Решение № 4012 от 03.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4012 гр. София, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110206349 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл.72, ал.4, изр.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на А. О. С. ЕГН:**********/непълнолетен/, със съгласието на родител –О. А.ов С., с адрес:*** , против Заповед за задържане на лице рег.№ 225зз-432/07.04.2024 г., издадена от полицейски органмл.пол.инспектор в 01 РУ СДВР – С.Й..

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията са за това, че липсва пълно и прецизно, разбираемо описание на правното и фактическо основание за зазържането на непълнолетния А. С..

В о.с.з. жалбоподателят чрез процесуалните си представители адв.М. и адв.Х. поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът се явява лично и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед рег.№ 225зз-432/07.04.2024 г., издадена от полицейски орган-мл.пол.инспектор в 01 РУ СДВР, на А. О. С. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ при СДВР на основание чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР.

1

Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено – противообществена проява/спортно хулиганство/ по чл.21, т.9 от ЗООРПСМ.

С. е подписал декларация, в която е посочил, че няма здравословни проблеми, но желае адвокатска защита и желае член от семейството да бъде уведомен за задържането.

Видно от протокол за личен обиск от 07.04.2024г.при обиска на задържания жалбоподател били намерени – 1 брой връзка с метални ключове, лични вещи, 1 бр.слушалки за телефон, 1 брой телефон, 1 бр.часовник и парична сума от 110 лева.

От представеното по делото съдебно решение от 08.04.2024г.по НАХД № 5045/2024г.по описа на СРС, НО, 20-ти състав е видно, че жалбоподателят А.

О. С. е оправдан за нарушението по чл.21, т.9 от ЗООРПСМ, за което му е съставен АУАН № VI-63/07.04.2024г., за това, че на 07.04.2024г., около 14:20 часа в град София, на КПП, Сектор Г, преди футболна среща между отборите на ПФК“Левски – София“ и ПФК“ЦСКА-София“, с начален час 14:45часа на Национален стадион“Васил Левски“, находящ се в град София, бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“№ 38, е извършил противообществена рпоява/спортно хулиганство/, а именно: носил е 1 брой пиротехническо изделие, с надпис“*“, като деянието не съставлява престъпление по смисъла на НК, в полза на държавата е отнето един брой пиротехническо изделие, с надпис“*“.Липсват данни относно обстоятелството, дали цитираното решение е влязло в сила.

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл.140, ал.1 АПК срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването. Ето защо жалбата е процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа по същество.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- мл.пол.инспектор в 01 РУ СДВР – С.Й. . При издаването й полицейският орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал. Заповедта обаче противоречи на материалноправната разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, и не съответства на целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

В оспорената заповед следва правната норма да е посочена конкретно, както и фактите, въз основа на които е направен извод за приложимост на разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗМВР, позволяваща задържането на лица от органите на МВР. Съгласно посочената в заповедта норма на чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице“в други случаи, определени от закона“. Съдът намира, че по делото не се откриват доказателства, които еднозначно да сочат, че задържането на лицето е обосновано от изпълнение на хипотезата, описана в чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР. В тази връзка е необходимо наличие на конкретни данни, които да са отразени в мотивите на административния акт и да обосновават приложението на 2 конкретната хипотеза от предвидените в правната норма, а такива липсват.

Описаното като "противообществена проява/спортно хулиганство/" в мотивите не дава задоволителен отговор на въпроса има ли въобще и какви данни са били налице за извършено от страна на лицето нарушение, към момента на задържането му.

Съгласно чл.59, ал.1, т.4 АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. При тълкуване на посочената разпоредба се налага изводът, че задължително съдържание на всяка заповед за задържане на лице е посочването на правното и фактическо основание за издаването й.С. е задържан, без да е налице яснота конкретно при кое предложение на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ, конкретно за носенето на оръжие или предмет или спрей и т.н., къде е извършена противообществената проява – напр.в в спортния обект или в спортната зона, преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие.

Ето защо неясно и непрецизно е останало основанието на задържането на непълнолетното лице. Съдът намира, че към момента на задържането на лицето административният орган не е разполагал с данни за извършено от него конкретно нарушение, за да е законосъобразно задържането му по чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР, доколкото от фактите по делото не може да се направи извод за евентуална приложимост на друг текст от чл.72, ал.1 ЗМВР Дори в случаите, когато е действал в условията на оперативна самостоятелност - по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не е извършено в конкретния случай.

Административният орган единствено е посочил“противообществена проява/спортно хулиганство/чл.21, т.9 от ЗООРПСМ, което не представлява мотивиране на акта, т.е. не е посочена необходимостта за задържане на лицето и съответно лишаването му от право на свободно придвижване и лична свобода за определен период от време.

Изискването на процесуалния закон за мотивираност на административните актове е с цел охрана правото на защита на лицето, адресат на акта, което следва да бъде запознато с фактическото основание за издаване на заповедта. Така става възможно и осъществяването на административен и съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана до степен Съдът да не може да провери нейната законосъобразност.

Посоченото съдържание на заповедта за задържане затруднява и прави в голяма степен невъзможно извършването на преценка за законосъобразност на акта, предвид липсата на каквито и да е мотиви и описание на фактическа обстановка, които да сочат на съществуването на посоченото основание. При отсъствието на конкретни факти за констатираното от полицейския орган основание за задържане и непосочването на доказателства за извършеното нарушение, също така се затруднява провеждането на защитата на 3 задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт.

Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил правонарушение и да е запознат с доказателствата, въз основа на които то е установено, за да организира адекватно своята защита срещу заповедта за задържане. В случая административният орган е излязъл извън тези рамки, нарушил е принципа на съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава.

Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби No50027/08 и No50781/095 на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към инкриминираното деяние.В конкретния случай, в обжалваната заповед липсват факти и обстоятелства за конкретни данни, сочещи на обосновано предположение за съпричастност на лицето, спрямо което е постановено задържане.В този смисъл е допуснато нарушение на чл.5 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. по дело № ТР-4/2002г. ОСС на ВАС на РБ е посочено, че необходимостта на задължителност от излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган, е решена с разпоредбата на чл.15, ал.1 и ал.2, т.3 от ЗАП.По този начин се дава възможност на адресата на акта и на заинтересованите лица, да научат какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи една или друга правна норма.Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверка за законосъобразност на акта.

С оглед гореизложеното Съдът счита, че в настоящото производство не бяха представени каквито и да е доказателства за съществуването на фактическото основание за задържане на жалбоподателя, както и за изпълнението на законовите предпоставки за задържане на лице по реда на чл.72, ал.1 ЗМВР и оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса – 10 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.143, ал.1 АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на А. О. С. ЕГН:**********, със съгласието на родител –О. А.ов С., с адрес:*** Заповед за задържане на лице рег.№ 225зз432/07.04.2024 г., издадена от полицейски орган-мл.пол.инспектор в 01 РУ 4

СДВР – С.Й., с която А. О. С., на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР е бил задържана за срок от 24 часа в 01 РУ на СДВР.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. О. С. ЕГН:********** направените по делото разноски за държавна такса от 10,00/десет/лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500/ петстотин/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5