Разпореждане № 116227 от 21.09.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 43504/2023
- Вид
- Разпореждане № 116227
- Подписан
- 21.09.2023
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 178, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 116227 гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20231110143504 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], чрез адв. Г. Х., с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. С. Я. и длъжника Р. Й. П. - при условията на солидарна отговорност помежду им за следните суми: 4 500 лева - частична претенция от сумата от 14 749,26 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № [№] от 30.03.2012 г., анекс № 1 от 03.04.2012 г. и анекс № 2 от 15.10.2013 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2023 г. до изплащане на вземането, 634,93 лева представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 20.07.2023 г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на 102,70 лева и за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в размер от 180 лева.
Съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлена в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 180 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, като съображенията за този извод са следните:
Процесното заявление е подадено от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], чрез адв. Г. Х., като към заявлението е приложено пълномощно за учредена в полза на адв. Х. представителна власт спрямо заявителя, в т. ч. с правото да изготвя, подписва и подава заявления за издаване на заповеди за изпълнения за вземания на [фирма]. Представени са фактура № [№]/06.07.2023 г., издадена от [фирма] с получател адв. Г. Х., с посочено основание: възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по събиране на вземания, сключен с дружеството на 14.06.2021 г. Вписани са конкретните заявления, в т. ч. с посочване на името на длъжника по настоящото дело М. С. Я. . В частта относно сумата, за която е издадена фактурата и банковата сметка, по която е преведена, полетата в документа за зачертани по начин, непозволяващ прочитането им. Към заявлението е приложено и платежно нареждане от 06.07.2023 г. с посочен получател: адв. Г. Х. и наредител [фирма], с посочено основание за превода: „ф-ра № [№]/06.07.2023 г.“ отново със зачертаване на преведената сума.
При анализ на така представените доказателства, преценявайки ги по реда на чл. 178, ал. 2 ГПК, съдът намира, че по делото, от страна на заявителя е останало недоказано реалното извършване на посочения разход, а именно заплатено в полза на адв. Х. адвокатско възнаграждение. Представените документи са нечетливи, като от същите не може да се 1 направи извод относно превода на конкретна сума в полза на пълномощника на страната.
Наред с това, остава неясен и конкретно уговорения размер на дължимото възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело, тъй като във фактурата е цитиран договор за правна защита и съдействие по събиране на вземания, сключен с дружеството на 14.06.2021 г., който не е представен по делото. Същевременно са изброени заповедни производства срещу различни длъжници и по начина, по който е оформен документа остава неясно каква конкретно е дължимата сума за осъществената правна защита и съдействие в настоящото производство. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане по правилата на чл. 78 ГПК подлежат само тези разноски, за които страните са доказали, че са извършени. В мотивите на решението изрично е посочено, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая, от приложените към заявлението документи не може да се установи, че е уговорена и платена конкретна парична сума, респ., че се касае именно за уговорено между страните в конкретен размер адвокатско възнаграждение във връзка с подаването на заявление срещу длъжника М. Я..
Ето защо, искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сторените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма], с ЕИК: [ЕИК], чрез адв. Г. Х., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. С. Я. и срещу длъжника Р. Й. П. - при условията на солидарна отговорност помежду им за вземането в размер на сумата от 180 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2