Решение № 19628 от 30.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32259/2023
- Вид
- Решение № 19628
- Подписан
- 30.10.2025
- Състав
- ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 19628 гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. С. като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110132259 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от И. В. Ю. срещу УМБАЛСМ „Н.И.П.“ положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на недиагностициране на счупена челюст при посещение в лечебното заведение на 04.07.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 11.08.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 31262/01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 43429/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че 03.07.2022 г. около 23:00 часа И. Ю. станал жертва на противоправно нападение от страна на свой съсед, който го ударил с метален бокс в челото и му нанесъл редица удари с юмруци в областта на главата и тялото, като при един от нанесените му удари в лицето ищецът усетил разчупване на кости в областта на лявата скула. Ищецът поддържа, че бил транспортиран с линейка на Бърза помощ до УМБАЛСМ „Н.И.П.“ където пристигнал около 01:00 часа на 04.07.2022 г. В исковата молба са изложени твърдения, че при пристигането на И. Ю. в болничното заведение нападателят му вече бил там и свободно влизал в лекарските кабинети, тъй като е лекар и бивш служител на ответната болница. Ищецът поддържа, че отношението на медицинския екип към него било изключително лошо, нескрито враждебно и дори подигравателно. В исковата молба са изложени твърдения, че И. Ю. споделил на медицинския екип, че изпитва силна болка в лявата част на лицето в областта на скулата, във връзка с което му било извършено изследване – рентгенография на цяло лице и глава, като съгласно приложена образна диагностика № ***************** г. извършена от лекар при ответната болница не се установява наличие на причинена лицево-челюстна травма. Ищецът поддържа, че на същия ден му било направено второ образно изследване – компютърна 1 томография в ДКЦ „Н.“ ЕАД, от което било установено, че лицето има следната травма – „полифрагментна фрактура на дъгата на лявата зигоматична кост с дислокация на фрагментите“. В исковата молба са изложени твърдения, че на 06.07.2022 г. в УМБАЛ „С.Е.“ ЕАД било извършено повторно разчитане на резултати от образното изследване от ДКЦ „Н.“ ЕАД, с което диагнозата била потвърдена. Ищецът поддържа, че след като узнал сериозността на увреждането и опасността от възникване на множество усложнения ако получената травма бъде ненавременно лекувана изключително много се притеснил какво би било състоянието му ако се бе доверил на направеното в ответната болница изследване и не бил предприел впоследствие мерки по лечение на установената лицево-челюстна травма. В исковата молба са изложени твърдения, че И. Ю. изпитва силно разочарование от липсата на професионализъм и компетентност у страна на лекарите при ответника, което от своя страна породило у него чувство на психически дискомфорт, безпокойство и дори страх, които негативни емоции следва да бъдат обезщетени от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. В. оспорва исковата претенция изцяло. С отговора на исковата молба са оспорени поддържаните в исковата молба твърдения за некомпетентност и липса на професионализъм от страна на лекарите в УМБАЛСМ „Н.И.П., които са били дежурни в деня на посещението на ищеца в лечебното заведение и са били пряко ангажирани с неговото лечение.
Процесуалният представител на ищеца поддържа, че предприетите действия по лечение на И. Ю. са били навременни, достатъчни и отговарящи на добрата медицинска практика в подобни случаи. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че на ищеца са назначени консултации с различни специалисти и е назначена рентгенография, които не са проведени в пълен обем поради обстоятелството, че ищецът е напуснал самоволно болницата, отнасяйки със себе си документите за назначените изследвания и консултации.
Процесуалният представител на ответника поддържа, че И. Ю. се държал грубо, арогантно и агресивно към екипа на 111-ти неврохирургичен кабинет, както и към дежурния полицай, което е възпрепятствало доуточняването на неговото състояние и съответно назначаването на необходимата терапия. В отговора са изложени твърдения, че непоставянето на окончателна диагноза и терапия е в причинна връзка с поведението на ищеца, доколкото такава би била поставена ако ищецът е останал в лечебното заведение до приключване на цялостния му преглед. По изложените доводи е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа следното:
Като писмено доказателство по делото е приет Фиш за спешна медицинска помощ (л.
6 от заповедното дело), видно от който ищецът на 03.07.2022 г. е бил транспортиран от Военномедицинска академия в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ за оказване на медицинска помощ във връзка с получени травматични увреждания в резултат на нанесен побой.
О т Лист за преглед на пациент в КБД/СО № 021526 (л. 7 от заповедното дело) се установява, че ищецът е приет първоначално във Военномедицинска академия на 04.07.2022 г. в 00:26 часа и е напуснал посоченото лечебно заведение на 04.07.2022г. в 00:46 часа.
Съгласно документа на лицето е поставена основна диагноза „открита рана по окосмената част от главата“, като преглеждащият лекар д-р Николай Георгиев, след снемане на анамнеза по данни на пациента, извършване на преглед за установяване на обективното състояние и назначаване на изследвания, е приел че липсват данни за черепно-мозъчна травма.
Преглеждащият лекар е посочил, че пациентът следва да остане под активно наблюдение от страна на общопрактикуващ лекар.
Като писмено доказателство по делото е приет Амбулаторен лист №**************** от заповедното), за извършен първичен амбулаторен преглед на ищеца в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ от д-р С. М. на 04.07.2022 г. в 01:02 часа, като на пациента са назначени следните изследвания: хирургия (консултация от специалист); ортопедия и травматология (консултация от специалист); полуаксиална рентгенография на цял череп/ фас 2 опрян на брада/СР каудално ексцентрична проекция; лицева рентгенография на долна челюст нос-чело; рентгенография на цервикални прешлени; профилна рентгенография на цял череп-десен профил; лицева рентгенография РА на цял череп. Върху амбулаторния лист с ръкописен текст са изписани кабинетите в лечебното заведение, които пациентът следва да се посети, както и последователността, в която трябва да бъдат извършени отделните прегледи и изследвания.
Като писмено доказателство по делото е приета Образна диагностика №************ г., 01:52 часа, от УМБАЛСМ „Н.И.П.“, ведно с електронен носител за извършени рентгенографии по пет позиции, съгласно която при пациента И. Ю. не се констатират убедителни данни за фрактури.
По делото е прието извлечение от Амбулаторна книга на 111-ти неврохирургичен кабинет, поддържана за периода от 02.07.2022 г. до 07.07.2022 г. със следното отбелязване:
„Болният се държа арогантно с екипа на 111 кабинет и с дежурния полицай. Агресивно поведение. Напуснал самоволно болницата преди да бъде диагностично доуточнен заедно с документите.“.
Като писмено доказателство по делото е приет Амбулаторен лист № *************** (л. 15 от настоящото производство), за извършен първичен амбулаторен преглед на ищеца в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ от д-р С. М., с различно съдържание от предходно посочения в настоящото изложение амбулаторен лист № **********г., като в графа „Терапия“ е посочено следното: „Пациентът се държа грубо, арогантно и агресивно към екипа на 111 кабинет и дежурния полицай. Напусна самоволно болницата преди да бъде консултиран с токсиколог и да бъде диагностично доуточнен, отнасяйки със себе си документите за пуснатите изследвания и консултации.“.
Като писмено доказателство по делото е прието образно разчитане на компютърна томография от 04.07.2022 г. ( л. 10 от заповедното дело), издадено от ДКЦ „Н.“ ЕАД, съгласно което при ищеца се установява следното травматично увреждане „субкутанен хематом в ляво темпорално и полифрагментна фрактура с дислокация на дъгата на лявата зигоматична кост“.
Като писмено доказателство по делото е прието образно разчитане на компютърна томография на глава и шия, проведено в друго лечебно заведение, издадено от УМБАЛ „С.Е.“ от 06.07.2022 г. ( л. 11 от заповдното дело), съгласно което при ищеца се установява импресионна фрактура на зигоматична дъга вляво ( темпорален израстък на зигоматична кост) и травматични промени в надлежащите меки тъкани на лицето и бузата.
Като писмено доказателство по делото е прието Амбулаторен лист № *************г. за извършен преглед на ищеца в УМБАЛ „А.“ ЕАД, съгласно което по отношение на констатирана фрактура на зигоматична дъга е препоръчано извършване на операция за наместване на счупването. Представена е и Епикриза, издадена от УМБАЛ „А." ЕАД ( л. 15 от заповедното дело), съгласно която на ищеца е поставена окончателна диагноза „Счупване на костите на скулите и горната челюст, открито“ и е извършено репозиция на аркус зигоматикус посредством еднозъба кука под обща венозна анастеза.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. Л. П., което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че от извършените в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ рентгенографии на черепа в различни проекции не се установяват травматични изменения на костите на мозъчния и лицевия скелет, и долната челюст. Вещото лице разяснява, че корпусите на двете зигоматични кости не показват травматични изменения, като от проведените центражи на черепа не може да бъде поставена точна диагноза. От приетото заключение се установява, че съществува специален центраж при конвенционалните снимки на черепа, наречен „аксиална графия на черепна база по центража на Хирц“, който центраж изобразява добре базата на черепа и заедно с това изобразява добре двете дъги на зигоматичните кости. Вещото лице разяснява, че соченият центраж не е извършен УМБАЛСМ „Н.И.П.“. Експертът сочи, че от проведеното компютърно топографско изследване в „Неоклиник“ са налице данни за 3 импресионно-депресионна двуфрагментна фрактура на лявата зигоматична кост. При изслушване на експертното заключение вещото лице разяснява последователността на прегледа при съмнения за фрактура - извършва се оглед на главата и изследване на шията, въз основа на които се назначава какви рентгенограми да се направят, като в случая в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ е назначена рентгенография. Експертът сочи, че след запознаване с рентгеновите снимки лекуващият лекар извършва преценка дали са налице данни, обуславящи назначаването на нови рентгенографски снимки или назначаване на скенер, като при оток би могло да бъде назначен описания в експертизата центраж на Хирц или компютърна томография.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ц. Г., което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че абсолютни показания за оперативно лечение на лицево-челюстна травма с доказано счупване на лицеви кости са: видими лицеви деформации / каквито не са описани нито при прегледа в УМБАЛСМ „Н.И.П.“, нито от съдебния лекар при извършване на преглед за издаване на съдебномедицинско удостоверение/; сетивни промени, персистиращи след 10/15-ти ден, каквито в случая не са установени при прегледи извършени на ищеца на 06.07.2022г. и 12.07.2022 г.; промени в положението на очната ябълка, за каквито няма данни в медицинската документация ангажирана по делото; диплопия, птоза, двигателни смущения, атрофия на орбиталните тъкани, за каквито травми няма данни; фрактура на основата на очницата, каквато травма не е установена. Експертът сочи, че лечението на ищеца е проведено с отложена спешност на 13.07.2022 г., което е съобразено с изискванията за този вид травми.