Решение № 2709 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2709 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20225330116552 по описа за 2022 година

Взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

Производството е образувано по искова молба от К. Б. Б., с ЕГН:

**********, със съгласието на майка си А. Н. М., с ЕГН: **********, против Б. К. Б., с ЕГН: **********, в която се описва следното :

С Решение № *** от *** г. по гр.д. № ***/*** г. на РС-*** е прекратен гражданския брак на А. Н. М. и Б. К. Б., като упражняването на родителските права по отношение роденото от брака дете К. Б. Б. е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето и той е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговата майка, в размер на 120,00 лева месечно, считано от влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С Решение № *** от *** г. по гр.д. № ***/*** г. на РС-***, *** бр.с. е изменен размера на присъдената по гр.д. № ***/*** г. на РС-*** месечна издръжка за детето К. Б.

Б., платима от бащата Б. К. Б., чрез майката А. Н. М., като е увеличена от 120,00 лева на 270,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – *** г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Почти *** години са изминали от постановяване на последното съдебно решение и са налице вече редица промени, обуславящи увеличение на определената издръжка за детето. Повишил се е размерът на минималната за страната работна заплата, съответно и минималният размер на минималната 1 за страната издръжка. Детето вече е на *** години, ученичка е в *** клас в ***. Учебниците на детето за тази учебна година са стрували над 300,00 лева, а пособията за училище още около 150,00 лева. Бащата дал 250,00 лева за началото на учебната година, но те били крайно недостатъчни. Сутрин майката приготвяла закуска на дъщеря си в къщи, давала й джобни пари по 10,00 лева на ден за храна в училище през деня. детето посещавало ш. за н. т.

„***“, таксата за която била 56,00 лв. месечно. Лятото на 2021 г. и на 2022 г. детето и майката били на море, като бащата помогнал за това със сумата от 230,00 лева. За последния рожден ден на детето майката му купила лаптоп на стойност 858,99 лева, като част от парите били дадени от родителите на майката на детето. Възнаграждението на майката било около 1400,00 лева месечно. Разходите за ел.ток, вода, отопление, телефон, интернет, поддръжка на жилищния блок, в който майката и детето живеели, също се били повишили през последните две години. Цените на храната и облеклото също се повишили, а предвид възрастта на детето, се налагало често да се сменят.

Лекарствата също били с повишена цена. Детето си навехнало глезена през *** г. и се наложила рехабилитация в ***, стойността на която била изцяло заплатена от майката. Картата за транспорт на детето струвала 16,00 лева месечно. Детето посещавало фризьор и козметик веднъж месечно, което струвало 20,00 лева на майката. Рязкото увеличение на цените на стоките и услугите в страната довело до финансови затруднения за майката на детето.

Издръжката от 270,00 лева била крайно недостатъчна. Същевременно, бащата на детето бил в работоспособна възраст, в добро здравословно състояние и имал възможност да реализира доходи, позволяващи му да плаща по-висок размер на издръжка за детето си. Той нямал други деца, за които да се грижи. демонстрирал много добър стандарт на живот – купувал си маркови дрехи, често посещавал ресторанти и заведения. Бащата живеел при р. с. и нямал разходи за наем. Според ищцата, разходите на детето възлизали общо на около 650,00 лева месечно, от които 500,00 лева следвало да бъдат поети от бащата. Този размер на издръжка бил съответен на възрастта и потребностите на детето. Затова ищцата иска от съда да постанови решение, с което да увеличи размера на дължимата издръжка от бащата за детето, чрез майка му, от 270,00 лева на 500,00 лева. Поискано е да се присъдят направените по делото разноски. Приложени са множество доказателства.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от Б.

К. Б., с ЕГН: **********, с който се оспорва предявения против него иск, като се твърди, че размерът на исканата издръжка е завишен. Освен описаните суми в исковата молба, ответникът бил превел на ищцата 150,00 лева за рождения ден на детето на *** г. Разходите за издръжка на детето от последното съдебно решение не били толкова завишени. Приложените от ищцата доказателства за закупена храна не установявали кой точно е консумирал тази храна. Освен това, годишната инфлация за месец септември *** г. спрямо същия месец *** г. била 18,7 %, съгласно данни от НСИ.

Ответникът нямал доходи, нито притежавал имущество, които да му 2 позволяват да плаща по-голям размер на издръжка. Имал едно МПС, което предстояло да се бракува и още едно МПС, придобито чрез покупкопродажба от майка му през месец февруари *** г.. Почти двойното увеличение на дължимата издръжка било непосилно за ответника.

Ответникът е поискал от съда да отхвърли предявеният иск. Поискал е присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед изтъкнатите от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, че родители на детето К. Б. Б., с ЕГН:

**********, са А. Н. М., с ЕГН: **********, и баща Б. К. Б., с ЕГН:

**********.

Съгласно описаните в исковата молба решения, към момента на подаване на исковата молба ответникът бил осъден за заплаща ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговата майка, в размер на 270,00 лева.

Съгласно приложена справка от ТД на НАП-***, месечният доход на майката надвишава двукратно минималната за страната работна заплата, притежава 1 недвижим имот и 2 МПС-та, а бащата няма регистрирани действащи трудови договори, не притежава недвижими имоти и има регистрирани 2 МПС.

Според справки от служба „ГРАО“ към община ***, двамата нямат други деца, на които дължат издръжка.

Приложени са доказателства за направените твърдения от двете страни, съответно като приложения на исковата молба и на отговора.

По време на съдебното заседание ответникът не се е явил и не е изпратил представител.

В хода на настоящото производство ищцата е ангажирала и гласни доказателства посредством показанията на свидетелката Л. Н. М. – с. на А. Н.

М., която потвърждава описаното в исковата молба.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същите са непосредствени и допринасящи за изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства. Показанията намират опора и в събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

С Решение № *** от *** г. по гр.д. № ***/*** г. на РС-***, *** бр.с. е изменен размера на присъдената по гр.д. № ***/*** г. на РС-*** месечна издръжка за детето К. Б. Б., платима от бащата Б. К. Б., чрез майката А. Н. М., като е увеличена от 120,00 лева на 270,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – *** г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат 3 издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото те да получат издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие лице“ по отношение на претендиращия издръжката. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, една четвърт от минималната за страната представлява размера на минималния размер на издръжката на едно дете. Считано от 01.01.2023 г. минималната работна заплата е в размер на 780,00 лева, съответно минималната издръжка за дете е в размер на 195,00 лева. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения към други лица. За да се уважи искът за изменение на издръжката, е необходимо трайно съществено изменение или на нуждите на издържаните лица или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. С оглед разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.

Изменението на обстоятелствата може да се отнася до здравословното състояние, трудоспособността, доходите, семейното положение и прочие, но за да се уважи иск за изменение на издръжката, се изисква трайна и съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице.

Факт е, че детето е пораснало, вече е в *** клас в ново за него училище в *** и нуждите му от средства са се променили. Освен това, детето има извънкласни занимания – посещава ш. за н. т. Тези занимания са необходими за нормалното развитие на детето и следва да се стимулират, а не да се прекратяват, когато детето желае да ги упражнява. Променените икономически условия в страната ни също са налице. Стойността на стоките и услугите е нараснала, спрямо *** г., което пряко касае издръжката на детето.

С оглед изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 650,00 лева. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката. Затова и поголям дял от издръжката следва да се възложи върху бащата.

4

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 370,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката.

Следва да се посочи, че законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Бащата е трудоспособен, може да полага труд и да реализира доходи, още повече, че издръжка дължи съгласно закона дори и да е нетрудоспособен и безработен. Определеният размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като родител да я осигурява. Следва да се посочи, че липсата на достатъчно доходи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК не изключва дължимостта на издръжката.

Законодателят поставя издръжката на непълнолетното дете с приоритет пред тази на родителя.

Затова искът за присъждане на увеличен размер на издръжка се явява основателен за сумата в размер на 370,00 лева месечно за детето, платима до 10-число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – *** г., до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като за разликата над 370,00 лв. до пълния претендиран размер от 500,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен.