Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 355 от 12.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 11536/2022
Вид
Присъда № 355
Подписан
12.12.2022
В сила
30.12.2022
Състав
ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда №355 от 12.12.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 11536/2022 г., по описа на СРС, НО, 129-ти състав С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинениe срещу подсъдимия П. П. Д., с ЕГН: **********, за това че:

Н а 01.05.2022г., в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 131, в сградата на хотел „******, от офис стая, находяща се в казино, стопанисвано от „********, е отнел чужди движими вещи – 1 /един/ бр. метална касета на стойност 258,16 лв. /двеста петдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/, съдържаща сумата от 1420,00 /хиляда четиристотин и двадесет/ лева, с обща стойност на всички вещи в размер на 1678,16 /хиляда шестстотин и седемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/, от владението на З.Б, изпълнителен директор на фирма „********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 НК.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение. Въз основа на събраните в хода на ДП доказателства, както и направеното от подсъдимия самопризнание, моли същият да бъде признат за виновен, като му се определи наказание ЛОС за срок от 1 година.

След редукция на същото с 1/3, предлага да му се наложи наказание ЛОС за срок от 8 месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Моли направените разноски по делото да бъдат възложени на подсъдимия. Предлага да бъде уважен гражданския иск.

Повереникът на гражданския ищец „********, ЕИК: ********** – адв.

И.Д моли да бъде изцяло уважен предявеният и приет за съвместно разглеждане граждански иск, както по основание, така и по размер.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Т.Д, моли на подзащитния й да се наложи наказание в минимален размер, при приложение на разпоредбата на чл.58а от НК, като изпълнението на същото да се отложи на осн. чл.66, ал.1 НК.

Подс. Д. заявява, че няма какво да добави към казаното от защитника си, а в последната си дума моли за справедливост.

За да бъде разгледано делото по реда на съкратено съдебно следствие по Глава 27 НПК, подсъдимият Д. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът с протоколно определение от 31.10.2022 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел направените от подсъдимия самопризнания за подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което е определил, че при постановяване на присъдата ще бъдат използвани направените от подсъдимите самопризнания, без да се събират и обсъждат доказателствата, които са в подкрепа на тези факти.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за несъмнено установена фактическата обстановка, описана в ОА, на която се основава обвинението и която беше призната от страна на подсъдимия, а именно:

Сутринта на 01.05.2022г. подс. П. П. Д. постил казино, находящо се в гр.

София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 131, в сградата на хотел „******.

Казиното било стопанисвано от „********, което дружество било управлявано от изпълнителния директор З.Б. В казиното имало различни по вид игрални машини. Всяка от игралните машини съдържала метална касета, в която се събирали парите, които постъпват в нея. Паричните постъпления в игралните машини се отчитали ежедневно - всяка сутрин, като в тази връзка около седем часа всички касети се изваждали от игралните машини, поставяли се на транспортна количка, след което последната била закарвана в офис-стаята на мениджъра на казиното, където всяка касета се изваждала от количката, след което се извършвало преброяване на паричните средства, които тя съдържала. За съдържанието на всяка от металните касети от игралните машини се попълвал нарочен формуляр. На 01.05.2022г. за времето от 07:00ч. до 15.00ч. на смяна в казиното като асистент слот-мениджър бил св. А. А. П.. На 01.05.2022г. за времето от 07:00ч. до 20.00ч. охранители в горепосоченото казино били св. Р. Т. А., св. А. В. В. и св. В. В. С., като същите отговаряли за сигурността в търговския обект. На същата дата в 7:00 часа започнал работният ден на св. Л. Л. В., която изпълнявала длъжността супервайзер в посоченото казино. Като част от служебните си задължения около 7:10 часа на 01.05.2022г. св. В. и св. П. започнали да изваждат пълните метални каси от игралните машини, като ги подменяли с празни, след което поставяли пълните касети на транспортна количка. Стигайки до игралната машина, разположена в близост до офис-стаята на мениджъра, на същата св.

В. заварила да стои клиент от мъжки пол, който не играел, а само консумирал алкохол /бира/ и наблюдавал действията и. Св. В. му казала, че ако се намира в казиното трябва да играе, след което заменила пълната касета с празна и се насочила към друга игрална машина, съпровождана от охранителя св. Р. В..

След като едната транспортна количка се напълнила с метални касети, съдържащи паричните постъпления от игралните машини, св. П. я закарал в офис-стаята на мениджъра, като бил съпроводен от охранителя св. Р. В., след което двамата се върнали в игралната зала, за да вземат и втората транспортна количка. През това време офис-стаята била отключена, там нямало никого, но в същата имало монтирани камери за видеонаблюдение. Възползвайки се от липсата на надзор в офис-стаята, където се намирала количката с пълните метални касети, подс. П. П. Д. взел решение да си набави имотна облага по неправомерен начин, в следствие на което станал от игралната машина и се насочил към офис стаята на мениджъра. Около 07:29 часа, подс. Д. влязъл в посочената стая, насочил се към количката, на която били подредени метални касети, съдържащи парични постъпления от игралните машини, посегнал с 2 ръка и взел една от металните касети, след което я поставил под връхната си дреха /яке/ и се насочил към изхода на стаята. През това време св. Р. В. казал на св. А. П., че е забелязал клиент от мъжки пол, който не играел на игралната машина, като е редно да го предупреди или да играе или да напусне обекта.

Св. В. се обърнал към мястото, където се намирал клиента, за да го посочи на П., но същият вече не бил там. В този момент св. В. се насочил към офисстаята на мениджъра, защото се усъмнил, че непознатият клиент е възможно да извършва неправомерни действия там. Стигайки до входа на офис-стаята, св. В. се срещнал с подс. Д., който държал едната си ръка свита пред тялото.

Св. В. го попитал, какво прави в стаята, на което подс. Д. отговорил, че търсел тоалетната, след което се насочил към изхода на казиното и напуснал същото.

Малко след това служителите св. П. и св. В. закарали и втората транспортна количка в офис-стаята, където св. В., подпомагана от касиерките в казиното св. И. А. Д. и св. Е. С. С., започнали да извършват отчитане на паричните средства, налични в металните каси от игралните машини. В хода на преброяването св. В. установила, че една от металните касети с № 918, съдържаща парични постъпления от игрална машина в размер на 1420,00 лева липсвала, за което уведомила св. П., който информирал изпълнителния директор З.Б.

От приобщените в хода на разследването констативен протокол, дневен отчет и фактура № 1000063867 от 05.10.2020г. се установява, че стойността на отнетите вещи е както следва - 1 /един/ бр. метална касета на стойност 258,16 лв. /двеста петдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/ с ДДС, ведно със съдържащата се в нея сума в размер на 1420,00 /хиляда четиристотин и двадесет/ лева, с обща стойност на липсващите вещи в размер на 1678,16 /хиляда шестстотин и седемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели – З.Б, А. А. П., Р. Т. А., А. В. В., В. В. С., Л.

Л. В., И. А. Д. и Е. С. С.; изготвената видео-техническа експертиза; предадените с протокол за доброволно предаване от 26.05.2022 г. документи – констативен протокол, извлечение от система “Players Tracking”, дневен отчет, дневен протокол за приключване на игрално казино и фактура №1000063867/05.10.2020 г.; приобщените относими документи и информация; справка съдимост, както и от другите приобщени по делото доказателствени материали.

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена, като се позовава на направеното самопризнание на подс. П. Д. по чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза и съдебното следствие и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, показанията на свидетелите, заключението на вещото лице, писмените доказателства, посочени по-горе.

По делото, по отношение на фактическата обстановка и начина на извършване на престъплението от страна на подсъдимия няма съществени 3 противоречия между доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка.

От правна страна:

Съдът намира от правна страна, че при така изложената фактическа обстановка подс. П. П. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна, на 01.05.2022г., в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 131, в сградата на хотел „******, от офис стая, находяща се в казино, стопанисвано от „********, е отнел чужди движими вещи – 1 /един/ бр. метална касета на стойност 258,16 лв. /двеста петдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/, съдържаща сумата от 1420,00 /хиляда четиристотин и двадесет/ лева, с обща стойност на всички вещи в размер на 1678,16 /хиляда шестстотин и седемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/, от владението на З.Б, изпълнителен директор на фирма „********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Съзнавал е, че вещите са чужди, но въпреки това е установил своя фактическа власт над тях, като ги взел, скрил ги под якето си и напуснал с тях територията на казиното.

Присвоителното намерение е демонстрирал с вземането и скриването на вещите под якето си и с отдалечаването от мястото на деянието с тях.

От субективна страна - подсъдимият е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните му последици, като пряко е целял настъпването им. Подсъдимият е знаел, че установява владение върху чужди за него движими вещи в противоречие с желанието на действителния собственик на тези вещи, осъзнавал е правната забрана за установяване на фактическа власт по този начин върху чужди движими вещи, но независимо от това е пристъпил към осъществяването на престъплението и е постигнал описания в чл.194, ал.1 от НК противоправен резултат - установяване на своя фактическа власт над предмета на престъплението, с намерение да го присвои, изводимо от последващите осъществени действия по присвояване на вещите, чрез скриването им под якето си и отдалечаването заедно с тях от местопрестъплението.

С оглед гореизложеното, съдът приема по несъмнен начин, че с действията си от обективна и субективна страна, действайки с пряк умисъл, подсъдимият е осъществил състава на разглежданото престъпление, по начина и при условията така както се поддържа от обвинението.

Относно наказанието:

При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът съобрази, че за извършеното престъпление по чл.194, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години.

При индивидуализация на справедливото наказание в рамките на предвидените от законодателя граници, като смекчаващи вината на дееца обстоятелства съдът отчете не много високата стойност на предмета на престъплението и факта, че 4 към момента на деянието подсъдимият е със статут на неосъждано лице, а като отегчаващо отговорността му обстоятелство, това, че въпреки заявеното желание за това, вредата от престъплението не беше възстановена, включително и към момента на приключване на съдебното следствие.

При това положение и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подс. Д., съдът прие, че следва да се индивидуализира към минималния, но малко над абсолютния минимум по чл.39, ал.1 от НК /3 месеца/, с оглед и на наличното отегчаващо отговорността обстоятелство, като прие, че наказание ЛОС за срок от 1 година е напълно достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция по чл.36 от НК.