Определение № 24650 от 04.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24650 гр. София, 04.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20251100501854 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 от ГПК.

Образувано по частна жалба с вх. №19078/17.02.2025г. подадена от Р. Г.

С. срещу определение №5537 от 02.02.2025г., постановено по гр.д. № 49 841/2024г., по описа на СРС, 41-ви състав, с което е прекратено производството като недопустимо на основание чл. 130, вр. чл. 299, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят - Р. Г. С. твърди, че обжалваното определение не е мотивирано, тъй като направените от съда изводи засягат основателността на иска. Н а следващо място посочва, че определението е неправилно, тъй като предявеният иск е с правно основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК за установяване, че членствено правоотношение между ответника и ЖСК „Минерал“ не съществува. Счита, че по отношение на ищеца съществува правен интерес от предявяване на този иск, тъй като иска да получи съдебно решение, с което да бъде установено, че ответникът не притежава ½ идеална част от имота, тъй като никога не е бил член кооператор в ЖСК. Посочва, че няма изричен диспозитив в постановените между страните съдебни решение, в който да е посочено това. Допълнително посочва, че правният й интерес от предявяване на иска е свързан с висящото дело за делба на имота – гр. д. №14 942/2024г. по описа на СГС, тъй като твърди, че допусната делба е нищожна, съответно недопустима, тъй като ответникът не е имал право да бъде вписан като собственик в констативния нотариален акт. Моли да се отмени обжалвания 1 съдебен акт.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени доказателствата в съвкупност по делото, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба подадена от Р. Г.

С. срещу Н.Б.К. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че между ответника и ЖСК „Минерал“ не е съществувало членствено правоотношение, поради което е нямал право да бъде вписан като собственик в издадения на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК констативен нотариален акт на 26.10.2005г., № 39, том VIII, рег. № 21195, нот. д. № 178/1998 г. по описа на нотариус Р.Д. с рег. №274 на НК, относно описания имот и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК в тази част констативния нотариален акт да бъде отменен.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са били съпрузи в периода 22.03.1998г. – 16.03.2007г. В същия документ е посочено, че между страните са водени и други граждански дела относно същия имот – гр. д.

№27 495/2006г. по описа на СРС, 34 състав, а по отношение на делото за съдебна делба на имота е посочено, че към настоящия момент съгласно постановено по него решение имотът е изнесен на публична продан.

С разпореждане от 28.08.2024г. съдът е изискал преписи от съдебните актове, с отбелязване на датата на влизането им в сила на:

-решение по гр. д. №27495/2006г. по описа на СРС, 34 състав, -решение по гр. д. №13 166/2007г. по описа на СРС, 31 състав и -решение по гр. д. №55 017/2012г. по описа на СРС, 72 състав, заедно с актовете от инстанционен контрол.

На л. 26 – 43 са представени преписи от съдебно решение от 06.08.2010г. постановено по гр. д. №13 166/2007г. по описа на СРС, 31 състав, както и актовете по инстанционен контрол на този съдебен акт: решение от 11.07.2011г. постановено по в.гр.д. №14 923/2010г. по описа на СГС, II А състав и решение №320 от 04.07.2012г. постановено по гр. д.

№71/2012г. по описа на ВКС, IV Г. О. Съгласно постановените и описаните съдебни актове се установява, че:

-по иск с правно основание чл. 21, ал. 2 от СК от 1985г. /отм./ предявен 2 от Н.Б.К. срещу Р. Г. С. е прието, че Н.Б.К. е индивидуален собственик на 445 000/591 561, 20 идеални части от процесния имот и - по иск с правно основание чл. 21, ал. 2 от СК от 1985г. /отм./ предявен от Р. Г. С. срещу Н.Б.К. е прието, че Р. Г. С. е индивидуален собственик на 146 561, 20/591 561, 20 идеални части от процесния имот.

На л. 45 - 49 са представени преписи от съдебно решение от 03.05.2011г. постановено по гр. д. №27 495/2006г. по описа на СРС, 34 състав, както и акта по инстанционен контрол на този съдебен акт: решение от 07.06.2012г. постановено по в.гр.д. №11 300/2011г. по описа на СГС, IV А състав. Съгласно постановените и описаните съдебни актове се установява, че: на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК Р. Г. С. е призната по отношение на Т.Н.К. и Б.Н.К., че е собственик, въз основа на членство в ЖСК Минерал на описания в исковата молба имот. В акта е посочено, че същото е постановено при участието като трето лице помагач на страната на ответниците на Н.Б.К.. Върху съдебното решение на СРС има отбелязване, че същото е влязло в сила на 09.08.2012г.

На л. 51 – 82 са представени преписи от съдебно решение от 30.07.2015г. постановено по гр. д. №55 017/2012г. по описа на СРС, 72 състав, както и актовете по инстанционен контрол на този съдебен акт: решение от 25.10.2016г. постановено по в.гр.д. №15 739/2015г. по описа на С Г С , IV Д състав, решение №14 от 04.04.2018г. постановено по гр. д.

№1140/2017г. по описа на ВКС, II Г. О., решение от 14.12.2021г. постановено по в.гр.д. №4 914/2018г. по описа на СГС, II Г състав и определение №50205 от 07.07.2023г. постановено по гр. д. №2656/2012г. по описа на ВКС, II Г. О.

Съгласно постановените и описаните съдебни актове се установява, че производството по гр.д. №55017/2012г. по описа на СРС, 72 състав е с предмет – съдебна делба на процесния имот, като постановеното и посочено по-горе съдебно решение е относно първата фаза на делбата. В посоченото решение на ВКС от 04.04.2018г. по гр. д. №1140/2017г. е разяснено подробно какво е правното действие на съдебното решение постановено по гр. д. №27 495/2006г. по описа на СРС, 34 състав, в което като трето лице помагач е участвал ответника – „Съгласно чл. 223, ал. 1 от ГПК решението има установително действие в отношенията между третото лице и насрещната страна. Това „установително“ действие всъщност е сила на присъдено нещо. В 3 този смисъл е както правната теория – Живко Сталев, „Сила на присъдено нещо“, изд. Сиела, 2007г., стр. 295, както и съдебната практика – мотиви по т.

3Б от Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК“. Въз основа на това, в същия съдебен акт на ВКС е прието, че с постановените съдебни актове по гр. д. №13 166/2007г. по описа на СРС, 31 състав и по гр. д. №27 495/2006г. по описа на СРС, 34 състав, е налице хипотезата, при която има постановени две влезли в сила съдебни решения, които обвързват страните /които са страни и в производството по гр. д. №49 841/2024г. по описа на СРС, 41 състав/, но които решават по притовоположен начин въпроса съсобствен ли е имота или не. Предвид обстоятелството, че възможностите за отмяна на тези противоречиви съдебни решения е изчерпан, ВКС приема, че в тази ситуация, за разрешаване на висящия спор по допускане на делбата, съдът не може да се позове на силата на присъдено нещо на нито едно от двете решения, а следва да го разреши след свой анализ на доказателствата относно съществуването на съсобственост и дяловете съсобствеността, ако приеме, че има такава. Въз основа на така дадените указания на ВКС при повторното въззивно разглеждане на производството съдът е приел, че е налице съсобственост на процесния имот между страните, като квотите в съсобствеността са: за Н.Б.К.

– 23 228, 50/169 713 ид. части и за Р. Г. С. – 146 484, 50/169713 ид. части. Това въззивно решение не е допуснато до касация и е влязло в сила на 07.07.2023г.

С разпореждане №687/05.01.2025г., е предоставена възможност на ищеца да уточни: дали по същество с предявеният иск се цели да се отрече ответникът да притежава право на собственост върху имота, ако да – върху каква идеална част от същия и правният си интерес от предявяване на иск с формулирания петитум с оглед на влезлите в сила съдебни решения по отношение на правото на собственост върху процесния имот.

С молба с вх. № 18588/20.01.2025 г. ищцата е заявила, че с предявеният иск се цели да се установи, че ответникът не притежава ½ идеална част от имота. Правният й интерес от предявяване на иска е съществуването на констативния нотариален акт, в който ответникът е признат за собственик, както и постановеното съдебно решение в производството по делба на имота, с което същият е изнесен на публична продан. Ищецът твърди, че ако бъде уважен нейният иск, това ще осуети публичната продан.

4

В обжалваният съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че спорът относно собствеността на процесния имот е разрешен с влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата, с което е формирана сила на присъдено нещо по въпроса кои лица са съсобственици на имота и при какви дялове. В същият акт е посочено, че с влизане в сила на съдебното решение по допускане на делбата са преклудирани всички права от значение за постановяване на решението, независимо дали са били заявени в делбеното производство. Влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата е формирало сила на присъдено нещо между страните и това представлява процесуална пречка за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост, тъй като въпросът за притежаваните от ответника права е обхванат от предмета на делбеното производство.

Допълнително е посочено, че за частта от иска над 23 228, 50/169 713 ид. части до 1/2 ид. част от имота с постановеното съдебно решение по допускане на делбата е признато, че ответникът не ги притежава, доколкото му е определен дял от имота в размер на 23 228, 50/169 713 ид. части.

При така установеното, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в определения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Съгласно чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван. В случай, че бъде заведено повторно дело, съдът го прекратява служебно. От посочените правни норми следва, че след като по отношение на един правен спор между същите страни има постановено и влязло в сила съдебно решение, правният спор не може да бъде пререшаван, освен в изрично посочените от закона случаи. В разглеждания случай има множество разгледани дела относно спорът между същите страни за собствеността на процесния имот. Първоинстанционният съд служебно е извършил проверка на всички образувани дела с този предмет между същите страни, изискал е постановените съдебни актове и анализирал същите в обжалвания акт. Както е посочено там и по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт, действително има постановени противоречиви съдебни решения относно правото на собственост върху процесния имот, това 5 е констатирано и от ВКС. Доколкото е изчерпана възможността за отмяна на тези съдебни решения, ВКС е дал указания, същите да не бъдат прилагани, а при новото разглеждане на делото със същия спорен въпрос – собствеността върху процесния имот в производството по делба да бъде разрешен от събраните по делото доказателства, представените от двете страни. В изпълнение на указанията на съда е постановено и описаното по-горе решение на СГС от 14.12.2021г. по в. гр. д. №4914/2018г., с което е прието, че процесния имот е съсобственост между жалбоподателката и ответника и са определени дяловете на всеки един от тях в съсобствеността. Това съдебно решение е влязло в сила на 07.07.2023г. С това съдебно решение е разрешен спора между тези страни относно собствеността на процесния имот.

С предявеният иск пред СРС, въз основа на който е образувано гр. д.

№49 841/2024г. по описа на 41 състав съгласно дадените уточнения от ищеца в молбата му от 20.01.2025г. „се цели да се установи, че ответникът не притежава ½ идеална част от имота“ и да бъде „осуетена“ публичната продан на имота, съгласно постановеното решение във втората фаза на делбата между същите страни. При така заявеното от ищеца е логично, че всъщност с предявяване на този иск целта е да бъде попречено на изпълнението на постановено между същите страни друго съдебно решение относно този имот, като съдът достигне до други правни изводи относно правото на собственост, различни от вече установените в съдебното решение по първата фаза на делбата. Всъщност това представлява искане за пререшаване на вече разрешен с влязло в сила съдебно решение правен спор относно правото на собственост на процесния имот. Съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК това представлява процесуална пречка за допустимост /а не както се твърди в частната жалба основателност/ на предявеният иск и в изпълнение на чл. 299, ал. 2 от ГПК правилно първоинстанционният съд като е установил това, е прекратил производството по делото с определение.