.

Съдът приел, че на 25.08.2024г., около 06:17ч. в гр.Севлиево на кръстовище образувано от ул.***** и ул.***** е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „*****“ и лек автомобил „*****“ движещи се по същите. Ищцата била пътник в л.а. *****. На процесното кръстовище имало монтирана, работеща и светеща с индикации светофарна уредба. В момента на произшествието, светофарната уредба била в режим зелена светлина за движещите се по ул.***** и червена светлина за движещите се по ул.*****. Лек автомобил „*****“ излиза от дясна пътна лента за движение на ул.*****, а лек автомобил „*****“ от лява пътна лента за движение на ул.*****. Ул.***** има две пътни ленти в посока кръстовището и една пътна лента излизаща от кръстовището. В момента на удара и двете МПС-та се намирали в кръстовището върху, лява пътна лента за движение по ул.***** (по огледа) в кръстовището на дясна пътна лента за движение на ул.*****, между собствената надлъжна ос на лек автомобил „*****“ спрямо осевата линия е 70°, а на лек автомобил „*****“ - 25°. Вещото лице в о.с.з. изяснило, че водачът на лек автомобил „*****“ е преминал на червена светлина, което е и основната причина за настъпване на ПТП. С оглед изложеното, съдът приел, че безспорно действията на водача на МПС „*****“ с ДКН № ЕВ ***** ХХ съставляват граждански деликт.

От заключението на допусната и изготвена по делото Съдебно медицинска експертиза, в пряка причинна връзка от произшествието ищцата А. К. получила следните травматични увреждания: кръвонасядане и оток в дясната слепоочна област на главата, кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око, кръвонасядания (3 броя) външностранично на дясното бедро, охлузвания на двете колена (външностранично на дясното коляно, външно-предно на лявото коляно), кръвонасядане вътрешно на лявото коляно; контузия на дясната раменна става с данни за сублуксация на дясната акромио-клавикуларна става (сухожилно-ставно съчленение между външния край на дясната ключица и акромиалния израстък на лопатката) - с изразен болков синдром и затруднение на движението, характеризиращи се с медико – биологичния критерий „Временно разстройство 2 на здравето, неопасно за живота“, които са в причинно - следствена връзка с произшествието. Вещото лице посочило, че не е възникнала опасност за живота и няма трайно затрудняване на движението на крайник (не в обема и смисъла на загуба на функцията му за над 1 месец). Имало е ограничение на движението и болки в дясната раменна става, за срок около един месец, като болките продължили над този срок.

Оздравителният период за външните увреждания е около 10-14 дни. Възможно е да е останал подкожен хематом като уплътнение във времето след този период, като постепенно, бавно се резорбира и изчезва. Оздравителният период за сублуксация на акромио-клавикуларната става е до 1 месец, като е възможно да има болки за по-дълъг от този период. В конкретния случай, във връзка с останала болезненост и намален обем на движение, до третия месец от травмата е проведен курс от процедури физиотерапия и лечебна физкултура, до възстановяване на обема на движение. Към момента движението на засегнатия крайник/става е възстановено до нормален обем и функционалност. Има оплаквания от остатъчна болка в дясната раменна става при натоварване.

В показанията си св.***** – съпруг на ищцата установил, че същата непосредствено след инцидента била подута и не можела да движи рамото си. Не можела да отговори на въпросите му. Постъпила в болница, а като се прибрала в къщи още изпитвала болки. Боляло я рамото и не можела да вдига ръката си и да се облича сама. В това положение била около месец и половина. Ходила на раздвижване.

Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне размера на дължимото се обезщетение първоинстанционният съд съобразил констатациите на вещото лице по СМЕ, досежно причинените на ищцата травматични увреждания, съдът взима предвид необходимия възстановителен период, който според вещото лице, досежно ограничението на движението и болки в дясната раменна става е за срок около един месец, като болките са продължили над този срок, а оздравителният период за външните увреждания е бил около 10-14 дни.

Оздравителният период за сублуксация на акромио-клавикуларната става е до 1 месец, като е възможно да има болки за по-дълъг от този период. Обстоятелството, че във връзка с останала болезненост и намален обем на движение, до третия месец от травмата е проведен курс от процедури физиотерапия и лечебна физкултура, до възстановяване на обема на движение. Поради горното районният съд приел, че ответното дружество следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на 7000.00лв., който размер съответства и на социално икономическите условия в страната съществуващи към датата на настъпване на произшествието – 25.08.2024г.

Съдът счел възражението на ответната страна за съпричиняване за неоснователно.

Съгласно чл.432, ал.1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, при изпълнение на изискванията на чл. 380 от КЗ за уведомяване на застрахователя. Съгласно чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:

1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3; 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3. В случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 09.09.2024г., което е видно от обратната разписка. С оглед разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ законна лихва се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция – 09.09.2024г Въззивният съд намира следното :

Не е спорно, че на 25.08.2024г. в гр.Севлиево, на кръстовището между ул.***** и ул.***** възникнало ПТП между л.а ***** С560 4 *****, с ДК № ЕВ*****ХХ, управляван от третото лице помагач – Х. Н. и л.а. ***** А4, с ДК № ЕВ***** АМ, управляван от Х.

***** възникнало ПТП. Вината за възникване на инцидента е на водача на л.а ***** С560 4 *****, с ДК № ЕВ*****ХХ.

Не е спорно, че при ответното дружество била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а ***** С560 4 *****, с ДК № ЕВ*****ХХ, с период на действие обхващащ датата на процесното ПТП.

3

За процесното ПТП е съставен Констативен протокол №50538/30.08.2024г.

Страните по делото не спорят и относно установения от първоинстанционния съд механизъм на възникване на ПТП, както и че вината за настъпването му е единствено на водача на л.а *****.

Не е спорно и че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла увреждания, вида и интензитета им.

Спори се относно размера на дължимото обезщетение за причинените на жалбоподателката неимуществени вреди.

Предвид вида на получените от жалбоподателаката увреждания, които се определят като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, краткия период от време, през който същата се е възстановила напълно от около месец, а за възстановяване в пълен обем на движението – около три месеца, факта че към момента ищцата е напълно възстановена съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 7000лв. е правилно и справедливо определено, поради което не следва да се изменя, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.