Определение № 287 от 09.07.2020, Окръжен съд - Пазарджик

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 287 09.07.2020г. гр. Пазарджик

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, на втори юли две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:

Председател: Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър

Бозаджиев при участието на секретаря………, като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№296 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във връзка с чл.15 ал.2 във връзка с ал.1 и чл.130 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №484 от 19.02.2020г. постановено по гр.д.№4223/2019г. по описа на същия съд, в частта с която е оставено без уважение искането на ответника Община Пазарджик за прекратяване на производството по делото .

В частната си жалба с вх.№5060/05.03.2020г. подадена от Община Пазарджик чрез пълномощника си юрисконсулт Х.В. се поддържа, че в същност ответникът е направил с отговора на исковата молба имплицитно възражение за неподведомственост на предявените искове и че неправилно исковият съд е приел, че предявените искове са подведомствени на гражданския съд, поради новонастъпили факти и обстоятелства от значение за разрешаването на спора, като недопустимостта и неподведомствеността били направени при условията на алтернативност,при което приоритетно следвало да бъде разгледано от съда възражението за неподведомственост.От тази гледна точка счита, че отхвърленото възражение за неподведомственост подлежи на обжалване при условията на чл.15 ал.2 от ГПК. Счита, че исковете не са подведомствени на гражданския съд предвид настъпили факти и обстоятелства след предявяване на възражението, доколкото вземанията за патентен данък и припадащите им се лихви за просрочия представлявали публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2 т.1 и т.9 ДОПК във връзка с чл.171 и чл.173 от ДОПК и ЗМДТ като отписването на вземанията може да бъде извършено само от орган, който е част от структурата на общинската администрация и компетентен да се произнесе по искането е органът, ръководещ съответното производство. Твърди се, че в производството по установяване на данъчни задължения това е органът по приходите, съответно горестоящия му административен орган/ръководителят на звеното за местни приходи, съгласно чл.4 ал.5 от ЗМДТ във връзка с чл.152 ал.2 от ДОПК. Твърди се още, че в производство по принудително изпълнение по ДОПК, компетентен да се произнесе по искането по чл.173 ал.1 от ДОПК е публичният изпълнител или горестоящия му орган, съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ във връзка с чл.266 ал.1 от ДОПК. И че до предявяването на вземанията за принудително изпълнение по реда на ГПК пред ЧСИ или ДСИ, вземанията следва да се погасяват по този ред поради изрична законодателна регламентация. Навежда се извод, че след като вземанията са предявени за събиране по реда на ГПК и доколкото е налице висящ изпълнителен процес и ако са събрани суми в принудителното производство, като предвид възражението за погасителна давност в рамките на изпълнителното производство, то искът по чл.439 от ГПК е подведомствен и допустим в случаите, когато е налице висящо изпълнително производство, защото е регламентиран като средство за искова защита на длъжника, бранещ се от изпълнението наред с възможността да обжалва изпълнителните действия на съдебния изпълнител в хипотезите на чл.435 от ГПК или при възникнали насрещни компенсируеми вземания, едното от които да е вземане на длъжника за връщане на недължимо събрани след изтичане на погасителната давност вземания. В частната жалба се поддържа, че настоящия случай не е такъв доколкото при съобразяване на чл.235 ал.3 от ГПК разглежданите вземания са със статут на непредявени за събиране по реда на ГПК към момента на разглеждане на възраженията за неподведомственост и недопустимост на предявените искове. В тази връзка се излага обстоятелството, че изпълнителното производство по

ИД№1861/2017г. по описа на ЧСИ Д.С. е прекратено и не са налице принудително събрани суми в изпълнителното производство, поради което се поддържа, че не е налице и втората предпоставка при липса на направено разпореждане за погасяване или разпределение по реда на чл.463 от ГПК от страна на съдебния изпълнител, като се навежда извода, че не е налице същинско изпълнително действие и събрани суми от длъжника.Предвид изложеното се формулира извода,че компетентният орган, който следва да разгледа възражението за погасяване на разглежданите вземания е общинския служител, действащ с правомощия на орган по приходите, че това е негова компетентност за произнасяне по подведомствеността на предявеното възражение и че гражданският съд не разполага с тези правомощия, тъй като вземанията следва да се считат като такива, имащи статут на непредявени за събиране по реда на ГПК. Като следващ аргумент се изтъква, че цитираното от първоинстанционния съд определение №513 от 24.11. 2016г. по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК І т.о, е неправилно тълкувано като обосноваващо подведомствеността на спора на гражданския съд и се поддържа, че макар и да са законодателно приравнени като изпълнителни основания въз основа на които се образува изпълнително производство по ГПК и тези по реда на ДОПК обективират различни по вид и ред на възникване вземания, с различен ред на защита за длъжника, като изпълнителните титули по чл.209 от ДОПК обективират публични държавни или общински вземания, каквато характеристика нямат ИЛ и обективират частно, а в повечето случаи и гражданско вземане. Счита, че допустимо предявяване на исковото производство би имало при вземане на гражданскоправен характер, за оспорване дължимостта на вземанията по същия поради липса на друг процесуален способ за възражение, като това не важи за публичните вземания по ДОПК.

Няма постъпил отговор от насрещната по спора страна.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд на

22.10.2019г. е инициирано исково производство от ищеца Г. И. Д. ***, с ЕГН-********** ***, с искане да се постанови решение, с което да се приеме по отношение на Общината, че задължението на Г.И.Д. за патентен данък, деклариран през 2008г., в размер на 2000лв-главница-патентет данък от 2008г., 392.45лв-лихва от 30.09. 2017г., неолихвяема сума за лихви в размер на 1983.49лв, е погасено по давност. Обстоятелствата изложени в исковата молба във връзка с така заявения петитум са следните: Ищецът е подал на 25.02.2008г. декларация по чл.61н от ЗМДТ, за облагане с патентен данък и тъй като реално не е извършвал дейност, не е заплатил дължимия данък; че на 06.10.2017г. на основание декларацията Община Пазарджик, завежда изпълнително дело №20178890401861 при ЧСИ Д.С.,рег.№889 по КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пазарджик;че процесното задължение е недължимо и погасено по давност;че съгласно чл.171 ал.2 от ДОПК,приложим при публичните задължения на общините,каквото се явява и задължението за патентен данък, с изтичане на 10г. давностен срок, считано от 01.01. на годината,следваща годината,през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава 16, раздел IIа от ДОПК и че в случая не са налице изключенията;че този данък се внася на четири равни вноски в годината на деклариране на дейността или на 01.01.2019г. по давност са се погасили вземанията на Общината по процесната декларация; че ищецът не е бил уведомен от ответника за търсената сума и е невъзможно да не бъде намерен; че общината не е издала акт за установяване на задължение по декларация с уточнен в него точен размер на дължимите суми, доколкото в самата декларация имало посочени и други суми без посочен общ размер на дължимия патентен данък; че събирането на държавни и общински публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган; че санкциите могат да се удържат само след като актът влезе в сила; че срокът по чл.109 ал.1 от ДОПК е преклузивен и с изтичането му се преклудира възможността да се образува производство по установяване на публично задължение и че в този срок общината не е образувала изпълнително дело и не е предприела принудително изпълнение и че такова изпълнение не е предприето и до момента. Затова се твърди, че на основание чл.168 т.3 от ДОПК е изтекъл срока, което е основание за погасяване на публичното вземане по давност.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Община Пазарджик в който се поддържа, че предявените искове са недопустими като предявени при отпаднал интерес и като неподведомствени на гражданския съд и неоснователни по същество. Доводите са, че исковете са предявени при висящно изпълнително производство, което покрива исканата защита по чл.439 от ГПК, като недопустимостта се свързва с новонастъпили факти-прекратено изпълнително производство с постановление на ЧСИ С. по ИД №1861/2017г. със заличени всички обезпечителни мерки. На това основание се поддържа отпаднал за ищеца правен интерес от воденето на исковете,като са развити подробни доводи по правната природа на отрицателния установителен иск, правния интерес и погасителната давност.Признавайки факта, че се касае за публични общински вземания, се сочи, че погасителната давност в случая е 5години -чл.171 ал.2 от ДОПК. По въпроса за неподведомствеността на спора на гражданския съд няма изложени конкретни доводи и оплаквания.

За да остави без уважение доводите на ответната община за прекратяване на производството, Пазарджишкият районен съд е приел, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане предвид позоваването на ищеца на настъпила погасителна давност; че прекратяването на конкретното изпълнително дело е без правно значение за допустимостта на иска по чл.439 от ГПК доколкото чрез този иск длъжникът може да защити своите права тъй като неговата правна сфера е накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, материализиращ вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи. Като в противен случай би могло да се стигне до недобросъвестни процесуални действия от страна на взискателя, който би могъл да образува и да води срещу даден длъжник редица изпълнителни дела и да иска прекратяване на същите, с цел да препятства правния му интерес и провеждането на исковото производство по чл.439 от ГПК.

Доводите на съда касаят наличието на правен интерес и допустимостта на иска, като предвид отказа да бъде прекратено исковото производство на това основание, тяхната проверка принципно се осъществява при инстанционния контрол на постановеното по същество съдебно решение.

По въпроса за неподведомствеността на спора на гражданския съд само загатнат в отговора на исковата молба от Община Пазарджик и развит подробно в подадената частната жалба следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя са несъстоятелни.

Вземането за патентен данък в полза на кредитора Община Пазарджик е инициирано да бъде осъществено по принудителен ред чрез /частен съдебен изпълнител /ЧСИ по реда на Гражданския процесуален кодекс, като в тази връзка взискателят Община Пазарджик изрично е възложил на ЧСИ да извърши проверка на имуществото на длъжника, съответните справки и набавяне на документи по реда на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ, а като способ за принудително изпълнение взискателят е посочил, цитирайки разпоредбата на чл.426 ал.2 от ГПК налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника-молба с вх.№22852 от 10.10.2017г. до ЧСИ Д.С., по която е образувано изпълнително дело №1861 от същата дата. Като изпълнително основание е посочено визираното в чл.209 ал.2 т.2 от ДОПК-данъчна декларация, за облагане с патентен данък, с вх.№001651 от 25.04.2008г. подадена от задължено лице-Г.И.Д.-ЕТ“Индевър-Г.Д.“ с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, съгласно чл.61 н ал.1 от ЗМДТ.