Решение № 674 от 15.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. В., 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20213110105968 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от КР. В. КР., ЕГН ********** с адрес гр.

В., ул. „Л.“ ** срещу П. Р. Б., иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумите както следва: 10000лева/след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 21.02.2022г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца д.п. № 112/2013г. по описа на ОДМВР- В., по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 211 пр.1 във вр. с чл.210 ал.1 т.3 пр.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, което наказателно производство е приключило с Постановление за прекратяване, влязло в законна сила на 26.04.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.04.2016г. до окончателното погасяване на задължението; 857лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, неначислена лихва от внесената парична гаранция в размер на 5000лева по д.п. № 112/2013г. по описа на ОДМВР- В., дължима за периода 29.08.2014г. до 27.07.2016г.;

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С постановление на прокурор при ВРП от 23.04.2013г. срещу ищецът било образувано д.п. № 112/2013г. по описа на ОД на МВР – В., за престъпление по чл.211 пр.1 във вр. с чл.210 ал.1 т.3 пр.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, извършено в периода 04.11.2005г.- 04.11.2006г.

Ищецът бил призован чрез майка си, тъй като по това време се намирал в Н.. С постановление от 28.07.2014г. му била наложена и забрана да напуска РБ, без да бъде уведомен по надлежен ред. На 04.08.2014г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняемо лице. Впоследствие наблюдаващия прокурор по делото му определил мярка за 1 неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000лева, която следвало да бъде внесена в срок от петнадесет дни. Ищецът подал молба за отмяната й, но с определение по ЧНД№3955/2014г. по описа на ВРС, мярката била потвърдена. Гаранцията била внесена с лични средства на ищеца от неговата майка. На 13.08.2014г. ищецът заедно със съпругата си, майка й и внукът си, се готвил да напусне страната от гр. Б. с полет за Н., където живеело семейството му и където работил по трудов договор, когато установил, че това не може да стане поради наложената му забрана. Новината го шокирала изключително, тъй като той не бил допуснат да напусне РБ, а останалите трябвало да потеглят поради ангажиментите им в Н.. За скандала научили не само пътниците и екипажа, но и стоящите хора на аерогарата по това време. Всичко това довело до нови проблеми, вкл. свързани със запазване на работното му място в чужбина.

На 14.08.2014г. ищецът подал молба за отмяна на забраната за напускане на РБ, като с постановление наблюдаващият прокурор по делото му отказал. След подадена жалба, с определение от 27.08.2014г. по ЧНД №3917/2014г. по описа на ВРС, така наложената мярка за пр. принуда била отменена.

Твърди, че отлагането на пътуването му създало дискомфорт в отношенията с най близките хора, притеснило го психически и физически, като на летището рязко вдигнал кръвно налягане, което варирало и след това. Отделно впоследствие имал проблеми във връзка със закъснението си да се яви на работа.

На 23.06.2016г. с прокурорско постановление на ВРП, нак. производство по д.п.

№112/2013г. по описа на ОД на МВР – В. било прекратено. След подадена жалба било образувано ЧНД №1229/2016г. по описа на ВРС, като съдът оставил без уважение така подадената жалба и прекратил съдебното производство. Определението влязло в законна сила на 26.04.2016г. Ищецът получил внесената гаранция след тази дата. Твърди, че разследването в досъдебната фаза продължило повече от две години било извън разумните срокове . През цялото това време бил под стрес и напрежение, обвинението му станало публично достояние и навредило на доброто му име. Изпитвал негативни чувства, страх от несправедливото обвинение и възможността да бъде осъден. Дори и след прекратяване на производството продължавал да има проблеми, тъй като при рутинна проверка установил, че има криминална регистрация, която била заличена едва след подадена от него молба до ВРП. Счита, че всички търпяни от него неимуществени вреди биха били репарирани в размер на исканата парична сума. Отделно претендира и заплащане на лихва в размер на 857лева за периода от 29.08.2014г. до 26.04.2016г. , във връзка с внесената от него парична гаранция. Счита, че тези разходи са в пряка връзка с воденото срещу него наказателно производство, поради което и репарирането им следва да бъде понесено от ответника.

Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва сочените неимуществени вреди да са резултат от увреждане причинено от негови действия по повод воденото д.п. Счита иска за неимуществени вреди за завишен по размер. Твърди, че наказателното производство е 2 приключило в разумен срок, а взетата спрямо ищеца МНО „парична гаранция“ била потвърдена и със съдебно определение. Твърди, че ищецът е направил опит да напусне страната на 13.08.2014г. без да изчака произнасяне на съда. Сочи, че заличаването на криминална полицейска регистрация е извън правомощията на ПРБ, като излага аргументи в тази насока. Възразява за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва, както и по отношение на иска, касаещ претендираните имуществени вреди.

Искането е за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на това стигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В настоящия случай се търси ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на ищеца от Прокуратурата за обвинение в извършване на престъпление, след като образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че обвинението не е доказано, на осн. чл.243 ал.1 т.2 НПК. За да бъде ангажирана отговорността на държавата задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат, т.е в причинна връзка с конкретното действие от страна на държавното обвинение, в случая - незаконното обвинение. И тъй като тези вреди не се презюмират, то те подлежат на доказване от лицето, което ги е търпяло. Отговорността е обективна, т.е вината не се изследва.

По делото са приобщени материали по д.п.№112/2013г. по описа на ОД на МВР В..

От тях се установява, че на 28.07.2014г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по д.п. №112/2013г. по описа на ОД на МВР - В. за извършено престъпление по чл. 211 пр.1 във вр. с чл.210 ал.1 т.2,т.3 пр.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за това, че през периода 04.11.2005г.-04.11.2006г., при условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне с Д.Г., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Владимир Лапинин, в качеството му на управител на „Стройинвест 2005“ ЕООД – гр. Добрич, заблуждение относно цената на закупените от дружеството имоти и с това причинил на дружеството имотна вреда в особено големи размери, като случаят е особено тежък. С привличането му в качеството на обвиняем на същата дата - 28.07.2014г. му била взета МНО „парична гаранция“, в размер на 5000лева. С определение от 29.08.2014 год. по ч.н.д. №3955/14г. на ВРС, е потвърдена взетата мярка за неотклонение по отношение на ищеца – „парична гаранция“, в размер на 5000лв.

С постановление от 28.07.2014г. наблюдаващият прокурор по д.п. №112/2013г. по описа на ОД на МВР – В. наложил на обвиняемия К. и мярка за пр. принуда - забрана да напуска пределите на РБ. без разрешение на ВРП.

С Определение от 27.08.2014г. по ч.н.д. № 3917 по описа на ВРС за 2014г. е отменена мярката за процесуална принуда по реда на чл. 68, ал.1 от НПК „Забрана за напускане пределите на РБ., наложена спрямо ищеца с постановление на прокурор при ВРП от 28.07.2014год. по д.п. № 112/2013год. по описа на ОД МВ В..

3

С Постановление от 23.02.2016 год. на Варненска районна прокуратура, е прекратено д.п. № 112/2013 год. по описа на ОД на МВР – В., водено срещу КР. В. КР. за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т.2, т.3, пр.2, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК. Отменена е и определената на К. мярка за неотклонение – „парична гаранция“, в размер на 5000 лева.

С Определение №680/15.03.2016г., постановено по ч.н.д. №1229 по описа на ВРС за 2016г., е оставена без разглеждане жалбата срещу постановлението за прекратяване.

Определението на ВРС е влязло в законна сила на 26.04.2016г.

С цел доказване твърденията на ищеца относно търпяните неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство по делото бе разпитан свидетелят Д. Г., бивш колега на ищеца. Той разказва, че ищецът е живеел в Н. и след като бил призован по повод на делото, се наложило да се върне в Б.. Впоследствие бил привлечен, като обвиняем и му била определена парична гаранция, която да внесе. Когато отново решил да се завърне в Н., защото бил на работа там, на летището в гр. Б. ищецът разбрал, че има и забрана да напуска страната. Ситуацията била изключително стресираща, доколкото ищецът бил придружаван и от други членове на неговото семейството, които обаче се наложило да заминат без него, за да не им се анулират самолетните билети. Твърди, че именно на другия ден се е видял с ищеца, който бил стресиран и търсил доктор, защото вдигнал кръвно. Знае и че ищецът е имал криминална регистрация, която е била активна няколко години и не е била заличена. Това създало и допълнително неудобства за ищеца, тъй като веднъж при съвместно пътуване с духовник – отец Георги, е спрян от полицаи, които са му казали, че има такава регистрация, въпреки че към него момент делото му било приключило. Заявява, че единствено ищецът е работил и издържал семейството си, като образуваното дело наложило той да се установи в Б. за по – дълъг период от време и съответно да смени работата си, която до този момент имал в Н.. Стресът от ситуацията се отразил негативно върху здравословното му състояние, като вследствие на тези обстоятелства повишил и кръвното си налягане.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води на извод, че в настоящия случай всички елементи от фактическия състав на правото са налице.

Безспорно е между страните, че срещу ищеца е водено досъдебно производство д.п.

№112/2013г. по описа на ОД на МВР - В., за извършено престъпление от общ характер по по чл. 211, пр. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т.2, т.3, пр.2, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, по което е бил привлечен в качеството на обвиняем, както и че впоследствие образуваното д.п. е прекратено с постановление от 23.02.2016год. на Варненска районна прокуратура, влязло в законна сила на 26.04.2016г.

По претенцията за репариране на претърпени неимуществени вреди: Обезщетението се определя в съответствие с принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД, като се държи сметка за установените по делото обстоятелства. Съобразно константната съдебна практика, съдът следва да има предвид при определяне размерът на справедливото 4 обезщетение, редица факти като: продължителността на наказателното преследване и в двете фази на процеса – досъдебна и съдебна фаза, преценка за проведено ефективно разследване в разумен срок, тежест на повдигнатото и поддържано обвинение, вид и срок на търпяна мярка за неотклонение, данните за психическото състояние и емоционални страдания и неудобства, претърпени от лицето, данните за отражението на наказателното преследване върху физическото и душевно здраве на пострадалия, начина му на живот и ценностна система, отзвука на поддържаното обвинение в обществото, семейството и близък приятелски кръг, с оглед преценката за накърняване на честта и доброто име на пострадалия. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено икономически условия на живот.