Определение № 1276 от 05.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1276 гр. ****, 04.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500489 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №12324/14.02.2024г. от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище гр. София, против Определение № 1180/29.01.2024г. по гр.д. № 14668/2023г. по описа на ВРС, 17 съдебен състав, с което прекратено производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №7804/2023г. по описа на ВРС.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Настоява се, че указанията на съда във връзка с дължимата държавна такса са били погрешни. Сочи се, че в заповедното производство е направена разбивка на претендираното вземане, но това не означава, че всяка отделна сума е предмет на различно правоотношение. Обръща се внимание, че претендираната главница е по един общ рамков договор, който е правопораждащият документ, а с различни приложения са уговаряни различни видове услуги и неустойки за дадена услуга. Излага се, че приложенията са неразделна част от договора и не са различни договори.

Сочи се, че мораторната лихва, която се претендира в производството, е една цяла сума, която е разбита в резултат на указанията на заповедния съд, но искът отново е един. Поддържа се, че ако се приеме, че се касае за обективно съединени искове, то броят им е 3, а не 36. Излага се и че определената държавна такса от първоинстанционния съд значително надвишава цената на иска. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 14668/2023г. по описа на ВРС е образувано 1 по искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, с която срещу М. М. Р., гр. ****, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми в общ размер от 1 500,60 лв., от които 431.95лв. цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги;

209.58лв. цена на вноски на изплащане за закупено устройство; 568.93лв. начислени неустойки, както и 290.14лв. мораторни лихви.

От представените към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към исковата молба по чл. 422 ГПК писмени документи е видно, че макар да е сключен рамков договор, впоследствие са подписвани нееднократно на различни дати приложения за различни мобилни номера и съответни тарифни планове към тях, отделно договор за продажба на изплащане на устройство.

Всяко приложение и последващ договор съставлява отделно съглашение за предоставяне на отделна услуга или вещ със самостоятелни подробни клаузи и условия на ползване, срокове за плащане и различни по вид санкции за неизпълнение.

Сумите са групирани по видове от ищеца в исковата молба, но от уточнителната молба вх. номер 49496/30.06.2023г., подадена в заповедното производство е видно, че претенциите са множество и се отнасят до такси, цена на изплащане и неустойки с различни основания по отделните приложения, договор за изплащане, респективно отделни техни клаузи.

По този начин се касае за кумулативно обективно съединяване на множество искове, които намират своето основание в различни съглашения и техните клаузи, респективно имат отделни и самостоятелни правопораждащи факти, които подлежат на отделно изследване от съда. Включително преценката за забава и размер на обезщетението за забава върху всяко отделно вземане подлежи на самостоятелна преценка по основателност.

С оглед гореизложеното, въззивният съдебен състав намира, че от първоинстанционния съд правилно е изчислен броят на предявените искове и е приложена разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК.

Размерът на държавните такси е фиксиран в ГПК и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като за всеки самостоятелен иск се събира държавна такса в размер не по-малък от този по чл.1 от Тарифата, независимо от общия материален интерес по всички кумулативно съединени искове.

Исковата молба е оставена без движение с две разпореждания на съда от 30.11.2023 г. и 21.12.2023 г., с указания към ищеца да представи доказателства за заплатена държавна такса за исковото производство, която е посочена в точен размер в указанията на съда. Ищецът е предупреден за последиците при неизпълнение, като последното съобщение с указания е редовно връчено на процесуалния му представител на 09.01.2024 г. Съобразно правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК, срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 16.01.2024 г., който ден от седмицата е присъствен. В указания срок и до постановяване на обжалваното определение ищецът не е депозирал молба, насочена към отстраняване на нередовностите на подадената искова молба. Същият не е заплатил в цялост дължимата държавна такса за предявените искове.

С оглед на изложеното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по образуваното първоинстанционно дело подлежи на 2 прекратяване.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1180/29.01.2024г. по гр.д. № 14668/2023г. по описа на Районен съд - Варна, 17 съдебен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3