Решение № 160 от 04.07.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Плевен, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙ.

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Д. К. М. К. Цв. Я. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600099 по описа за 2024 година

С присъда № 164/7.ХІІ.2023 г. постановена по НОХД № 2048/2023 г.

Плевенски районен съд е признал подсъдимия Н. Й. М. за виновен в това, че на 30.Х.2021 г. в землището на с. ***, област П., не положил достатъчно грижи за гръбначно животно – кон, което се намирало под негов надзор, в резултат на което на същата дата е последвала смъртта на Й. Г. Й. от с. *, Л. област, поради което и на основание чл. 325в, ал. ІІ, във връзка с ал. І, чл. 58а, ал. ІV, във връзка с чл. 55, ал. І, т. 2, б . „Б“ от НК му е наложил наказание „пробация“ с прилагане на „задължителна регистрация по настоящ адрес“ 2 пъти седмично за срок от 2 /две/ години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2 /две/ години и „безвъзмезден труд“ за срок от 2 /две/ години по 100 часа годишно.

Недоволни от така постановената присъдата са останали частните обвинители, които в законоустановения срок я обжалват пред настоящата инстанция чрез своя процесуален представител. Във депозираните две 1 въззивни жалби са изложени доводи, касаещи обосноваността и правилността на присъдата. Твърди се, че постановяването на присъдата от страна на първоинстанционния съд неправилно е приложил материалния закон.

Неправилно от страна на първоинстанционният съд е било прието при постановяване на присъдата, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко спрямо степента на обществена опасност на конкретното деяние и дееца. Излагат се доводи, че от събраните по досъдебното производство доказателства не може да бъде направен такъв извод.

Предвид изложеното въззивните жалбоподатели молят съда да измени обжалваната присъдата, като наложи наказание „лишаване от свобода“ към средния размер, който да бъде редуциран според разпоредбите на чл. 58а от НК. Направено е искане също така да бъде наложена на М. и наказание „глоба“ към средния размер.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание е изразил становище, че въззивните жалби са неоснователни, а постановената присъда е правилна и законосъобразна, поради което е направил искане същата да бъде потвърдена.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивните жалби са основателни.

Съгласно чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. ІІІ чл. 107, ал. ІІІ и чл. 305, ал. III от НПК, съдът е задължен да направи внимателна проверка за всички събрани доказателства, след което вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Освен това в мотивите, следва да посочи какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали, след което въз основа на анализа на фактите по делото, да посочи какви са правните съображения при решаване на въпросите, така както са посочени в чл. 301, ал. I от НПК. За да изпълни тези си задължения, съдът трябва да проведе съдебно следствие по начин, които осигурява всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното 2 съблюдаване на процесуалните правила, относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Само по този начин ще се гарантират и процесуалните права на страните в процеса.

При извършване на въззивна проверка на обжалваната присъда, от нейната обстоятелствената част се установи, че при нейното постановяване първоинстанционният съд не е спазил процедурата на провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава ХХVІІ о т НПК. С определение от 7.ХІІ.2023 г. (л.53 от НОХД № 2048/23 г.) районният съд е приел, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства и поради това дал ход на делото при условията на съкратено съдебно следствие.

В цитирания съдебен акт липсват каквито и да са мотиви в подкрепа на извода на решаващия съд относно наличието на визираните в чл.371 т.2 НПК и чл.372 ал.4 НПК предпоставки - признание на фактите по обвинителния акт, съчетано със съгласието да не се събират доказателства за тези факти и обоснованост на самопризнанието от приобщените в досъдебното производство доказателства. Според ТР № 1/6.ІV.2009 г на ОСНК на ВКС липсата на мотиви в определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.372 ал. ІV от НПК обуславя в значителна степен наличието на абсолютното процесуално нарушение по смисъла н а чл.348, ал. ІІІ, т. 2 , пр. 1 от НПК, не само защото по силата на чл.34 от НПК всеки съдебен акт следва да бъде аргументиран, но и защото обсъжданото определение е неразделна част от мотивите към постановената по реда на съкратеното съдебно следствие присъда, тъй като очертава кръга от доказателствени източници, които са на разположение на решаващия съдебен орган за изясняване на обективната истина по делото.

Като последица от така констатирания процесуален порок в постановеното по реда на чл. 372, ал. ІV от НПК определение, мотивите към присъдата на окръжния съд също се характеризират с формалност, с липса на надлежен доказателствен анализ, който е заменен с декларативни изводи за еднопосочност, непротиворечивост и логичност на гласните доказателствени източници, както и с невярна констатация за изградена фактическа обстановка въз основа на показания на свидетелите разпитани в досъдебното производство. Внимателният прочит на показанията на разпитаните на 3 досъдебното производство свидетели, на които Районен съд гр. Плевен се е позовал на основание чл.373, ал. ІІІ от НПК сочи, че подсъдимият М. е отглеждал животни – крави, кози, коне без да спазва изискванията на съответните закони. Но при постановяване на присъдата от страна на съда не са били анализирани и съпоставени показанията на свидетелите Валя Василева Маринова,

Емил Валев Василев, както и показанията на подсъдимия. М. твърди, че коня го е подарил на сина си Емил, когато животното е било на възраст3 /три/ месеца, а когато е станало произшествието кобилата е била на възраст 2 /две/ години и половина. Подсъдимият, както и свидетелите Е. В. и В. М. заявяват, че за коня се е грижил Е. В.. Фактите, които са изведени от показанията на Е. В., В. М. и подсъдимия М. установяват наличието на възможна липса на съществен елемент от обективна страна на престъплението по чл. 325в, ал. ІІ, във връзка с ал. І от НК. Не е обсъдена от страна на решаващия съд и експертизата установяваща мястото на удара между коня и автомобила. Следва да се отбележи, че процесуалната позиция на подсъдимия да признае фактите, описани в обвинителния акт и обосноваващи предпоставките за ангажиране на наказателната му отговорност за осъществяване на конкретен престъпен състав, няма за задължителна последица разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие, а е необходимо към това волеизявление да се надгради преценката на решаващия съд за доказателствена подкрепеност на направеното признание на фактите. Имайки в предвид горе изложените съображения от въззивната инстанция се установява, че от страна на първоинстанционния съд не е извършена такава преценка на доказателствата подкрепящи признатите от подсъдимия факти.

Ако такава преценка не се обосновава от събраните на досъдебното производство доказателствени материали, то не са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на чл. 372, ал. ІV, във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК. Няма съмнение, че и при провеждане на обсъжданата диференцирана процедура е възможно оправдаване на подсъдимото лице – ако описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия факти изобщо не осъществяват престъпен състав. Само че това положение би било налице само ако признатите фактически положения са подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства, и правната оценка на тези факти сочи на липса на осъществен престъпен състав. Изискването за подкрепеност 4 на направеното от подсъдимото лице признание на фактите по обвинението е условие, без което не може да се проведе законосъобразно съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК и тази процедура е недопустима, ако даже и част от обвинителните факти са доказателствено необезпечени. Ако събраните на досъдебното производство доказателствени материали са противоречиви или не подкрепят изложената фактология, макар и само в определена част, е налице пречка за провеждане на диференцирана процедура.

Имайки в предвид горе изложените съображения от въззивната инстанция се установява, че от страна на първоинстанционния съд не е извършена такава преценка на доказателствата подкрепящи признатите от подсъдимия факти.

Допуснатото съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, поради което присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА присъда № 164/7.ХІІ.202 3 г. постановена по НОХД № 2048/2023 г. Плевенски районен съд като неправилна и незаконосъобразна.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението нe подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5