Решение № 4888 от 25.09.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4888 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100508679 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „С.“ ЕООД, представлявано от Ю.М.Х., чрез адв. Р. К., с която се обжалва извършено по по изп. дело № 2238440400782 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 изпълнително действие - въвод във владение на недвижим имот, обективиран в съставения Протокол за въвод във владение от 09.06.2023 г. В жалбата се сочи, че жалбоподателя има качеството на длъжник в изпълнителното производство и считайки, че неправомерно е отстранен от недвижимия имот обосновава правен интерес от обжалване на горепосоченото изпълнително действие по чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК. Излага съображения, че до извършване на обжалваното действие по въвода не са му връчвани книжа по изпълнителното дело, в това число покана за доброволно изпълнение, нито е призован лично или чрез пълномощник за процесния въвод.

Поддържа да е допуснато процесуално нарушение, доколкото не е призован и по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Сочи, че в съставения протокол за въвод във владение не са подробно описани вещите, находящи се в имота. Отправя искане за отмяна на незаконосъобразното изпълнително действие. Заявява особено искане за спиране на действията по изпълнителното дело.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК от взискателя Е.С.М. е постъпило възражение, с което оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Излага подробни съображения в подкрепа на становището за законосъобразност на извършените от ЧСИ действия по изпълнението. Моли на жалбоподателя да бъдат възложени разноските по делото.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с 1 доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Изпълнително дело № 20238440400782, по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 при КЧСИ, е образувано на 16.03.2023 г. по молба на взискателя Е.С.М., въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2022 г. по гр. д. № 13312/2021 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав. По силата на последния длъжникът „С.“ ЕООД, ЕИК ******* е осъден да опразни магазин № 1 с идентификатор ***, с площ от 253,71 кв.м. и с адрес гр. София, ж.к. „******* ниво партер, заедно със складово помещение, находящо се в сутерена на сградата на кота – 3,30 м. и да предаде фактическата власт върху този обект на Е.М.. В молбата е посочен способ за изпълнение – въвод във владение.

Изготвена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 12009/17.03.2023г. до длъжника „С.“ ЕООД, с която е насрочен въвод във владение на процесния имот за 21.04.2023 г. Връчителят е посетил адреса на дружеството двукратно, като е отбелязал, че не открива офис или представител на дружеството; нямало табели. С разпореждане от 03.04.2023 г. ЧСИ Я. е приел, че ПДИ е редовно връчена на длъжника по реда на чл.

50, ал. 2 ГПК на 27.03.2023 г. На посочената дата съдебният изпълнител разпорежда да се изпрати ПДИ и на посочената в ТР електронна поща и данъчен адрес, като връчването на електронна поща е неуспешно.

С разпореждане от 29.03.2023 г. НАП е присъединена като взискател по делото.

На 20.04.2023 г. по изпълнителното дело е депозирано от взискателя искане за отмяна на насочения за 21.04.2023 г. въвод във владение.

На същата дата на електронната поща на ЧСИ Я. е постъпила молба от длъжника „С.“ ЕООД, чрез адв. Б.Г. за пренасрочване на изпълнителните действия насрочени за 21.04.2023 г. Посочено е, че доверителят му е предприел действия за освобождаване на помещението. Към молбата е приложено пълномощно от 19.04.2023г., от което е видно, че Ю.М.Х., като едноличен собственик и представляващ „С.“ ЕООД упълномощава Б.Г. – САК да представлява дружеството пред съд, съдебни изпълнители и др. да подава молби по съдебно изпълнителни дела и навсякъде, където това се наложи; да извършва всякакви процесуални действия по реда на ГПК, АПК и НПК.

С разпореждане от 20.04.2023 г. ЧСИ е отменил въвода, за което е разпоредил уведомяване на пълномощника на длъжника.

С молба от 17.05.2023 г. взискателят Е.М. е поискала ЧСИ да насрочи нова дата за въвод по образуваното изпълнително дело.

На 19.05.2023 г. на длъжника „С.“ ЕООД е връчена ПДИ с изх. № 22007/18.05.2023 г. на адреса на кантората на адв. Г. (чрез адвокатски сътрудник) с указана датата на насрочения за 09.06.2023г. въвод във владение.

На 06.06.2023 г. адресът на длъжника на ул. „******* е посетен от призовкар за връчване покана за принудително изпълнение с изх. № 25034/06.06.2023 г. по горното изпълнително дело, с което последният е уведомен, че ЧСИ пристъпва съм принудително изпълнение като на 09.06.2023 г. ще извърши въвод във владение на процесния имот. Връчителят е отбелязал, че на посетения адрес не е открит офис или представител на дружеството „С.“ ЕООД. Нямало поставени табели за офис или обект.

На 07.06.2023г. по делото е депозирано уведомление от длъжника, чрез пълномощника адв. Р. К., с което отправя искане за отсрочване на въвода за дата след 2

23.06.2023г. Изтъкват се съображения, че представляващият дружеството отсъства от страната и не би могъл да присъства на въвода. Заявява се готовност след посочената дата да бъде оказано пълно съдействие за привеждането в изпълнение на посочения в ПДИ с изх. № 22007/18.05.2023 г. изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 13312/2021 г. по описа на СГС и за извършване на въвод във владение на посочения имот. Към молбата е приложена ПДИ с изх. 22007/18.05.2023 г.

С разпореждане от 07.06.2023 г. ЧСИ Я. е оставил без уважение молбата на длъжника, за което последният е бил уведомен по телефона на 08.06.2023г., съгласно протокол за проведен разговор. От същия е видно, че процесуалният представител на длъжника адв. К. е информирала, че няма да присъства на въвода.

На 07.06.2023г. на 09 РУ-СДВР е връчено искане за оказване на съдействие при извършването на насрочения за 09.06.2023 г. въвод във владение по изп. дело № 782/2023 г.

С протокол за въвод във владение от 09.06.2023 г. на основание чл. 522 ГПК е отнето от длъжника и предадено на взискателя владението на недвижим имот -магазин № 1 с идентификатор ***, с площ от 253,71 кв.м. и с адрес гр. София, ж.к.

„******* ниво партер, заедно със складово помещение, находящо се в сутерена на сградата на кота – 3,30 м. Протоколът е подписан от ПЧСИ Н. и взискателя Е.М.. В същия е отбелязано, че длъжникът е редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Присъства и представител на националната полиция. В протокола подробно са описани и заснети намерените в имота движими вещи, като снимките са приложени към протокола за въвод. За пазач на вещите е назначен взискателя Е.М. за срок от три седмици от датата на въвода.

На основание молба от 09.06.2023г. адв. К. е получила препис от изготвения протокол за въвод на същата дата, като изрично е отбелязала, че е уведомена, че няма да получи снимките към него, тъй като не са изготвени.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – изпълнително действие за отстраняване на длъжника от имот, предвид което с оглед заявените твърдения е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК, длъжникът може да обжалва отстраняването си от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Тази разпоредба се отнася за хипотезата на чл. 522 ГПК за въвод във владение на лицето, на което е присъден имот, респективно при доброволно или принудително отстраняване на длъжника от него. В конкретния случай принудителните действия спрямо длъжника са на основание влязло в сила съдебно решение, за което свидетелстват приложените по делото доказателства.

Предмет на проверката, осъществявана от съда е процесуалната законосъобразност на извършеното изпълнително действие - въвод във владение, съгласно протокол от 09.06.2023 г., за което действие чл. 522, ал. 1, изр. 2 ГПК изисква длъжникът да бъде уведомен за датата и часа на провеждането му.

Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК връчването на съобщения на търговци и юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, а по силата на чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец е 3 последният посочен в регистъра адрес. По изрично разпореждане на закона – чл. 50, ал. 4 ГПК, връчването чрез залепване на уведомление се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, при спазването обаче не на общите предпоставки по чл. 47, ал. 1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК. В настоящия случай в разписката за връчване на поканата за доброволно изпълнение е отбелязано, че на адреса, вписан в търговския регистър като седалище и адрес на управление на дружеството – гр.

София, ул. „*******, не е открит офис или представител на дружеството, няма и табели.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните доказателства безспорно се установява, че длъжникът е редовно уведомен за образуването на изп. дело № 782/2023 г. описа на ЧСИ С.Я. по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, доколкото на посочения в ТР адрес не е намерен офис на дружеството. Последното изключва хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК за връчване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване, тъй като разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК предпоставя поставяне на уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК само в случаите на невъзможен достъп до иначе налична на адреса канцелария на търговското дружество или неоткриването на лице, съгласно да получи призовката, но при безспорно обитаване на адреса от дружеството. При липса на офис на търговското дружество на адреса по седалището му (независимо дали изобщо се е помещавало на същия или последващо го е напуснало), какъвто е настоящият случай, поставянето на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК е лишено от логика (в този смисъл Решение № 256 по т.д. № 429/2017г. на ВКС, II Т.О., Решение № 48 по т.д. № 1158/2014 г. на I Т.О., Решение по гр.д. № 966/2021 г. на ВКС, IIТО). Следователно като е приел редовно уведомяване на длъжника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК ЧСИ не е нарушил процесуалните правила, респективно правото на защита на длъжника не е накърнено.

Ето защо, съдът намира, че поканата за доброволно изпълнение е надлежно връчена на длъжника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, при наличие на обстоятелствата, обосноваващи този начин на връчване.

Предвид горното неоснователни са доводите на длъжника относно липсата на призоваване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Следва да се посочи, че длъжникът е дружество и за него в процесуалния закон е предвиден друг ред за връчване на съобщения и призовки - разпоредбата на чл. 50 ГПК.

Противно на изложеното в жалбата съдът приема, че жалбоподателят е бил редовно уведомен за извършения опис, доколкото ПДИ от 18.05.2023г. е връчена на „С.“ ЕООД на адреса на кантората на адв. Г., а и същата съдържа информация относно датата и часа на извършването му. От данните по делото се установява, че последният е процесуален представител на длъжника по делото, съгласно приложеното пълномощно към молбата от 20.04.2023г. за отлагане на въвода, насрочен за 21.04.2023 г. Не са ангажирани доказателства от жалбоподателя, от които да се направи извод, че пълномощното на адв. Г. е оттеглено, респективно, че същият не е бил овластен да получава съобщения като пълномощник на длъжника.

Следователно, връчената на 18.05.2023 г. ПДИ на адв. Г. има последиците на връчване на съобщение за извършване на въвода като принудително действие, тъй като съдържа посочване на датата и часа на извършването му. В подкрепа на последното е и искането на длъжника от 07.06.2023г. за отсрочване на въвода, към което е приложена посочената ПДИ от 18.05.2023г., получена от дружеството на адреса на кантората на адв. Г.. Връчването на призовка за принудително изпълнение на адреса дружеството на 06.06.2023 г. също следва да бъде прието за редовно по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК по изложените по-горе съображения. Ето защо не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че не е бил уведомен надлежно за изпълнението, доколкото същият, 4 за да поиска отсрочване на въвода е имал знание за него. Нещо повече, в уведомлението като причина за отсрочването е посочено отсъствието от страната на представляващия дружеството, поради служебна ангажираност, но не и липсата на надлежно уведомяване за предстоящото му извършването.