Решение № 95 от 28.03.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Севлиево, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230101509 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от П. Д. П., ЕГН **********, искова молба против „Кредит Инкасо Инвестмънт Бг“ ЕАД, ЕИК 202423225, с която, на основание чл. 439 ГПК, оспорва вземането на ответното дружество, като прави искане да се признае за установено, че ищецът в качеството му на длъжник по изпълнително дело не дължи на ответното дружество – взискател сумата 1557,01 лв., от които: главница 495,67 лв., законна лихва 6,19 лв. за периода 09.10.2024 г. - 11.11.2024 г., 956,15 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 99,00 лв. присъдени разноски, представляваща вземането предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20247340401261 по описа на ЧСИ Звезделина Василева, рег.№ 734 на КЧСИ, с район на действие ОС - Габрово, образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2010 г. на основание Заповед за незабавно изпълнение /чл.417/ по частно гр.д. № 31727/2010 г. по описа на Софийския PC, поради погасяването им по давност.

Твърди се от ищеца, че със съобщение изх. № 16173/28.10.2024 г. ищцата е била уведомена, че дължи по изп.дело № 1261/2024 г. по описа на ЧСИ Звезделина Василева, peг. № 734 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2010 г. на основание Заповед за незабавно изпълнение /чл.417/ по частно гр.д. № 31727/2010 г. по описа на Софийския PC да заплати на ответника 2109,62 лв., от които: главница 495,67 лв., законна лихва 6,19 лв. за периода 09.10.2024 г. - 11.11.2024 г., 956,15 лв.неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 99,00 лв. присъдени разноски, и 242 лв.разноски по изп.производство и 310,61 лв.такси по 1

ЗЧСИ, дължими към 11.11.2024 г.

Сочи се, че ищцата обаче понастоящем не дължала сумата, тъй като вземането било погасено по давност. По издадения изпълнителен лист на 12.04.2011 г. било образувано от първоначалния кредитор /цедент/ изпълнително дело в гр.София при ЧСИ Н.М., peг. № 841 на КЧСИ, по което последното изпълнително действие, което да води до прекъсване на давността, било предприето на 23.02.2015 г. чрез постъпила сума от 75 лв., което било отразено върху самия изпълнителен лист. Това изпълнително дело било прекратено на 08.11.2023 г. на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради перемпция, при която с обратна сила обезсилвали всички изпълнителни действия поради прекратяването на изпълнителното производство.

Твърди се, че впоследствие, на 09.10.2024 г. по молба на настоящия взискател /цесионер/ за същото вземане било образувано ново изпълнително дело № 20247340401261 по описа на ЧСИ Звезделина Василева, рег.№ 734 на КЧСИ. За периода от 23.02.2015 г. до момента реално не били извършвани други изпълнителни действия, които да прекъсват давността, поради което процесното вземане било погасено по давност, поради неизвършването на валидни изпълнителни действия по смисъла на т.10 от TP № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Моли така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че влязлата в сила заповед за изпълнение стабилизира вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност, която всякога е 5 годишна. Ответникът се позовава на ТР № 3/28.03.2023 г., като сочи, че изпълнителното дело относно вземането е било образувано преди 2015 г., като релевантния момент определящ началото на давността бил 26.06.2015 г. Поддържа се, че след тази дата са извършени множество валидни изпълнителни действия годни да прекъснат давността, подробно описани в отговора – вкл. описи и запори.

Искането към съда е да отхвърли така предявения иск. Претендират се разноските по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е иск за оспорване на вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 13.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 31727/2010г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.

Със заповедта, длъжникът е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните суми: сумата 495,67 лв. – главница, ведно със законната лихва от 01.07.2010 год. до изплащане на вземането, 158,97 лв. – печалба на дружеството по 2 договор за кредит в периода 29.04.2005 г. до 28.02.2006 г., сумата 318,42 лв. – лихва върху главницата за периода 30.05.2005 г. до 21.06.2010 г., както и сумата от 25 лв. – разноски по делото и 100 лв. – адвокатско възнаграждение.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 2324/2011 г. по описа на Н.М., рег. № 841 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд, същото е образувано по молба от 08.04.2011 на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ищеца П. Д. П. въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2010 г. издаден на основание чл. 416 ГПК въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 31727/2010 г. по описа на Софийски районен съд. В молбата е обективирано възлагане на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Със запорни съобщения по горепосоченото изпълнително дело от 26.11.2012 г. са наложени запор на всички сметки на длъжника посочени в съобщенията банки в Р.

България.

С разпореждане от 04.07.2013 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС е нарочен опис на движимите вещи на длъжника П. Д. П. на 14.08.2013 г.

С разпореждане от 25.11.2014 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. Д. П..

С разпореждане от 23.02.2016 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС е нарочен опис на движимите вещи на длъжника П. Д. П. на 24.03.2016 г.

С разпореждане от 03.01.2017 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. Д. П. при нов работодател.

С молба с изх. № 36504/02.02.2017 г. депозирана по изпълнителното дело е поискал конституиране ответникът по делото „Кредит Инкаво Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като е направено възлагане по см. На чл. 18 ЗЧСИ за извършване на изпълнителни действия. Приложени са документи за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

С разпореждане от 22.05.2017 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС е нарочен опис на движимите вещи на длъжника П. Д. П. на 29.06.2017 г.

На 06.08.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от конституирания взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е направено искане за налагане на запори при наличие на новооткрити банкови сметки на длъжника.

На 03.04.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от конституирания взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е направено искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на длъжника, както и за извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника.

На 15.07.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от конституирания 3 взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която отново е направено искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на длъжника, както и за извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника.

На 10.11.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от конституирания взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която отново е направено искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на длъжника, както и за извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника.

С постановление отн 08.11.2023 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС е прекратено изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С молба от 30.04.2024 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискано с оглед продължаване на изпълнителните действия да бъде прехвърлено изпълнителното дело при ЧСИ З.С.П-В, с рег. № 734, с район на действие ОС – Габрово. С постановление от 26.09.2024 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС делото е прехвърлено при ЧСИ З.С.П-В, с рег. № 734, с район на действие ОС – Габрово Със запорни съобщения от 28.10.2024 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника П. Д. П. в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД, както и е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Паралел“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав направи следните правни изводи:

Давността на вземанията за главница по сключен договор за кредит по процесния изпълнителен лист е 5-годишна, а и съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 годишна. Действително, в чл.

117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията установени „със съдебно решение“, но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент от чл. 439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред, освен въз основа на нововъзникнали факти. Съгласно чл. 415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т. е. двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици.

Следва да се отбележи, че исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г. /, поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед разпоредбата на чл. 416 ГПК.

На следващо място, следва да бъдат съобразени задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, 4 съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение…. С оглед на изложеното Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.