Решение № 308 от 27.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Смолян, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, Ч.РВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500441 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила въззивна жалба с вх. №

2426/08.08.2025г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР гр. С. чрез процесуалния й представител гл.юрисконсулт С. С. срещу Решение 47/14.07.2025г., постановено по гр. д. № 128/2025г. по описа на РС - Ч..

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, като се изисква отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Жалбоподателят изразява несъгласие с първоинстанционния съдебен състав, който според него поставя под съмнение съвместимостта на определени разпоредби от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), конкретно чл. 187, ал. 1 и 4 с Правото на Европейския съюз, тъй като те въвеждат различен режим за нощния труд на служителите в МВР (като полицаи и пожарникари) спрямо общия правен режим, предвиден в Кодекса на труда (КТ). Неправилно според жалбоподателя, съдът счита че

1 регламентацията в ЗМВР относно заплащането на нощния труд, по-скоро е въведена по финансови съображения. В обжалваното решение, РС – Ч. погрешно приема, че съществува диференцирано третиране между служителите на МВР и останалите работещи по Кодекса на труда. Последното противоречало на принципите на правото на ЕС и се поставяло под въпрос законосъобразността на законодателните регламентация.

Изразява се несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, който бил приел, че в ЗМВР не съществуват специални защитни мерки, отнасящи се само до полагащите нощен труд държавни служители, както и с позицията на решаващия съд, че това представлява нарушение на правото на ЕС, тъй като диференцираното третиране между публичния и частния сектор не се основава на обективен и разумен критерий, нито на допустима цел.

Жалбоподателят оспорва, че в ЗМВР липсва уредба за преобразуване на нощния труд в дневен – напротив, според него такава е съществувала и в предходни редакции на Наредба № 8121з-407 от 2014 г., където се предвижда използване на коефициент (0,143) за преизчисление на нощния труд.

Твърди се, че специалният закон (ЗМВР) е ясен, непротиворечив и правилно прилаган от работодателя, който е изплатил дължимото възнаграждение съобразно правната уредба. Съдебното решение обаче, интерпретира закона в разрез със смисъла и волята на законодателя, като игнорира действащи правни норми и създава опасен прецедент на неравнопоставеност между служителите на МВР, заемащи сходни длъжности и изпълняващи аналогични задължения.

На следващо място, неправилен и необоснован бил изводът на съдебният състав, че полицаите и пожарникарите не могат да се възползват от методиката по чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, от която пък се ползват работещите по КТ в частният сектор, на които не се полагат придобивките по ЗМВР. Превръщането на часовете положен нощен труд с коефициент в частния сектор по КТ, е за целите на заплащането на трудовото възнаграждение, а не за компенсиране на тежестта на нощният труд. Същото е така и поради продължителността на работното време през нощта и деня. Самата Директива на която се позовал съдебният състав не разглеждала аспекти на трудовите възнаграждения, а засягала тези свързани с организацията на работното време, междудневни и 2 междуседмични почивки, почивките в работно време, максимална продължителност на седмичното работно време и някои аспекти на нощният труд, работата на смени и режима на работа, като относно продължителността на нощният труд, съобразно разпоредбите не надвишава средно 8 часа за всеки 24 часов период. Що се отнася до съотношението между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, СЕС най-напред отбелязва, че нито една от разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание по този въпрос. Тя установявала само минимални изисквания, които включват изискването за максимална продължителност на нощния труд от осем часа за всеки период от 24 часа.

Освен това, като предвижда задължението да се предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд, да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита, то Директивата оставя известна свобода на преценка на държавите членки по този въпрос.

Във въззивната жалба се отправя и критика, че съдебният състав е обосновал своя съдебен акт основно на правото на ЕС, тъй като бил счел, че всички останали разрешения в националното законодателство визирайки специалните такива в ЗМВР и разрешенията на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, поставят конкретните служители в различно и по-неблагоприятно, положение от други държавни служители със същия този статут и не полагат нощен труд, така и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ, но при неправилно интерпретиране нормите на Съюза и с пренебрегване на задължителна национална практика. Счита, че първоинстанционният съд е извършил преценка на законодателната целесъобразност на режима за заплащане на нощния труд и е приложил нормите на общото трудово законодателство при липса на законово основание за това.

По-натам във въззивната жалба, пространствено е разгънат анализ на съответствието на националното законодателство с регламентацията на заплащането на трудово възнаграждение за положен нощен труд от Правото на ЕС. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР, кореспондирали с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд и задължително за прилагане, съобразно разпоредбата ГПК, приложена 3 при постановяване на ТР № 1/2020 г. на ВКС. С обжалваното решение първоинстанционният съд дерогирал действието на законовата норма на чл.

187, ал. 1 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което се определя като недопустимо. Допълнителни съображения жалбоподателят излага в писмено становище вх.№ 4347/20.10.2025г. Претендират се разноски.

От представителя на въззиваемата страна – адв. Пашалиева, е взето отношение по повод основателността на депозираната въззивна жалба чрез писмено становище вх. № 4375/21.10.2025г. Оспорва се изцяло въззивна жалба като неоснователна. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди изцяло Решение 47/ 14.07.2025г. по гр.д. №128/2025г. на РС Чепеларе като правилно и обосновано. Твърди се, че служителите на МВР са поставени в неравностойно положение, поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по отношение на тях не се прилага общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а само наредбите, които са издадени от министъра на вътрешните работи въз основа на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР и които уреждат редът за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки. Претендират се разноски.

ОС - Смолян, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо и спорът следва да бъде разгледан по същество.

С Решение № 47 от 14.07.2025 г., на Районен съд - Ч., постановено по гр.дело № 128 по описа съда, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да заплати на И. Б., сумата от 2 955,31 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен нощен труд при сумарно изчисляване на работното време за периода

21.02.2022г. до 21.02.2025г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 547,77 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, 4 следващ тримесечния период за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Със същото решение съдът е отхвърлил акцесорния иск за законна лихва за забава за разликата от уважения размер от 547.77 лева до пълния претендиран размер от 574.77 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР се осъжда да заплати на И. Б. сума в размер на 496.18 лева - представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.

78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на РС - Ч. сума в размер на 168.21 лева, представляваща дължима държавна такса, както и сума в размер на 200 лева, представляваща разноски по производството за платен от бюджета на съда депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. Б. е осъден да заплати на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР, сума в размер на 0.76 лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

В отхвърлителната му част, както и в осъдителната част за сумата от 0.76 лева - разноски по съразмерност за юрисконсултско възнаграждение, решението е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на инстанционен контрол.

Настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя или въззиваемата страна. Не се оспорват фактическите изводи на първоинстанционния съд, че в периода: 21.02.2022г. - 21.02.2025г., ищецът работил по служебно правоотношение по ЗМВР, като „командир на екип“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Ч. към Регионална Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Смолян при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР и е полагал труд на смени. Същият е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка една с продължителност от 24 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи, както и е полагал нощен труд за периода 21.02.2022г. до 21.02.2025г., по утвърдени графици за отчитане и протоколи, взети предвид от вещото лице и съобразени при изготвяне на приетата по първоинстанционното дело Съдебно – икономическа експертиза.

5

Основният спор в настоящото производство е правен и се съсредоточава около отговора на въпроса, следва ли при отчитане на извънредния труд, положен от първоначалния ищец в процесния период да се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и НСОРЗ, в който случай би следвало да се приложи увеличаващ коефициент от 1,143, съгласно нормативната уредба, както счита ищецът и каквато методика, няма спор, че не е била прилагана през процесния период. В този случай, биха се полагали 2 955, 31 лв., представляващи допълнително възнаграждение за положени часове нощен труд, ведно с мораторна и законна лихва, според неоспореното заключение на вещото лице.

Разрешение на този спорен въпрос е даден с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че липсва празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете, тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа.