Решение № 241 от 10.11.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Тетевен, 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100242 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Ц. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

Тетевен, област Ловеч, ул. „Ключ“ № 9 чрез пълномощник адв. Ц. от ЛАК срещу Ю. Г. К., ЕГН ************* от с. Долни Луковит, област Плевен, ул. „Климент Охридски“ № 18, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. с ал. 3 от СК.

В исковата молба се твърди, че страните сключили граждански брак на 02.12.1989 г.

На 13.09.1988 г. се родило детето им Емил Ц.ов Р.. В самото начало отношенията им се развивали нормално. Сочи се, че в началните години от съвместният си брак, съпрузите живеели добре и в разбирателство. Ищецът заявява, че постепенно отношенията им започнали да захладняват и двамата да се отчуждават. Твърди се, че съпругата, първоначално започнала да работи в чужбина, а в последствие това направил и съпругът – в различни държави. Ищецът твърди, че закупили жилище в гр. Тетевен, ул. „Ключ“ № 9, чрез ипотека, която той изплаща. В трайна фактическа раздяла са съпрузите от 13 години, като ищецът останал в жилището в гр. Тетевен, докато съпругата се преместила в с. Долни Луковит, община Искър. Ищецът счита, че основната причина за настъпилото разстройство на брака е поведението на съпругата. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата. Претендира разноски.

В определения срок по чл. 131 ГПК ответната страна Ю. Г. К., лично е получила разпореждането за депозирана искова молба за развод, но в указания срок не е депозирала отговор. В последствие, с Определение № 480 от 05.08.2024 г. съдът е изготвил проект на доклад по делото и е насрочил същото в открито съдебно заседание. Цитираното определение не е получено то ответната страна К.. Съдебният състав е изискал служебни справки за постоянен и настоящ адрес на ответната страна, справки за регистрирани трудови договори и справки за задгранични пътувания на лицето. На всички известни адреси съдът е изпращал уведомление за насрочено съдебно заседание, както и препис от изготвения проект на доклад по делото. След неустановяване на адрес, на който ответникът К. да бъде редовно призована, съдът е разпоредил назначаване на същата на особен представител на 1 разноски на ищеца, който особен представител да защити интересите на К. в хода на съдебното производство по разглеждането му в открито съдебно заседание, тъй като от данните по делото се установи, че ответницата лично е получила разпореждането по реда на чл. 131 от ГПК за предоставяне на отговор на ИМ, но не е сторила това, в определения срок, във връзка с което, срокът за това е преклудиран.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи от 02.12.1989 г., когато сключили граждански брак, като съпругата променила фамилното си име от Личева а на К.. От брака си страните имат родено едно дете – Емил Ц.ов Р. /пълнолетен/.

По делото не са представени доказателства, а и не сочено от страните, между тях да е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.

Видно от показанията на св. Б.Б.М. – братовчед на ищецът. Свидетелят заяви, че съпрузите Ц. и Ю. били безработни на селото, в което живели. Свидетелят имал доста работа в гр. Тетевен, тъй като стопанисвал заведението „Воденицата“. Той взел К. при него на работа, докато Ц. си намерил работа при Максимов, в цех, квартира също свидетелят им намерил. Сочи, че в един момент Ю. решила да замине за Гърция преди около 12-13 години и оттогава досега тя насам не е идвала в Тетевен. Ц. сам си седи в къщата в град Тетевен.

Той изтеглил заем и си го изплащал сам, за къщата е на ул. „Ключ“ незнам номера кв.

„Топлика“. Сочи, че от този момент тя /Ю. К./ вече не го искала и той се принудил да отиде в чужбина, от около 10 години и той работел в Австрия. Страните имат един син, той е голям и има две деца. Първоначално, синът, седял при баща си после си купи къща на село и сега е там с децата си. Според свидетеля вината за отношенията между съпрузите е в Ю.. В семейството на свидетеля се чувало, че тя има контакти с друг мъж. Заявява, че кръстницата на детето му я е видяла в по-близки отношения с друг мъж по една улица в Гърция. Ц. заминал в Гърция при нея след като разбрал тези неща, за да си я прибере, тя събра нейни приятели, за да го прогонят и в крайна сметка той не успял да я прибере. Заявява, че Ю. и Ц. не поддържат никакви контакти оттогава. Ходили само веднъж на празненство за кръщене и страните си били отделно двамата, не са имали контакти. Към момента знае, че К. е в с.

Долни Луковит.

Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св. М. като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.

Други допустими и относими доказателства не са представени.

Районен съд - Тетевен, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:

По отношение на иска по чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 от СК.

Като взе предвид гореизложеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо израз в брачни провинения от страна на съпругата, изразяващи се в отчуждаване от съпруга си и разкъсване на семейната връзка по между им. В подкрепа на изложеният извод са показанията на св. М., който е възприел поведението на ответницата, а именно преди 12-13 години същата е заминала за чужбина, без особена причина, като е оставила съпруга си в гр. Тетевен. Установи се също, че съпругата напуснала семейното жилище и от тогава не се е връщала. Също така се установи, че съпругът К. е правил опит да я прибере отново в България, но без успех. Дори напротив, бяха наведени данни, че по инициатива на съпругата, К. е бил насилствено прогонен от Р. Гърция и е бил преустановен опита му да прибере съпругата си. От този момент настъпила и фактическата раздяла на страните. С 2 това свое поведение ответницата е нарушила принципа на чл. 15 СК за съвместно живеене на съпрузите. Изложеният извод се подкрепя и обосновава от показанията на св. М., който заяви, че кръстницата на децата му лично е възприела поведението на ответницата в тази посока – близки отношения с друг мъж в Гърция.

По делото се установи, че по време на брачния съюз ищецът е полагал грижи за поддържане на дома и семейството, работил е през цялото време, включително няколко работи, полагал е грижи и за детето от брака. Същия е положил усилия и за съхраняване на брака, което се установява от показанията на св. М., е Ц. е правил опити да се съберат, включително и с ходене до Гърция. Установи се, че ответницата е напуснала семейния дом.

Предвид това, съдът намира, че ищецът не е осъществил брачни провинения, напротив, същия, освен, че е полагал грижи за дома и семейството, е направил и опит за съхраняване на брачната връзка. С оглед изложеното, съдът намира, че бракът съществува съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК.

Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата, която е нарушила изискванията на чл. 14 СК и чл. 15 СК. Същата напуснала семейния дом преди 13 години, установила се в чужбина, започнала свой собствен живот, без участието на съпруга си, което способствало да се установи фактическата раздяла на страните.

Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. Ответницата не е изразила становище в тази насока. Видно от приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак същата е променила фамилното си име от Личева на К.. Поради това съдът следва да постанови след прекратяване на брака съпругата да запази приетата от брака фамилия - К..

Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е направена от ищецът по делото. Установи се, че семейното жилище на страните е в гр. Тетевен, ул. „Ключ“ № 9.

От данните по делото бе посочено, че ипотечният кредит, потребен за закупуване на процесното жилище е изплащан от съпруга. Също така се установи, че същия обитава това жилище, докато съпругата го е напуснала и същата е с постоянен и настоящ адрес /към момента на приключване на устните състезания/ в с. Долни Луковит, община Искър.

Горното обстоятелство не бе опровергано по никакъв начин, в хода на съдебния процес от ответницата К.. Предвид изложеното семейното жилище на страните следва да бъде предоставено за ползване на ищецът – Ц. К..

Относно разноските за делото

Претенция за присъждане на разноски е направена от ищецът по делото. Предвид изхода на делото, както и че ответницата е виновният съпруг за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК същата следва да бъде осъдена да заплати на ищецът направените по делото разноски. Същия е доказал разноски в общ размер от 1350 лева – 700 лева за адвокатско възнаграждение, заплатена държавна такса в размер на 50 лева и 600 лева депозит за особен представител. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в размер на 50.00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която е заплатена от ищецът при депозиране на исковата молба.

Водим от гореизложеното съдът,

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 02.12.1989 г. с Акт за граждански брак № ***.12.1989 г., съставен в с. Долни Луковит, община Пелово /днес Искър/, област Ловеч на Ц. Р. К., ЕГН **********, и Ю. Г. К., ЕГН *************, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА СЪПРУГАТА, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК.

ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака съпругата Ю. Г. К., ЕГН *************, ще носи брачното си фамилно име – К..

СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ – след прекратяване на брака семейното жилище, находящо се в гр. Тетевен, ул. „Ключ“ № 9, област Ловеч се предоставя за ползване на съпруга Ц. Р. К., ЕГН **********.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, Ю. Г. К., ЕГН *************, да заплати на Ц. Р. К., ЕГН **********, сумата в размер на 1350.00 /хиляда триста и петдесет/ лева – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

4