Присъда № 86 от 11.05.2026, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда № 86/11.05.2026 г. по НЧХД № 2460/23 г. на ПРС, VII-ми н.с.

С подадена с вх. № 35499/18.04.2023 г. от тъжителя С.В.С. от гр.П., частна тъжба против подсъдимия Р.С.К. от гр. П., е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.3 и т.1, вр. чл.147 от НК, а именно, за това, че на 17.10.2022г. около 20:00 ч. на паркинга на централна ЖП гара гр.Пловдив, при проверка на лек таксиметров автомобил марка Шевролет Авео ДК № *** и констатирано нарушение, отразено в АУАН № 324896 и АУАН № 324938, изписал в графа възражения:

„Имам възражения, бяха ми поискани 500 лева, за да ме пуснат при положение, че возех приятели“, респективно „г-н Г.Д., г-н С.С. ме спряха на централна гара гр.Пловдив в 20:00 ч. оставяйки приятели. Бяха ми поискани 500 лв., за да ме пуснат“, като с израза е разгласил позорни обстоятелства и е приписал на С.В.С., ЕГН **********, извършването на престъпление подкуп, разгласявайки, чрез обективиране на израза в графата „възражение“ на АУАН, като клеветата е нанесена публично.

С подадената тъжба от страна на тъжителят С.В.С. е предявил против подсъдимия Р.С.К. и иск в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на тъжбата в съда -18.04.2023г., до окончателното й изплащане. Въз основа на това, частния тъжител бе конституиран в качество и на граждански ищец по делото.

В хода на съдебните прения частният тъжител и граждански ищец С.В.С.. поддържа така повдигнатото с тъжбата обвинение за клевета и счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, а гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.

Подсъдимият Р.С.К. се явява в съдебно заседание. Упълномощеният от него защитник- адвокат Е., изразява становище противоположно на повереника на тъжителя, счита, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му с тъжбата обвинение за клевета.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Частният тъжител и гр.ищец С.В.С. към 17.10.2022 г. заемал длъжност *** в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив. На 17.10.2022 г. същият работел в екип със св. Г.Д.Д.., който също бил назначен на длъжност *** в същата администрация. На посочената дата частният тъжител и гр.ищец съвместно с колегата му Д. извършвали контролни проверки на леки таксиметрови автомобили в района на паркинга на ЖП гара Пловдив. На посочената дата около 19:55 ч. на посоченото място пристигнал таксиметров автомобил Шевролет Авео рег.№ ***, управляван от подс. Р.К., със светеща табела такси и зелена светлина на предно обзорно стъкло. Частният тъжител и гр.ищец заедно с колегата му Д. решили да проверят автомобила и водача му.

1

В хода на проверката било установено, че водачът на автомобила, а именно подс. К., превозва четирима пътника, които били чуждестранни граждани, четири жени, които не владеели български език. Разговорът с тях продължил на английски език от частния тъжител С. като от комуникацията с тях станало ясно че те били заплатили 16,00 лв. за превоза им до Централна гара – Пловдив. Получената от превозваните пътници информация дала основание на двамата проверяващи да започнат проверка на водача на таксиметровия автомобил. Те пристъпели към съставяне на акт, а именно АУАН № 324896/17.10.2022 г., за това че подсъдимият е осъществявал на таксиметрова дейност без да е включил ЕТАФП, монтиран в таксиметровия автомобилнарушение на чл. 38, предл. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на Министерство на транспорта. На водача било изискано и удостоверение за водач на таксиметрова дейност като същият заявил, че го е забравил, в резултат на което му бил съставен втори АУАН № 324938/17.10.2022 г. за нарушение по чл.31 ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на Министерство на транспорта за непредставяне на удостоверение за водач на таксиметров автомобил. Впоследствие – на следващия ден 18.10.2022 г., след направена справка, се установило, че подсъдимият въобще бе разполага с такова удостоверение. В хода на проверката подсъдимият К. се държал неуважително и арогантно с проверяващите, което наложило последните да се обадят на тел.112 и да поискат съдействие от полицейски екип. След пристигане на дежурния полицейски екип, двата АУАН били предявени на подс.К., който на висок глас обявил, че ще впише в АУАН в графата за възражения , че тъжителят и колегата му са му поискали 500 лв., за да „го пуснат“ без да му пишат акт, тъй като „карал приятели“. Така в графа възражения на АУАН №324938 от 17.10.2022 г.подсъдимият написал : „Имам възражения, бяха ми поискани 500 лева, за да ме пуснат при положение, че возех приятели“, а в графа възражения на АУАН № 324896 от 17.10.2022 г. подсъдимият написал:

„г-н Г.Д. , г-н С.С.. ме спряха на централна гара гр.Пловдив в 20:00 ч. оставяйки приятели. Бяха ми поискани 500 лв., за да ме пуснат.“ Случаят във връзка с проверката станал достояние на други служители на РД „Автомобилната администрация“ Пловдив. На следващия ден след проверката, освен написаното от него в графа възражения в съставените му актове, подсъдимият подал жалба и до РП Пловдив с вх.№ 11712/22 от 18.10.2022 г., в която изразил становище, че ако бе предоставил сумата от 500 лв. проблемите му щели да бъдат решени и актове нямало да му бъдат съставени. Жалбата била изпратена от РП Пловдив на Окръжна прокуратура Пловдив по компетентност за проверка за евентуално извършено престъпление по чл.301, ал.1 от НК. Подсъдимият подал жалба и до РП Пловдив вх.№ 11712/20.10.2022 г. и за това, че след проверката бил заплашван от св.Д. и частният тъжител и гр.ищец С.. С Постановление от 23.02.2023 г.

Окръжна прокуратура Пловдив отказала образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.301, ал.1 от НК. В същото постановление било посочено и че няма основание за образуване на досъдебно производство и за други престъпления от общ характер, в частност престъпление по чл.282, чл.283 и чл.285 от НК – неизпълнение на служебни задължения, нарушаване 2 на служебни задължения или превишаване на власт, както и липсвали данни за изготвяне и съставяне от длъжностните лица на неистински документи или на такива с невярно съдържание. От посочената преписка били отделени материали под нов номер- № 905/2023 г. по описа на ОП Пловдив и изпратени на РП Пловдив за преценка наличие на достатъчно данни за престъпление по чл.324, ал.1 от НК и чл.286, ал.1 от НК. Последната пък била присъединена към пр. преписка № 978/2023 г. по описа на РП Пловдив. С Постановление от 20.03.2023 г. Районна прокуратура Пловдив отказала образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.324, ал.1 от НК и по чл.286, ал.1 от НК и пр.преписка № 978/2023 г. по описа на РП Пловдив също била прекратена. В срока по чл.81, ал. 3 от НПК от страна на частния тъжител и граждански ищец била депозирана настоящата тъжба в съда.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свид.Г.Д.Д., свид. Г.Х.Х., свид. Х.Д.Д., свид. Ф.Й.Б., от приложените и приети писмени доказателства: заверено копие от АУАН № 324896/17.10.2022 г., заверено копие от АУАН № 324896 от 17.10.2022 г., справка по извършена проверка с рег. № 117730-23405/2022 г., копия от жалби с подател подс. Р.С.К., копие от НП № 36-0000806/08.11.2022 г., копие от доклад № 11-54-7414/24.10.2022 г., копие от писмо до РД АА Пловдив с рег.№ 11730/03.11.2022 г., копие от писмо до РД АА Пловдив с рег.№ 16-00-545652/1/08.11.2022 г., постановление за отказ да се образува ДП от 20.03.2023 г. на РП-Пловдив по пр.преписка № 978/2023 г., материали по преписка № 978/2023 г. по описа на РП-Пловдив, писмо рег. № 105850-268/08.04.24г. от Районен център 112- Кърджали, заверен препис от решение по ВНЧХД № 203/2026 г.на ОС-Пловдив, справка съдимост, заверени копия от диплома за средно образование, свидетелство за основано образование, грамота на С. С. за активно участие в симулация на съдебен процес, сертификат за участие в симулация на съдебен процес, сертификат за участие в семинар на тема „проблемът за правата на човека и защитата им в България, ЕС и ООН“, сертификат за принос към управителен съвет в качеството си на зам.председател, сертификат за участие в „Антиспин кампания 2014“, сертификат за участие в семинар на тема „Закон за интелектуалната собственост в интернет в България“, сертификат за принос към Комисия „Учебна, проектна и научноизследователска дейност“ и др., както и от приложените по делото ВД: компакт диск, изпратен от Районен център 112- Кърджали, компакт диск, приложен по преписка № 978/2023 г. по описа на РП Пловдив.

От правна страна:

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият Р.С.К. е осъществила признаците от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр.чл.147, ал.1 от НК за това, че на 17.10.2022г. около 20:00 ч. на паркинга на централна ЖП гара гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, при проверка на лек таксиметров автомобил марка Шевролет Авео ДК № *** и констатирано нарушение, отразено в АУАН № 324896 и АУАН № 324938, изписал в графа възражения:„Имам възражения, бяха ми поискани 500 лева, за 3 да ме пуснат при положение, че возех приятели“, респективно „г-н Г.Д., г-н С.С. ме спряха на централна гара гр.Пловдив в 20:00 ч. оставяйки приятели.

Бяха ми поискани 500 лв., за да ме пуснат“, с което е приписал на С.В.С. от гр.П., бул.„Георги Бенковски“ № 121, ет.4, ап.10, ЕГН ********** извършването на престъпление подкуп, като клеветата е нанесена публично.

В конкретния случай изпълнителното деяние, на вмененото във вина на подс.

К. престъпление, е осъществено чрез действия – престъплението е приписано по адрес на частния тъжител и то последователно в два акта – АУАН № 324896 и АУАН № 324938, чрез написване на изявления по адрес на частния тъжител С. С. в графа възражения, а именно „ г-н Г.Д. , г-н С.С. ме спряха на централна гара гр.Пловдив в 20:00 ч. оставяйки приятели. Бяха ми поискани 500 лв., за да ме пуснат“, както и „Имам възражения, бяха ми поискани 500 лева, за да ме пуснат при положение, че возех приятели“. Безспорно употребените думи и изрази са били адресирани и до частния тъжител С. като същите имат клеветнически характер и приписват извършено от частния тъжител престъпление подкуп.

От обективна страна, деянието покрива квалифициращия признак на чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 НК - клеветата да е извършена публично деянието е осъществено чрез приписване на извършено от частния тъжител престъпление подкуп в два акта, което е станало достояние първо на служители от администрацията, в която частният тъжител работи, на полицейските служители, отзовали се да окажат съдействие при съставяне на актовете в хода на проверката, впоследствие и на други държавни органи, сезирани във връзка с проверка на процесния случай относно евентуално извършено от частния тъжител престъпление от общ характер.

Престъплението е продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като е извършено последователно, чрез две действия през кратки интервали от време и при еднородност на вината, при което второто деяние се явява продължение на предшестващото.

С измененията в ДВ бр. 67 от 2023 г. отпадна квалифициращият признак, предвиден в чл.148, ал.1 т. 3 от НК , към който и чл.148, ал.2 от НК препраща, уреждащ случаите, в които адресат на обидата или клеветата е длъжностно лице или представител на обществеността, поради което и съдът призна подсъдимият К. за невиновен в това да е извършил описаното престъпление по отношение на частния тъжител в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му, поради което подсъдимият бе оправдан в тази част на повдигнатото срещу него обвинение.

Предвид обстоятелството, че престъплението клевета може да бъде извършено при две форми на изпълнителното деяние разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление, като според разпоредбата на чл.147, ал.1 от НК двете форми могат да бъдат осъществени при условия на алтернативност, а клеветническите изявления от страна на подсъдимия К. представляват именно приписване от подсъдимия на престъпление, извършено от частния тъжител, то подсъдимият бе признат за невиновен да е извършил престъплението при първата форма на изпълнително деяние 4 разгласяване на позорни обстоятелства, поради което съдът го оправда и в тази част на повдигнатото срещу него обвинение.