Решение № 6594 от 03.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6594 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100505116 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 240 ГПК.

Образувано е по подадена молба по чл. 240, ал. 1 ГПК с вх. № 25001610/05.02.2025 г., допълнена с молба вх. № 25002667/24.02.2025 г. на С. Г. Б. за отмяна на неприсъствено решение от 29.01.2020 г. по гр.д. № 24 553/2019 г. по описа на СРС, 28 състав.

С молба вх. № 25001610/05.02.2025 г. както и с последващата молба ответникът С. Г. Б. твърди да са налице основания за отмяна на неприсъственото решение.

Навежда, че като ответник по исковете по чл. 422 ГПК на “Топлофикация София“ ЕАД е бил ненадлежно призован за първо заседание и също така препис от исковата молба не му бил изобщо връчен по предвидените в ГПК способи. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила съдът е приел за надлежно връчването на препис от исковата молба и призовките за единственото с.з. чрез домашен от адреса по чл. 46, ал. 2 ГПК чрез лицето В.С..

Излага, че не живее в България повече от 30 години и е освободена от българско гражданство на 29.11.2000 г. с Указ на президента; че е чешки гражданин и живее в Чехия. Оспорва да има регистриран адрес в България – според справката по делото няма п.а. в България, а н.а. е в Чехия. Първоначално В.С. отказвал да приема призовки, но после приел съобщение за ответницата на 01.08.2019 г. Ответникът оспорва В.С. да е домашен от адреса, да живяла с него в едно домакинство и той да е приел съобщението със задължение да го предаде на адресата. Твърди, че той е положил подписа си в лично качество, а не със задължение да предаде книжата.

Призоваването следвало да бъде чрез неофициален раздел на ДВ.

1

В молбата от 24.02.2025 г. сочи, че Регламент № 1393/2007 г. не се прилага, когато адресът на получателя на документа, който трябва да се връчи, е неизвестен. Оспорва да е живяла някога на адреса в ж.к. “Дружба“, където са връчвани книжата.

Ответницата сочи, че живее в Чехия. Прилага писмени документи на чешки език с превод на български език, които моли да бъдат приети като доказателства.

Насрещната страна ищецът “Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор от 17.03.2025 г., с който оспорва молбата. Сочи, че искането е неоснователно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното.

Установява се, че на 29.01.2020 г. по гр. д. № 24 553/2019 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав съдът е постановил неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, като е уважил предявените от “Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Г. Б. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ.

Производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество и не проверява правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален принцип – правото на защита на страните по делото /арг. от чл. 9 и чл. 10 от ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1/. страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/. при невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл. 240, ал. 1 от ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече срокът – от връчване на неприсъственото решение. Следователно моментът на връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото на разглеждания преклузивен срок. Допустимостта на молбата п о чл. 240, ал. 1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До редовното връчване на решението срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, а ако страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за допустима. В хипотезата на чл. 240, ал. 1 от ГПК законодателят не придава на узнаването на решението правно релевантно значение. В тази хипотеза /на производство по чл. 240, 2 ал. 1 от ГПК/ течението на срока е обусловено императивно от действителното връчване на решението на страната, срещу която е постановено. В този смисъл "връчването на неприсъствено решение" не е равнозначно на "узнаване на решението" / така Определение № 550/12.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 529/2010 г., II ТО/.

В конкретния случай се установява, че постановеното неприсъствено решение не е било надлежно връчено на молителя, поради което следва да се приеме, че молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Съобщение за връчване на неприсъственото решение е връчено на молителката С. Г. Б. на 10.02.2020 г. чрез лицето В.С. на адрес в гр. София, ж.к. ****. Молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК е подадена на 05.02.2025 г.

Молбата е основателна поради това, че връчването на книжа на С. Г. Б. чрез В.С. на адрес в гр. София, ж.к. **** не съставлява надлежно връчване по ГПК.

С оглед изложените в молбата твърдения се налага изводът, че молителят се позовава на хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК – ненадлежно връчване на препис от исковата молба и на призовката за съдебното заседание.

Производството по гр.д. № 24 553/2019 г. по описа на СРС, 28 състав е образувано по подадени по чл. 422 ГПК от “Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Г.

Б. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ.

Длъжници по заявлението по чл. 410 ГПК и съответно ответници в исковото производство са С. Г. Б. и С.С. – и двамата наследници на П.М.. Последователно в хода на заповедното производство и в хода на исковото производство ищецът твърди, че адресът на длъжниците съвпада с този на процесния топлоснабден имот - гр. София, ж.к. ****. Нито един от двамата ответници обаче няма и не е имал регистиран адрес в гр. София, ж.к. ****. С.С. има регистриран адрес в ж.к. “Дружба“, но в различен блок, а молителката С. Г. Б. няма регистриран адрес в България.

Видно от приложената по исковото производство справка Б. е освободена от българско гражданство, н.а. е в Република Чехия, а п.а. е “гр. София, ж.к. Красно село“. Така посоченият п.а. с обозначаване само на жилищен комплекс и в съчетание с отбелязването за освобождаване от българско гражданство водят на извода, че относно Б. липсва регистриран адрес в страната. При това положение връчването е следвало да се осъществи или на адрес в Чехия чрез съдебна поръчка по Регламент или с обратна разписка /ако такъв адрес е известен/, или по чл. 48 ГПК.

Вместо това е изпратена първа призовка за връчване на исковата молба за отговор на Б. на адреса на топлоснабдения имот - гр. София, ж.к. ****. Същата се е върнала в цялост, невръчена, с отбелязване, че лицето В.С. дава сведения, че Б. живее в чужбина.

Въпреки това съобщение отново е изпратено до този адрес и този път същото това лице В.С. е приело съобщението за Б.. В призовката, приета на 01.08.2019 г., не е отбелязано, че В. С. като пълнолетен от домашните се задължава да предаде съобщението на адресата. По същия начин – на този адрес, чрез В. С., е формално призована Б. за първо с.з. По този начин й е връчено и решението.

Установява се от справката от ГРАО / приложена в първоинстанционното дело/ и от приложените към молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК документи, че С. Б. е родена в Петрич, България, но считано от 29.11.2000 г. е освободена от българско гражданство с Указ на Президента. Видно от удостоверение от 10.04.2001 г. то тя е 3 придобила чешко гражданство. Съгласно удостоверение за брак Б. е омъжена за чех считано от 1991 г., като бракът е сключен в Чехия, Мости у Яблункова. Представен е и заверен препис с превод от чешка лична карта на Б., издадена на 09.06.2021 г.

Следователно безпротиворечиво се установява от писмените доказателства по делото, вкл. и от справка ГРАО, че ответникът С. Б. не е имала към момента на връчване на исковата молба и на призовките регистриран адрес в България, като същата е освободена от българско гражданство и живее в Чехия от 1991 г. В този смисъл са и сведенията на лицето от топлоснабдения имот В. С., който при първото неуспешно връчване сам е посочил пред връчителя, че на адреса не живее ответницата, която от години е в чужбина. Поради това връчването на книжа на ответницата Б. чрез В. С. като домашен от адреса е ненадлежно. Не съществуват данни по делото Б. да е обитавала някога този адрес /на топлоснабдения имот/, нито е била регистрирана на него, нито В. С. е домашен от адреса, нито последният се е задължил да предаде книжата на адресата. Видно от справката ГРАО то към момента на връчване на исковата молба за отговор С. Б. на практика не е имала регистриран адрес в РБ. Н.а. е в Чехия, а п.а. “ж.к. Красно село“ без последващи уточнения не съставлява надлежно регистриран адрес в страната.

По тези съображения се налага извод, че връчването на препис от исковата молба, както и на призовката за съдебното заседание, е осъществено в нарушение на правилата на ГПК. Така констатираните обстоятелства се явяват основание за отмяна на постановеното неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид установеното нарушаване на правото на защита на ответника Б. в образуваното срещу нея исково производство и лишаването от възможността й да участва в него, молбата с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК е основателна. Оспореното неприсъствено решение следва да бъде отменено по отношение на С. Б., а делото върнато на СРС за разглеждане на спора от друг съдебен състав.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК неприсъствено решение от 29.01.2020 г. по гр.д. № 24 553/2019 г. по описа на СРС, 28 състав в частта относно предявените срещу С. Г. Б. ЕГН ********** искове.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав, като разглеждането започне от етапа – изпращане на препис от исковата молба на ответника за отговор в едномесечен срок /чл. 131 от ГПК/.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5