Решение № 3616 от 15.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3616 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330119706 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Арива Травъл“ ЕООД, ЕИК 203653147 против „Частна транспортна агенция – 2 „Васил Левски““ ЕООД, ЕИК 115281643, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен неформален договор от 01.04.2024 г. за извършване на транспортна услуга за превоз на екскурзианти до Р. С. в периода 12-14 април 2024 г., по който била платена сумата от 2550 лева авансово от уговореното възнаграждение, за което била издадена фактура № 687/02.04.2024 г. Въпреки настъпване на падежа за изпълнение на задължението на ответника да осъществи транспортната услуга в посочения период, такова не било предприето, поради което планираната екскурзия не била осъществена. Твърди договорът да е развален по вина на ответника, поради неизпълнение, за което управителят на дружеството бил уведомен на 14.04.2024 г. по телефона, а впоследствие и на място в с. Ц.. Платеният аванс подлежал на връщане, но въпреки отправените покани към ответника, последният отказал да възстанови получената сума.

За сумата ищецът се снабдил със Заповед по чл. 410 ГПК № 7760/14.09.2024 г. по ч.гр.д. № 10925/24 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на уст. иск. Моли за 1 уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 21.06.2024 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор. В осз оспорва и твърди, че има право да задържи сумата, т.к. друг транспорт не му бил платен, макар извършен, при което моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже – наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договора за извършване на транспортна услуга за превоз на екскурзианти до Р. С. в периода 12-14 април 2024 г.; плащане на уговорения аванс; отправяне на изявление за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на ответника да осъществи транспортната услуга в посочения период.

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи – точно изпълнение на задълженията по договора, за което е получил авансовото плащане, респ. наличието на основание за задържане на претендираната сума.

При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

Правоотношението между страните относно твърдяната транспортна услуга по неформалния договор от 01.04.2024 г. за превоз на екскурзианти до Р. С. в периода 1214 април 2024 г., с платена сумата от 2550 лева авансово от уговореното възнаграждение, за което е издадена фактура № 687/02.04.2024 г. – са все факти, които не се оспорват от страните, в частност – ответника.

Фактурата съдържа всички необходими реквизити и индивидуализиращи белези на твърдяното правоотношение, в т.ч. и подпис на ответника – тоест съдържа и признание за неизгодните за него факти. Че сумата по нея като авансово плащане за екскурзията, е платена, също не е спорно, а и се установява от представеното и платежно /л.5/ с посочено конкретно основание.

От своя страна и въпреки разпредЕ.та док. тежест, ответникът не доказва да е извършил възложената му услуга, въпреки предплащането й, като не установява и конкретни свои възражения – същата да не е осъществена, поради виновно поведение на ищеца. Няма доказателства за подобно недобросъвестно и препятстващо изпълнението на задълженията поведение на ищеца.

Ето защо и искът е доказан по основание и размер и сумата подлежи на връщане.

За пълнота и относно въведеното в осз възражение. По естеството си представлява такова за прихващане. Преклудирано е, т.к. не е въведено в преклузивния срок по чл. 131 ГПК и принципно не подлежи на обсъждане по същество. Би могло обаче да се посочи, че дори при различно становище, е неоснователно и недоказано.

2

Указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК, не са изпълнени, като няма ангажирани годни и конкретни доказателства с ясни параметри за самото правоотношение, по което се твърди ответникът да е изправна страна, да е изпълнил екскурзията, която обаче да не му е платена. В тази връзка, показанията на разпитания от него свидетел А.Д., не се ценят с висока док. стойност и сами по себе си, анализирани в детайли и спрямо останалите събрани доказателства, не установяват и конкретно въведени от страната твърдения. Самите показания са лишени от фактология и подробности – присъствал на среща относно уговорки за С., но не помни нито един елемент на разбирателството по въпроса – дата, цена, срок. За пътуването до М. отново не е категоричен в никакъв аспект, като всичко научено – вкл., че е осъществено по искане на ищеца, знае от ответника, тоест – не възпроизвежда собствени впечатления за възприети факти. Не става ясно по каква причина, към сочения времеви период 3-5.04 се е стигнало до това пътуване и вече е било известно, че процесният транспорт до С. е отпаднал, при положение, че го е следвал във времето. Отделно, отново не е наясно с уговорки за цени, плащане, срок. Налице е и друго противоречие в показанията му относно фактурите – поддържа да е видял в кочана на фактурите тази за К., издадена след тази за С. /макар за последната първоначално да поддържа, че не я е виждал/. А видно от събраните писмени доказателства е точно обратното – анулираната фактура за М. е издадена преди тази за С. - с № 686/02.04.2024 г., , а процесната – подписана за ответника - 687/02.04.2024 г.

Предвид горното и като прецени показанията на свидетеля, вкл. по реда на чл.

172 ГПК, намира, че същите не са ясни, конкретни, последователни и възпроизвеждащи лични възприятия по релевантни за спора факти, поради което и не ги цени с док. стойност, така щото да установят пълно и главно възражението на ответника за такова друго налично правоотношение между страните, по което същият да е изправна страна, а ищецът – не, откъм плащане на възнаграждение – отново в същия размер, като процесния, за да се приеме, че страната е изпълнила изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК относно установяване по несъмнен начин на заявени твърдения и възражения.

Отделно следва да се има предвид, че не се установява анулираната фактура да е била осчетоводена от страна на ищеца, като същата не съдържа и негов подпис, за да се обсъжда нейната док. стойност откъм параметри на правоотношение и значение за процеса.

Поради изложеното, съдът не приема, че ответникът установява твърдяното право да задържи получената сума, нито доказва да е изправна страна в правоотношението и да е извършил услугата, за която е получил плащане. С исковата молба се претендират последиците на разваления договор, като доп. срок за изпълнение не е необходим, т.к. уговореният срок за екскурзията е бил точен и след него, за ищеца липсва интерес от изпълнение.

С оглед изложеното и доколкото не се установи изпълнение на поетите задължения, респ. за наличието на основание за задържане на платеното от ищеца авансово възнаграждение, за последния е възникнало правото да инициира разваляне на договора. Предпоставките на чл. 87, ал. 1 ЗЗД са налице.

Съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на претенцията са доказани, поради което ответникът дължи връщане на претендираната сума от 2550 лева /1303,79 евро/. Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, 3 ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представен списък по чл.

80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 51 лева – ДТ; 400 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС, като следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /51 лв. – ДТ и 400 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото, не е направено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Частна транспортна агенция – 2 „Васил Левски“ ЕООД, ЕИК 115281643 ДЪЛЖИ на „Арива Травъл“ ЕООД, ЕИК 203653147 следните суми: 1303,79 евро /2550 лева/ - главница, представляваща подлежаща на връщане авансово платена сума по развален неформален договор от 01.04.2024 г. за извършване на транспортна услуга за превоз на екскурзианти до Р. С. за което е издадена фактура № 687/02.04.2024 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 21.06.2024 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 7760/14.09.2024 г. по ч.гр.д. № 10925/24 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „Частна транспортна агенция – 2 „Васил Левски“ ЕООД, ЕИК 115281643, със седалище и адрес на управление: с. Ц., общ. Марица, обл. Пловдив, ул.

„Божил Ходжев“ № 13б, да плати на „Арива Травъл“ ЕООД, ЕИК 203653147, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Мусала“ № 6, ет.5, ап. 10, следните суми: 230,59 евро /двеста и тридесет евро и петдесет и девет цента/ – разноски за настоящото производство и 230,59 евро /двеста и тридесет евро и петдесет и девет цента/ – разноски по ч.гр.д. № 10925/24 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4