Решение № 161 от 26.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Ловеч, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

П. ПЕНОВ при участието на секретаря Е. ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от П. ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500326 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 124/26.03.2024 г., по гр.д. № 1776/2022 г. на РС Ловеч, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба както следва: между П. С. П., Р.

С. П., П. К. Т., М. К. Н., П. Д. П. и Е. В. В., на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. А., Община Ловеч, ведно с построените в него сгради с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и

***, при шестнадесет дяла, от които за П. С. П., Р. С. П. по четири дяла, за П. К. Т. и М. К. Н. по два дяла, за П. Д. П. три дяла и за Е. В. В. един дял; както и между П. С. П., Р. С. П., П. К. Т., М. К. Н., П. Д. П. и Е. В. В., на поземлени имоти (земеделски земи в землището на с. А., Община Ловеч) с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и ***, при дванадесет дяла, от които за П. С. П., Р. С. П., П. К. Т. и М. К. Н. по два дяла, за П. Д. П. три дяла и за Е. В. В. един дял.

С решение № 154/11.04.2024 г., по гр.д. № 1776/2022 г. на РС Ловеч, съдът е оставил без уважение молба вх. № 3583/29.03.2024 г., подадена от П.

С. П. за поправка по реда на чл. 247 ГПК на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 124/26.03.2024 г., чрез посочване на частите на съделителите в обикновени дроби, евентуално, за допълване на решението в същия смисъл по реда на чл. 250 ГПК.

Двете решения са обжалвани от П. С. П. както следва: решение № 124/26.03.2024 г., по гр.д. № 1776/2022 г. на РС Ловеч - с въззивна жалба вх. № 4091/12.04.2024 г. на РС Ловеч и решение № 154/11.04.2024 г., по гр.д. № 1

1776/2022 г. на РС Ловеч - с допълнителна въззивна жалба вх. № 4207/16.04.2024 г. на РС Ловеч. В двете жалби се правят оплаквания за неправилност на обжалваните решения, свеждащи се до неправилно приложение на закона (чл. 344, ал. 1 ГПК), доколкото в едното от тях съдът допускайки делбата между съделителите е посочил броя на притежаваните от тях дялове, вместо да означи в обикновени дроби квотите им в съсобствеността, а в другото – осланяйки се на възприетото означение на дяловете в съсобствеността, съдът е отказал да извърши поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка, респ. да допълни решението. Във въззивните жалби е направено искане за отмяна на атакуваните съдебни решения и за постановяване на ново такова по допускане на делбата, с посочване дела на всеки от съделителите в съсобствеността като обикновена дроб.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р. С. П., в който се дава становище за неправилност на обжалваните решения, като се поддържат същите доводи относно тяхната порочност и е изведено искане до съда, идентично на направеното във въззивните жалби.

Въззивникът П. С. П. не взема участие в съдебното заседание - лично или чрез процесуален представител по пълномощие.

Въззиваемите също не вземат участие в съдебното заседание - лично или чрез процесуален представител по пълномощие.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваните решения са валидни и допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от П. С.

П. против Р. С. П., П. К. Т., М. К. Н., П. Д. П. и Е. С. Т. иск за съдебна делба на недвижими имоти, находящи се в с. А., Община Ловеч. В исковата молба се посочва, че страните са наследници на П. Т. Ц. (общ наследодател), починал на **.**.**** г., че през 1989 г. последният бил признат за собственик по наследство и давностно владение върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. А., Община Ловеч, с построените в него три жилищни и три стопански сгради и че в същата година (1989 г.) той продал на дъщеря си С. П.а ¼ ид.ч. от същия имот. В исковата молба се посочва и че през 1999 г. на наследниците на П. Т.

Ц. е възстановено по плана за разпределение за землището на с. А., Община Ловеч правото на собственост върху девет земеделски земи. От ищеца се поддържа, че между страните е налице съсобственост върху съответните имоти при квоти, както следва: по 2 /8 ид.ч. за П. С. П. и за Р. С. П. и по 1/8 ид.ч. за П. К. Т., за М. К. Н., за П. Д. П. и за Е. С. Т. от правото на собственост върху поземления имот идентификатор ***, с построените в него три жилищни и три стопански сгради; и по 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху земеделските земи.

В хода на производството Е. С. Т. е починала (на **.**.**** г.) и е заместена от П. Д. П. (неин син) и Е. В. (нейна внучка).

С едното от обжалваните решения (№ 124/26.03.2024 г.) съдът допуснал съдебната делба между съделителите относно поисканите недвижими имоти, определяйки участието им в съсобствеността в дялове, вместо по квоти, а с 2 другото (решение № 154/11.04.2024 г.), съдът отказал извършване на поправка по реда на чл. 247 ГПК на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 124/26.03.2024 г., чрез посочване на частите на съделителите в обикновени дроби, евентуално, за допълване на решението в същия смисъл по реда на чл. 250 ГПК.

Предвид извода за допустимост на обжалваните съдебни решения, съдът следва да провери тяхната правилност по оплакванията, посочени във всяка от въззивните жалби (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за наследници изх. № 3025/01.11.2022 г. на Община Ловеч се установява, че П. Т. Ц. е починал на **.**.**** г. и че негови наследници по закон са Д. П. Т. (син), К. П. Т. (син) и С. П. А. С. (дъщеря). От същото удостоверение се установява, че С. П. А. С. е починала на **.**.**** г. и оставила наследници по закон П. С. П. и Р. С. П. (нейни деца), че К. П. Т. е починал на **.**.**** г. и оставил за свои наследници Т.П. Т. (съпруга, починала на **.**.**** г.) и П. К. Т. и М. К. Н. (негови дъщери), както и че Д.

П. Т. е починал на **.**.**** г. и оставил за свои наследници Е. С. Т. (съпруга) и П. Д. П. (син). От удостоверение за наследници изх. № 17794/10.11.2023 г. на Столична Община се установява, че Е. С. Т. е починала на **.**.**** г. и оставила за свои наследници П. Д. П. (син) и Е. В. В. (внучка, по заместване на сина й от предходен брак В. В. Й., починал на **.**.**** г.).

През 1989 г. П. Т. Ц. е признат за собственик по давност и наследство върху дворно място, находящо се в с. А., Ловешка област, с пространство 3200 кв.м, представляващо парцел V, пл. № 373, в квартал 46 по регулационния план на селото, заедно с находящите се в него паянтова жилищна сграда, стопански постройки и други подобрения, при граници: наследници на Т. М., река, улица, И. П. К., което се установява от приетия нотариален акт за собственост № 157, том V, дело № 1160/1989 г. на Районен съд Ловеч.

С договор за продажба, извършен на 29.12.1989 г. с нотариален акт № 68, том V, дело № 1796/1989 г. на Районен съд Ловеч, П. Т. Ц. прехвърлил на дъщеря си С. П.а С. ¼ ид.ч. от правото на собственост върху същото дворно място и находящите се в него сгради.

Установява се от приетата скица № 15-1271681/01.11.2022 г., издадена от СГКК – Ловеч, че по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. А., Община Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-45/18.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 03.08.2021 г., дворното място съставлява поземлени имот с идентификатор ***, а на сградите в него: сграда с идентификатор *** (жилищна, еднофамилна), сграда с идентификатор *** (жилищна, еднофамилна), сграда с идентификатор *** (жилищна, еднофамилна), сграда с идентификатор *** (селскостопанска), сграда с идентификатор *** (селскостопанска) и сграда с идентификатор *** (селскостопанска).

С решение № 357/16.07.1999 г. на Общинска служба по земеделие гр.

Ловеч, на наследниците на П. Т. Ц. е възстановено правото на собственост върху земеделски земи по плана за земеразделяне в землището на с. А., Община Ловеч, както следва: 1. Нива от 0.799 дка, пета категория, местност 3

„К.“, имот № 166009 по плана за земеразделяне; 2. Използв. ливада от 0.101 дка, четвърта категория, местност „Б.“, имот № 168016 по плана за земеразделяне; 3. Нива от 0.799 дка, пета категория, местност „А.“, имот № 178001 по плана за земеразделяне; 4. Нива от 3.199 дка, шеста категория, местност „Б.О.“, имот № 181035 по плана за земеразделяне; 5. Нива от 1.003 дка, пета категория, местност „А.“, имот № 183040 по плана за земеразделяне;

6. Използв. ливада от 1.005 дка, шеста категория, местност „С.“, имот № 211008 по плана за земеразделяне; 7. Използв. ливада от 1.100 дка, пета категория, местност „А.“, имот № 224005 по плана за земеразделяне.

С решение № 364/13.09.1999 г. на Общинска служба по земеделие гр.

Ловеч, на наследниците на П. Т. Ц. е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. А., Община Ловеч, както следва: 1. Нива от 0.400 дка, четвърта категория, местност „К.“, имот № 136008 по картата на землището; 2. Използв. ливада от 0.852 дка, шеста категория, местност „Л.“, имот № 161046 по картата на землището.

Установява се от приетите скици и удостоверения за характеристики на поземлен имот издадени от СГКК – Ловеч, че означените в тях земеделски земи са идентични на тези, по всяко от двете решения на ОСЗ Ловеч, както следва: поземлен имот с идентификатор *** – на Нива от 0.799 дка, местност „А.“, с № 178001 по плана за земеразделяне; поземлен имот с идентификатор *** – на Нива от 1.003 дка, местност „А.“, имот № 183040 по плана за земеразделяне; поземлен имот с идентификатор *** – на ливада от 1.100 дка, местност „А.“, имот № 224005 по плана за земеразделяне; поземлен имот с идентификатор *** – на ливада от 0.101 дка, местност „Б.“, имот № 168016 по плана за земеразделяне; поземлен имот с идентификатор *** – на нива от 3.199 дка, местност „Б.О.“, имот № 181035 по плана за земеразделяне; поземлен имот с идентификатор *** – на нива от 0.400 дка, местност „К.“, имот № 136008 по картата на землището; поземлен имот с идентификатор *** – на нива от 0.799 дка, местност „К.“, имот № 166009 по плана за земеразделяне; поземлен имот с идентификатор *** – на ливада от 0.852 дка, местност „Л.“, имот № 161046 по картата на землището; поземлен имот с идентификатор *** – на ливада от 1.005 дка, местност „С.“, имот № 211008 по плана за земеразделяне.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. Съдебната делба се извършва въз основа на съдебното решение по нейното допускане, с което се установява съсобственост между съделителите, върху вещите, чиято делба се иска, при съответните квоти в съсобствеността.

В случая между страните по делото е налице съсобственост върху имотите, при различни квоти в съсобствеността върху имота в урбанизираната територия от една страна, и върху земеделските земи, от друга.

Квотите в съсобствеността върху дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, и построените в него жилищни и стопански сгради, се формират по наследяване от общия наследодател П. Т. Ц. за ¾ ид.ч. от правото на собственост, тъй като приживе същият се разпоредил възмездно в полза на дъщеря си С. П.а С. с останалите ¼ ид.ч. от 4 собствеността. При това положение към момента на откриване на наследството П. Т. Ц. е притежавал ¾ ид.ч. от собствеността върху дворното място и построените върху него сгради, като след смъртта му тази част преминава поравно към неговите деца Д. П. Т., К. П. Т. и С. П. А. С., които получават по 1 /4 ид.ч. (чл. 5, ал. 1 ЗН). След смъртта на Д. П. Т. неговите 1 /4 ид.ч. преминават към сина му П. Д. П. и преживялата му съпруга Е. С. Т., които получават по 1 /8 ид.ч. (чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН). След смъртта на Е.